Европейска заповед за плащане - за какво ми служи?

Безспорно е, че мой длъжник има да ми връща пари, но живее в чужбина. Искам си парите обрано, но се отчайвам като си помисля за разноските, сложните процедури и дългото време за чакане. Мисията не е невъзможна, особено когато става дума за друга държава-членка на Европейския съюз, защото мога да използвам процедурата за издаване на европейска заповед за плащане

Какво представлява европейската заповед за плащане?

Европейската заповед за плащане (ЕЗП) е опростена процедура за предявяване на трансгранични парични искове в ЕС, които не са оспорени от ответника. Аналогът й в българското право е процедурата за издаване на заповед за изпълнение.

Кога мога да поискам издаване на европейска заповед за плащане?

Мога да се ползвам от процедурата, ако имам вземане към дадено лице и са изпълнени следните условия:

• длъжникът ми има местоживеене в държава-членка на ЕС различна от България. Моментът за определяне на местоживеенето е моментът внасяне на иска за европейска заповед за плащане
• не става дума за дела, свързани с приходи, митници или административни въпроси, или отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавната власт.

Кой е компетентият орган?

Искането за издаване на европейска заповед за плащане подавам в компетентния съд държавата-членка по местоживеене на длъжника ми, т.е. в чужбина. Важно! Ако вземането ми е възникнало от договор, който съм сключил в качеството си на потребител, то имам право да се обърна към българския съд.

Каква е процедурата?

1. Подавам заявление чрез попълване на електронен формуляр

Първото, което трябва да направя, е да подам искане за издаване на европейска заповед за изпълнение. За целта попълвам електронния формуляр, който ще намеря на Европейския портал за електронно правосъдие. След като посоча в коя държава-членка искам да подам искането си, сайтът ще ми предостави информация за особеностите на процедурата там- например по пощата или по електронен път подавам заявлението, нужен ли ми е електронен подпис, кой е компетентият орган и т.н. Формулярът мога да попълня на български, а порталът ще преведе информацията автоматично на съответния език. Трябва да предоставя следните данни:

• моите имена и адрес, както и тези на длъжника ми;
• цялата дължима сума, която включва главница, а когато е приложимо и лихва, договорните неустойки и разходи;
• ако ми се дължи лихва, трябва да посоча и лихвеният процент и срокът, за който се иска лихва, освен ако към главницата не се добавя автоматично законна лихва съгласно законодателството на държавата-членка, пред която предявявам искането;
• причината за завеждане на делото, включително описание на обстоятелствата, в т.ч. и основанието, от което произтича вземането ми;
• описание на доказателствата в подкрепа на вземането, напр. договор, извадка от счетоводни книги;
• основания за компетентността - защо смятам, че точно съда, към който се обръщам, е компетентен да издаде заповедта;
• от къде произлиза трансграничния характер на случая - напр. длъжникът ми по договора за доставка на стоки е фирма, регистрирана в Люксембург.

2. Проверка на молбата

Сезираният съд проверява възможно най-бързо дали съм спазил всички изисквания при попълване на молбата и дали вземането ми е основателно. В зависимост от резултата от проверката, съдът може да:

• поиска да допълня или поправя молбата - aко не са изпълнени изискванията и ако вземането не е очевидно неоснователно. За целта трябва да попълня отново формуляр. Указва ми се и подходящ срок, който може да бъде удължен, ако съдът прецени;
• поиска да изменя молбата - ако съдът намира, че необходимите изисквания са изпълнени само по отношение на част от вземането, ще ми даде указания относно конкретна сума, която счита, че трябва да посоча(например да намаля претенцията си от 4000 лв. на 3000 лв.). Ако не отговоря на в дадения ми срок или откажа предложението, съдът ще отхвърли молбата ми в нейната цялост. Ако приема (спазвайки срока), ще ми бъде издадена ЕЗП за съответната част от вземането;
• отхвърли молбата - когато не съм изпълнил всички изисквания по подаването на молбата или не съм спазил дадения ми срок за поправка, както и когато вземането ми е очевидно неоснователно; не мога да обжалвам отказа на съда, но няма пречка да подам нова молба;
• издаде европейска заповед за плащане.

3. Издаване на европейската заповед за плащане и връчване на ответника

Ако всички изисквания са спазени, съдът издава заповедта в 30-дневен срок от подаването на молбата. Заповедта указва на длъжника, че може да плати сумата, или да се противопостави на заповедта, като подаде възражение.

4. Връчване на ответника

Европейската заповед за плащане се връчва на ответника съгласно националното законодателство на държавата, в която трябва да се извърши връчването по някой от следните начини: лично срещу подпис на ответника, лично от компетентно лице; по пощата; по електронен път(факс или електронна поща). В допълнение, ако законодателството на съответната държава позволява, връчването може да бъде и: лично на лица, живеещи или работещи на адреса на ответника; на лица, работещи в офиса на ответника (ако става дума за юридическо лице); чрез депозиране в пощенската кутия; по пощата без обратна разписка; по електронен начин с автоматично потвърждаване (само ако ответникът предварително се е съгласил).

5. Подаване на възражение

След получаване на заповедта, длъжникът ми има 30-дневен срок от връчването да подаде възражение. За целта попълва електронен или хартиен формуляр, който му се предоставя при връчването на заповедта. Достатъчно е да се посочи, че възразява като не е необходимо да посочва причините за това.Важно! Ако ответникът възрази в срок, производството продължава по редовния исков ред пред компетентния (чуждестранен) съд. Ако все пак преценя, че съдебно производство пред чужд съд не ме устройва, мога предварително да заявя, че в случай на възражение производството следва да се прекрати.

6. Изпълнение на Европейската заповед за плащане

Ако в рамките на 30-дневния срок длъжникът ми не възрази, то сезирания от мен съд трябва да обяви заповедта за подлежаща на изпълнение. Това става по правилата установени в националното законодателство на съответната държава-членка. Например, съгласно българското право заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.[toggles][toggle title=Източници]Регламент № 1896/2006 от 12 декември 2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане:чл. 7, ал. 2- относно подаване на молбата чрез електронен формулярчл. 8 - относно проверката на молбатачл. 9 - относно поправяне на молбатачл. 10 - относно изменяне на молбатачл. 12- относно издаване на ЕЗПРегламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела:чл. 4 - общо правило за компетентността по граждански дела Практическо ръководство за прилагането на Регламента за европейската заповед за плащане[/toggle][/toggles]