Трафикът на хора е организирана криминална дейност, която се изразява в действия по набиране, транспортиране, приемане или укриване на хора в страната или чужбина с цел трудовата им, сексуална или друга експлоатация и е обявена за престъпление в Наказателния кодекс. Ако стана жертва на трафик на хора, от една страна, аз разполагам с общите права, които имат пострадалите от престъпления. Наред с това, мога да се ползвам със специална закрила, която законът предвижда за жертвите на това престъпление.

Идентификация като жертва, период за размисъл, право на информация

Мога да бъда считан за жертва на трафик, независимо дали извършителят на престъплението е открит или заловен. За да добия такъв статут, властите трябва да ме идентифицират като жертва на трафик. Това могат да сторят следствените органи, полицията и прокуратурата. Органът, който образува наказателното производство, трябва да ми връчи препис от постановлението за образуване на досъдебно производство, с което ме информира, че имам качеството „пострадал”.

След като бъда идентифициран като жертва на трафик на хора, разполагам с 1-месечен период, в който мога да преценя дали да сътруднича за разкриване на престъплението. По време на този период имам право на:

  • безплатна психологическа помощ, както и безплатна правна помощ от държавата или от организации за подпомагане на пострадали.
  • настаняване в приют. Ако се съглася да сътруднича, имам право да удължа престоя си в приюта, докато приключи наказателното производство.

След като бъда идентифициран като жертва на трафик, органите на досъдебното производство са длъжни да ме информират за статута и правата, с които разполагам, както и специалната закрила, която мога да получа. Съдействие в това отношение може да ми окаже и организация за подкрепа на пострадали.

Достъп до правна помощ, право на защита и безопасност

Като жертва на трафик, имам право на безплатна първична правна помощ ако не разполагам със средства. Поради това е важно да се сдобия от властите с документ, потвърждаващ, че съм идентифициран. Първичната помощ включва консултация и подготвяне на документи за завеждане на дело. Трябва да попълня и подам молба до Националното бюро за правна помощ, а към нея трябва да приложа и декларация за семейно положение и имуществено състояние, заедно с доказателства за ниски доходи (например удостоверение, че получавам социални помощи). Имам право и на същинска правна помощ, която включва процесуално представителство от адвокат. За получаване на същинската помощ от значение е и преценката на органите за интересите на правосъдието във всеки конкретен случай.

Дори и да реша да не сътруднича за разкриване на престъплението, това не ме освобождава от задължението да се явя за разпит и ако не го направя, мога да бъда глобен или доведен принудително. Като свидетел, имам правото да не отговарям на въпроси, чиито отговори могат да ме уличат в престъпление. При такива въпроси имам правото да се консултирам с адвокат. Личните ми данни трябва да бъдат пазени в тайна и да ми бъде осигурена анонимност. Мога да поискам да ми бъде назначена лична физическа охрана. Ако смятам, че тези мерки не са достатъчни, могат да поискам прилагане на специална програма за защита. Тя включва допълнителни мерки като охрана на имуществото ми, временно настаняване на безопасно място, промяна на мястото на живеене или на работа, както и пълна смяна на самоличността. Ако по делото вече има обвиняем, мога да поискам да му бъде наложена забрана да ме доближава по време на производството или да осъществява контакт с мен под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, а също и да посещава определени населени места, райони или обекти, в които аз пребивавам или посещавам.

Право на обезщетение