Чувам, че в България през последните години са се увеличили чуждестранните инвеститори, което пък било добре за икономиката ни, защото се създавали нови работни места. Всичко се дължало на политиката на държавата и на мерките, предвидени в закона, чрез които държавата на практика стимулира инвестициите. Чудя се какви са тези мерки?
Мерки за насърчаване на инвестициите
Законът предвижда редица мерки с цел насърчаване на инвеститорите, с други думи – с цел да ги привлече да инвестират в България. Ето кои са тези мерки:
- Административното обслужване се извършва в съкратени срокове.
- Продажбата или учредяването на ограничено вещно право (например право на строеж) върху имоти/терени – частна държавна или частна общинска собственост се извършва, без да се провежда търг или конкурс.
- Финансово подпомагане (отпускане на средства) за изграждане на елементи на техническата инфраструктурата.
- Осигурява се финансово подпомагане за обучение за придобиване на професионална квалификация.
- След като инвестирам в България, аз ставам и работодател. В качеството си на работодател аз плащам задължителни осигурителни вноски, плащам също вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, както и за задължително здравно осигуряване. Всичко това за мен са разходи. Държавата, за да ме стимулира, частично ми възстановява посочените разходи.
- Предвиждат се и други форми на държавна помощ, както и осъществяване на публично-частно партньорство. То представлява дългосрочно сътрудничество между двама партньори (публичен в лицето на държавата) и частен (аз в качеството ми на инвеститор), като целта е евентуалните рискове, които крие осъществяването на съответната дейност, да бъдат по някакъв начин разпределени между мен и държавата.
- Друго, което стимулира инвестициите, е сключването на различни сделки между инвеститора и търговско дружество, което е създадено с цел изграждане и развитие на индустриални зони. Такова дружество е например „Национална компания индустриални зони” ЕАД, седноличен собственик на капитала Министерство на икономиката.
- Данъчни облекчения във връзка с корпоративното подоходно облагане.
Важно! Когато международен договор, който България е сключила с друга държава, предвижда по-благоприятни условия за извършване на стопанска дейност от чуждестранни инвеститори, се прилагат именно тези по-благоприятни условия. Например в договор сключен между България и Италия да се предвиди, че когато инвеститори от Италия инвестират у нас, България е длъжна да възстановява направените от тях разходи за задължителни осигурителни вноски изцяло, в пълен размер.
Условията в държавата, в която инвестирам се влошават. Как да не пострадам икономически?
Каквото и да направя, не мога да съм сигурен, че няма да загубя пари, но ето нещо, което до някаква степен ми гарантира по-малък размер на загубите.
По силата на специална конвенция, която е в сила за България от 1992 г., се създава Агенция за многостранно гарантиране на инвестициите (АМГИ или MIGA). Ако аз съм инвеститор и инвестирам на територията на развиваща се страна (България е именно такава), Агенцията ми издава гаранция, с която гарантира обезщетението ми в случай че настъпят т.нар. нетърговски рискове. Т.е. ако аз съм инвеститор, който е решил да открие верига хранителни магазини в България, но претърпя загуби поради подобни нетърговски рискове, Агенцията ще ми изплати обезщетение, като впоследствие Агенцията ще иска българската държава да й възстанови въпросната сума.
Кой разрешава споровете между инвеститора и държавата, в която той осъществява инвестицията?
Вариантите са няколко:
- Споровете могат да бъдат разрешени от Центъра за инвестиционни спорове. Този център се намира в централния офис на Международната банка за възстановяване и развитие във Вашингтон (МБВР или IBDR).
Важно! Страните по инвестиционния спор (т.е. инвеститора и държавата, където инвестира) трябва писмено да са се съгласили, че споровете им ще се разглеждат от Центъра.
- Спорът може да бъде разрешен от съдилищата на държавата, в която се осъществява инвестицията.
- Спорът може да се разреши от арбитражна институция, в случай че страните са се съгласили за това.
Играе ли ЕС някаква роля, когато става въпрос за инвестиции?
Ролята на ЕС всъщност е огромна. Когато говорим за чуждестранни инвестиции, най-често става дума за инвестиции от държави, които не са членки на ЕС (по-долу те ще бъдат наричани трети страни), тъй като правото на Съюза премахва пречките за свободното движение на капитали и създава вътрешен пазар. Чуждестранните инвестиции са част от общата търговска политика на Съюза. След влизане в сила на Договора от Лисабон (1 декември 2009 г.) общата търговска политика става изключителна компетентност на ЕС. Както бе посочено по-горе, България може да сключи споразумение например с Китай, което да урежда режима на инвестициите между двете страни. След 1 декември 2009 г. ЕС може да сключи споразумение с Китай, което да урежда начина, по който Китай ще осъществява инвестиции на територията на всички държави членки на съюза. Тогава се питам – какво става, ако споразумението между България и Китай и това между Китай и ЕС си противоречат? Разграничават се три момента:
- Споразумения, сключени между България и трети страни преди 1 декември 2009 г. – Такова споразумение може да остане в сила и да продължи да се прилага, но само докато ЕС не сключи споразумение със съответната страна. С други думи, ако България е сключила споразумение с Япония през 2008 г., а ЕС е сключил споразумение с Япония през 2010 г., то договорът между България и Япония ще се прилага две години – от 2008 г. до 2010 г.
- Споразумения, сключени между България и трети страни между 1 декември 2009 г. и 9 януари 2013 г. – могат да останат в сила, само ако ЕС (в лицето на Европейската комисия (ЕК)) разреши.
- Споразумения, сключени между България и трети страни след 9 януари 2013 г. – има специални правила, при които протичат преговорите за сключване на подобно споразумение. ЕС трябва да даде нарочно разрешение за започване на преговорите. Разрешение не се дава обаче в случай че самият ЕС е започнал или скоро ще започне преговори със съответната държава.
Ако е налице инвестиционен спор между инвеститор от трета държава и България, то нашата държава е длъжна да уведоми Съюза за развитието на делото. По-конкретно – следва да бъде уведомена Европейската комисия. Това задължение на България на практика произтича от сътрудничеството между държавите членки и ЕС. чл. 4 § 3 – относно задължението за лоялно сътрудничество. чл. 207 §1 – относно това, че чуждестранните инвестиции са част от общата търговска политика на ЕС. чл. 3, ал. 1 – относно това кога се прилага режима по ЗНИ и кога този, предвиден в международен договор, по който България е страна; чл. 2, т. 1 – т. 9 Относно различните начини и мерки за насърчаване на инвестициите. чл. 3, ал. 1 – относно това какво представлява публично-частното партньорство. чл. 14 – относно степента на гарантиране на инвестициите от Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите. чл. 17 – относно изплащането на обезщетение; чл. 18 – относно правото на Агенцията да търси платеното от съответната държава. чл. 2 – относно седалището на Центъра за инвестиционно спорове; чл. 25, т. 1 – относно компетентността на Центъра за инвестиционни спорове; чл. 26 във връзка с чл. 27 – относно това, че спорът може да бъде разрешен от арбитраж; чл. 26 изр. 2 -ро; информация на официалната страница на Българската агенция за инвестиции (БАИ) – относно това, че спорът може да се разрешава от съдилищата на държавата, в която се осъществява инвестицията. чл. 34 – 41 – относно финансовото подпомагане за изграждане на елементи на техническата инфраструктура. чл. 2 във връзка с чл. 3 – относно споразуменията сключени преди 1 декември 2009 г.; чл. 12 – относно споразуменията сключени между 1 декември 2009 г. и 9 януари 2013 г.; чл. 8 във връзка с чл. 9 §1 б. б – относно споразуменията, сключени след 9 януари 2013 г.
Договор за Европейския съюз (ДЕС):
Договор за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС):
Закон за насърчаване на инвестициите (ЗНИ):
Закон за публично-частното партньорство (ЗПЧП)
Конвенция за създаване на Агенция за многостранно гарантиране на инвестициите (КАМГИ)
Конвенция за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави (Конвенция за инвестиционни спорове)
Правилник за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите:
Регламент 1219/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на преходни разпоредби за двустранните инвестиционни споразумения между държавите членки и трети държави
Регламент 912/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за уредбата на финансовата отговорност, свързана с арбитражните съдилища за уреждане на спорове между инвеститор и държава, учредени по силата на международни споразумения, по които Европейският съюз е страна (Регламент 912/2014 г.)
пар. 16 – относно задължението на България за уведомяване на ЕС при наличие на инвестиционен спор.
