2018-05-22 Фискален бон, системен бон, служебен бон, клиентска сметка - каква е разликата? | pravatami.bg

Фискален бон, системен бон, служебен бон, клиентска сметка – каква е разликата?

Петък вечер, излизам с колегите в кварталния ресторант. Хапнахме, пийнахме и дойде ред да плащам сметката. Сервитьорката ми носи някаква хвърчаща бележка от тефтер, която не е касова бележка. Следващата седмица пък вместо касова бележка, ми носи служебен бон. Каква е разликата между тях ще науча в следващите редове.

Защо, като си купя нещо от магазина, ми се издава касова бележка?

Касовата бележка, или така наречения фискален бон (фискална касова бележка), е първичен счетоводен документ, който се издава от търговеца, за  да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги. чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ). Фискалният бон е задължителен при плащане в брой, с дебитна или кредитна карта, ваучер, чек или други, заместващи парите платежни средства. Касова бележка не ми се издава само ако плащам за услугата или стоката по банков път – т.е. с платежно нареждане до банката.

Длъжен съм да получа фискалния бон и да го съхранявам до напускането на обекта. Tака че, следващия път, когато пазарувам от кварталния магазин, задължително ще си запазя касовата бележка до напускане на обекта, за да не ме глобят в размер на 5 лв.

Касовите бележки са хартиени документи, които задължително трябва да съдържат следната информация:

  • 1. наименование и адрес за кореспонденция на търговеца;
  • 2. наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект – текст “БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ”;
  • 3.пореден номер на касовата бележка;
  • 4. идентификационен номер по на търговеца;
  • 5. идентификационен номер по ЗДДС (за регистрираните по ЗДДС лица);
  • 6. име или номер на касиера;
  • 7. наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги;
  • 8. обща сума за плащане;
  • 9. дата и час на издаване;
  • 10. графично фискално лого (карта на България и надпис BG в него) и текст “ФИСКАЛЕН БОН”;
  • 11. индивидуални номера на ФУ и фискалната памет;
  • 12. номер касово място за търговеца, работещи с контролна лента на електронен носител (КЛЕН);
  • 13. номер на обекта при електронна система с фискална памет (ЕСФП);
  • 14. контролно число на документа;
  • 15. номер и дата на фактура при плащане по доставки, които се изпълняват непрекъснато във времето – като доставка на електроенергия, вода, интернет, телефон и други.;
  • 16. двумерен баркод (QR код), с изключение на тези, на които не се издава хартиен документ, а продажбата само се визуализира на дисплей като кафеавтоматите на самообслужване например.

За потребителите ясно. Ами ако съм търговец? Кога мога да не издавам фискален бон?

Бабите на  пазара не са длъжни да издават касов бон.

Важно! Ако обаче продавам във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси, тържища или пазар на производители, или закрити помещения като магазин, склад или други подобни, ще трябва да издам фискален бон.

Други, които могат да не издават фискален бон, са:

  • когато продавам в/от търговски обекти, специализирани само за вестници и списания;
  • когато продавам собствена и непреработена селскостопанска продукция и не  съм ЕТ по смисъла на закона  (ако съм земеделски производител и гледам пчели, и имам регистрация в ОДБХ (Обласна Дирекция по безопасност на храните). Например като първичен производител мога да продавам меда си на пазара, когато продавам билети или други удостоверителни знаци за услуги (квитанция, талон и др.), които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата, и са отпечатани по реда на закона;(ако си купя билетче за градския транспорт )
  • ако продавам самолетни билети;
  • продажбата на вещи и извършването на услуги, свързани с осъществяването на религиозна, социална, образователна и здравна дейност от Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания;
  • ако съм физическо лице и отдавам под наем, но не съм ЕТ;
  • ако упражнявам занаят и съм занаятчия, пенсионер поради инвалидност или поради старост, и извършвам услугите с личен труд и не съм търговец. Това не се отнася обаче, ако се занимавам с автомонтьорство и автосервизни услуги;
  • упражнявам свободна професия (ако съм адвокат или нотариус);
  • продавам в/от търговски обект във високопланинско или труднодостъпно място, с изключение на курортите, и  броя на живущите да е под 300.
  • ако извършвам продажби и съм чуждестранно лице, и не съм регистриран по ЗЗД, по време на провеждане на международни мероприятия с краткотраен характер (изложения, панаири и други подобни), с изключение на мероприятия с развлекателен характер;

NB! Търговците на течни горива са длъжни да ми издадат касова бележка, независимо дали платя по банков път, чрез наличен паричен превод, или чрез пощенски паричен превод.

Каква е разликата между фискална касова бележка, системен бон и клиентска сметка (служебен бон)?

Понякога обаче, ми се случва да ми издадат системен бон. Оказва се, че той има същото значение като фискалната касова бележка, с тази разлика, че самата каса няма фискална памет, а изпраща цялата информация в централен сървър.

Ако търговецът използва интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), винаги ще ми издаде този т. нар. системен бон.

ИАСУТД трябва да бъде одобрена за съответния  търговски обект. Такива имат големите търговски обекти, които мога да видя в Регистър на одобрените типове (ИАСУТД) тук. Която и от  двете бележки – касова бележка или системен бон, да ми бъде издадена, мога да бъда сигурен, че продавачът ще плати своите данъци и няма да укрие доходи.

Клиентската (служебна или така наречената информативна или междинна) сметка е тази, която ми издават между отделните поръчвания. Чрез нея се информирам за натрупаното до сега задължение, или другояче казано – каква ми е сметката досега. И така, вечерята е приключила, сервитьорката ми носи клиентската сметка и аз се информирам, плащам,  а приходът… не се заприходява никъде. И съответно няма как да бъде обложен с данък. Под този клиентски бон пише “Моля изисквайте фискален бон при плащане”, а под текста пише “Служебен бон”.

Естествено, както разбрах по-горе, търговецът е длъжен да ми издаде фискална касова бележка, без значение дали съм му поискал, или не.Служебната сметка няма счетоводна стойност. Единственото ѝ предназначение е да се ползва за служебни цели на фирмата. Ако получа служебен бон, а не фискална касова бележка, това е сигурен знак, че търговският обект укрива оборот.

За какво да внимавам като потребител?

На първо място, винаги трябва да пазя касовата си бележка поне до напускане на търговския обект. От една страна, това е е изискване на закона и при нарушаването му приходните органи могат да ме глобят с квитанция на място. От друга страна, касовата бележка е документ, удостоверяващ  покупко-продажбата и ще ми бъде нужен като доказателство при една евентуална рекламация на купения артикул.

Ако не ми се издаде касова бележка, мога да подам сигнал до Национална агенция за приходите тук  или на телефон 0700 18 700.

НАП прави проверка на получените сигнали и при установяване на  нарушение за укриване на приходи налага санкция, която е в размер от 500 до 2 000 лева за юридически лица и ЕТ. Глобата за физически лица в такива случаи е от 100 до 500 лева.

Трябва ли да получа касова бележка, ако пазарувам онлайн?

След като научих какви са правата ми при пазаруване онлайн трябва да знам, че покупката не се различава по нищо от тази в магазина. Касова бележка трябва да ми бъде издадена и в този случай. (освен ако лицето не е освободено от задължението да издава касова бележка). Във всички други случаи продавачът издава касова бележка и я предава на разносвача (спедитора), който от своя страна ми я предава  при плащането.

Актуализира: Виктория Пенчева

  • Източници

    Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС):

    чл. 118, ал.1 – относно задължените лица, издаващи касови бележки;

    чл. 185, ал.1 – относно санкция на ЮЛ или ФЛ при неиздаване на касов бон;

    чл. 185, ал.6 – относно санкция за лице, което не запази касов бон.

    Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства:

    чл. 3, ал.1 – относно задължените лица, издаващи на касови бележки;

    чл. 3 ал. 2 – относно задължение за издаване на касов бон от лицата продаващи течни горива;

    чл.4 – относно кой не е длъжен да издава касов бон;

    чл. 25, ал.2 – относно издаване на касов бон при онлайн търговия;

    чл. 26, ал.1 – относно реквизити на касова бележка;

    чл. 53 ал.1 – относно одобрение за съответния търговски обект ИАСУТД;

    чл. 58, ал.1 – относно кой може да издава системен бон.

    Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа:

    чл. 2 и сл. – относно  отпечатване на билети, квитанция, талон.

    Закон за защита на потребителите (ЗЗП):

    чл. 125, ал. 4 – относно удостоверяващите покупката документи.



Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия.

Правни курсове, които спестяват стотици левове.

Научи повече

X
Бъди в час с най-новите Права: 1 имейл от нас на седмица.



10 правни курса, които ти спестяват стотици левове