В ресторанта получавам клиентска сметка, на касата в магазина — фискален бон, а понякога документът е означен като „системен“ или „служебен“. За да разбера дали покупката ми е отчетена, трябва да разграничавам предварителната сметка, документа за картовото плащане и касовата бележка за продажбата.
Фискалният бон е касова бележка, издадена от фискално устройство. С него продавачът регистрира продажбата. Задължението по правило важи и за търговци, които не са регистрирани по ДДС, и независимо дали клиентът е поискал фактура.
В обичайния случай бонът се издава и предава при плащането. Касовата бележка съдържа данни за продавача и обекта, идентификатор на продавача, номер и дата, закупени стоки или услуги, количества, стойности, обща сума и начин на плащане, както и предвидените за съответния вид устройство фискални обозначения и QR код.
Бележката от ПОС терминала удостоверява картовото плащане, но сама по себе си не замества фискалния или системния бон. Плащането с карта на касата в магазина по правило също изисква касова бележка. Издаването на фактура не премахва това задължение, когато начинът на плащане изисква бон. Възможно е един разширен фискален бон да изпълнява и изискванията за фактура.
Системният бон изпълнява същата функция по регистриране на продажбата, но се издава от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. На документа се посочва „СИСТЕМЕН БОН“. Това е предвидена в закона алтернатива на фискалния бон и не е основание да смятам, че покупката е неотчетена.
Използваният в магазина софтуер и устройството или системата за фискално отчитане са различни неща. Самият факт, че сметката е отпечатана от компютър, не показва дали документът е фискален, системен или само информационен.
Клиентската сметка обикновено ми позволява да проверя поръчката и сумата, преди да платя. Например в ресторант сверявам дали са включени само действително поръчаните ястия. Тя не замества дължимата касова бележка при плащането.
Служебният бон може да удостоверява служебна операция на устройството или системата. Законно издаденият дубликат на фискален бон също е служебен бон и се обозначава като дубликат. Следователно този надпис сам по себе си не доказва укриване на оборот.
Ако след като платя, получа единствено предварителната сметка или служебен документ, трябва да поискам документа, с който продажбата е отчетена. Преценката дали има нарушение зависи и от това дали конкретната продажба попада в законово изключение.
Наредба № Н-18 предвижда изключения според плащането и извършваната дейност. По общото правило бон не се изисква при:
Има специални режими: например при продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход се издава фискална бележка и при тези начини на плащане.
Сред изключенията за определени дейности са свободните професии и отдаването под наем от физически лица, които не са търговци. Освобождаването от касов апарат не означава освобождаване от данъци или от издаване на приложимите документи за дохода.
За продажба на собствена непреработена селскостопанска продукция от физическо лице, което не е търговец, също има изключение. То обаче не обхваща продажби във или от закрити помещения като магазин или склад, нито съответните обекти в лицензирани стокови борси, тържища или пазари на производители. Не всеки продавач на пазар е освободен от касова бележка.
Решаващ е начинът на плащане и режимът, който търговецът прилага:
Когато се изисква хартиен бон при доставка, продавачът го предава чрез доставчика или продажбата се отчита с устройство при предаването. Електронният бон за стока от електронен магазин се предоставя най-късно при напускането на обекта, от който тя се доставя; за услуга — най-късно при плащането.
Да, когато е издадена по предвидения в закона ред. Електронни фискални и системни бонове са допустими за електронни магазини, както и при определени системи и софтуер в търговски обекти. В зависимост от приложимия режим документът се изпраща по електронна поща, предоставя се в клиентски профил или приложение или по друг електронен начин. Това не е просто снимка на предварителна сметка.
При режима за електронни бонове от интегрирана автоматизирана система или електронна система с фискална памет клиентът може да поиска издаване на хартия. При автомати на самообслужване с вградено фискално устройство законът допуска бонът да се визуализира на дисплей.
По чл. 118, ал. 1а ЗДДС имам право да задържа плащането, когато продавачът не издаде дължимия фискален или системен бон. Това право не се прилага, когато законът допуска да няма такъв бон, както и когато съм заявил електронен бон в случаите по чл. 118, ал. 21. Правилото не означава, че покупката става безплатна.
При спиране на тока или друга изрично предвидена техническа причина може да се използва надлежна касова бележка от кочан. Всяка произволна ръкописна сметка обаче не е допустим заместител.
Пазя получения бон поне до напускане на обекта. Добре е да го съхраня и след това за доказване на покупката и евентуална рекламация. Запазвам и фактурата, поръчката и доказателството за плащане, когато разполагам с тях.
За предполагаемо нарушение мога да подам сигнал до НАП, като посоча обекта, дата и час, покупката, сумата, начина на плащане и получения документ. Неиздаването на дължим бон и неспазването на правилата за отчитане подлежат на санкции по ЗДДС; конкретната санкция зависи от нарушението и извършителя.
Актуализира: Виктория Пенчева
Закон за данък върху добавената стойност — чл. 118 и 185; Наредба № Н-18 — чл. 3–4, 25–26, 36 и 52о–52т; НАП: документи за продажба.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
2.10.2026
