Съдът ми е присъдил издръжка. Оттогава обаче е минало известно време и днес размерът на присъдената издръжка не е адекватен на нуждите ми, а задълженото лице не ми я плаща доброволно. Какво мога да направя?

Кога мога да искам увеличаване на издръжката ми?

За да променя размера на издръжката, трябва да сезирам съда с иск.

Нужно е искането ми да отговаря на следните условия:

  1. Да имам право на издръжка (т.е. да съм неработоспособен и  да не мога да се издържам от имуществото си). 
  2. Да е постановено влязло в сила съдебно решение, с което лицето, от което искам по-висок размер на издръжката (напр. родител, бивш съпруг, баба или дядо и др.) да е осъдено да ми плаща такава.
  3. Задълженото лице да има реална възможност да ми я изплаща.
  4. Да е налице трайна и съществена промяна на обстоятелствата, която налага увеличаването на издръжката. 

Кога ще е налице промяна на обстоятелствата?

Вариант 1: при увеличаване на моите потребности, поради заболяване, прием в специализирано училище, ако съм непълнолетен и други подобни причини, които неизбежно водят до завишаването на разходите ми.

Вариант 2: увеличаване на възможностите на задълженото лице. Тук се има предвид ситуацията, при която нуждите ми са съществували към момента на постановяване на съдебното решение за издръжка, но задълженото лице не е имало достатъчна възможност да ми я осигурява, напр. защото е било безработно. Впоследствие това лице си намира подходяща работа и вече може безпрепятствено да ми осигурява необходимата издръжка.

N.B.! Ако съм непълнолетно лице, минималният размер на дължимата издръжка е ¼ от минималната работна заплата. Промяна на обстоятелствата би била налице при промяна на размера на минималната работна заплата, защото размерът на издръжката не се изменя автоматично – нужно е съдебно решение за това. Така например за 2017г. минималната работна заплата е 460 лв., а минималният размер на издръжката – 115 лв., но за 2018г. минималната работна заплата е увеличена на 510 лв., следователно минималната издръжка трябва да е 127.50 лв.

Как се случва увеличаването на издръжката?

Както вече стана дума, за да се измени размерът е необходимо съдебно решение. За  целта трябва да подам искова молба в съда, към която да приложа доказателства за твърдяното от мен, напр.:

  • предхождащото решение за присъждане на издръжка;
  • акт за раждане; акт за граждански брак; решение за развод или за унищожаване на брака и пр. документи, доказващи връзката ми със задълженото лице в зависимост от основанието, на което претендирам издръжка;
  • документи, удостоверяващи материалното ми състояние и това на задълженото лице.

Съдът, към който трябва да се обърна, е районният съд, в чийто район се намира моят постоянен адрес или този на задълженото лице. Така например, ако постоянният ми адрес е в град София, а постоянният адрес на задълженото лице е в гр. Пловдив, имам право да избера дали да сезирам Софийския районен съд, или Районен съд – Пловдив. Без значение е кой съд се е произнесъл за пръв път по дължимостта на издръжката.

Не дължа държавна такса за разглеждането на иска ми.

Делото се гледа по реда на бързото производство и както „бързото производство“ подсказва от името си, ще се сдобия с решение по-скоро, отколкото ако се гледа при т. нар. „общ исков процес“ (т.е. по обичайния ред за разглеждане на делата).

  • Източници

    Семеен кодекс (СК):

    чл. 139 – относно неработоспособността и невъзможността за издържане от имуществото като предпоставка за присъждане на издръжка;

    чл. 142, ал. 1  – относно материалното състояние на задълженото лице като предпоставка за присъждане на издръжка в определен размер;

    чл. 142, ал. 2 – относно минималният размер на издръжката за непълнолетни лица;

    чл. 146, ал. 2 – относно гледането на делото по реда на бързото производство от ГПК;

    чл. 150 – относно предпоставките за изменение на размера на издръжката.

    Граждански процесуален кодекс (ГПК):

    чл. 83, ал. 1, т. 2 – относно недължимостта на държавна такса при искове за издръжка;

    чл. 103 – относно родовата подсъдност на исковете;

    чл. 104, т. 4 – относно родовата подсъдност на исковете за издръжка;

    чл. 105 – относно местната подсъдност на исковете по постоянния адрес на ответника;

    чл. 112 – относно местната подсъдност на иска за издръжка по постоянния адрес на ищеца;

    чл. 310 и сл. – относно бързото производство.

    Постановление № 141 на МС/13.07.2017г. за определяна на нов размер на минималната работна заплата за страната – относно размера на минималната работна заплата за 2017г.

    Постановление № 316 на МС/20.12.2017г. за определяна на нов размер на минималната работна заплата за страната –относно размера на минималната работна заплата за 2018г.

    Семеен кодекс – приложен коментар / Цанка Цанкова и др. – София: Труд и право, 2015. – 457 с. – относно промяната на обстоятелствата за предявяването на иск.