Регистрация

Регистрирай се, за да задаваш въпроси и да отговаряш.

Вход

Влез в своя профил, за да задаваш въпроси и да отговаряш.

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоя имейл адрес. Ще изпратим линк за нова парола по имейл.

Нужен е профил, Трябва да си в своя профил, за да добавиш въпрос.

Конфискация на имущество – кога и как?

Автор:
Конфискация на имущество – кога и как?

Мой приятел ме обвинява в изнудване – твърди, че съм го заплашил с убийство, за да  прехвърли на мое име къщата си. Действително сме сключили договор за покупко-продажба на имота преди няколко месеца. Срещу мен започва проверка на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Как да защитя правата си, за да не се стигне до конфискация на къщата? Какво ще стане с кредиторите, към които съм задължен?

Какво е конфискация?

Конфискацията е принудително и безвъзмездно отнемане в полза на държавата на имущество. Тя е имуществена санкция – отнема се имущество на извършител на престъпление. За да започне проверка за произхода на имуществото ми, трябва да съм привлечен като обвиняем за извършване на престъпление – например измама, изнудване, кражба, грабеж, длъжностно присвояване, трафик на хора.

Какво подлежи на конфискация?

Ако се докаже, че съм извършил престъплението, или пък не успея да докажа произхода на имуществото си, то се отнема като незаконно придобито. Не могат да се отнемат части от имуществото ми, които не ми принадлежат /например ако ме съдят за кражба, откраднатото не се отнема в полза на държавата, а се връща на действителния собственик/.

Могат да ми отнемат:

  • личното имущество;
  • имуществото, придобито общо от мен и съпругата ми или лицето, с което живея;
  • имуществото на непълнолетните ми деца;
  • имуществото на съпругата ми, без значение какъв режим на имуществени отношения сме избрали, или това на лицето, с което живея. 

Ако не може да се отнеме обособено имущество, се изчислява паричната му равностойност. 

Дори и да извърша сделка впоследствие с незаконно придобитото имущество, тя ще бъде относително недействителна за държавата, т.е по отношение на държавата тя няма да се счита за сключена, ако е: 

  • безвъзмездна – например дарение
  • възмездна, но страната, с която я сключвам, знае или предполага, че имуществото е незаконно придобито, или е извършена с цел прикриване на това обстоятелство; 
  • сключена със съпруга, бивша съпруга, лице, с което съм във фактическо съжителство или други близки роднини, тъй като се предполага тяхното знание;
  • за прехвърляне или внасяне като непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице, ако лицата, които го управляват или контролират, са знаели или са могли да предположат;
  • от трето лице за моя сметка, за да се избегнем отнемането или да прикрием произход му и действителните права върху придобитото.

Комисия за противодействие на корупцията и заотнемане на незаконно придобито имущество

Комисията е специализиран държавен орган. Именно тя започва производството на базата на проверка, която показва голямо несъответствие в имуществото на ми. Проверката може да продължи максимум 1 година, като има възможност за еднкоратното й увеличаването с до 6 месеца. Проверката завършва с доклад на директора. 

Комисията има право да изисква сведения от мен или свързаните с мен лица:

  • за имуществото, пазарната му стойност, правното основание за придобиването му и обезпеченията и тежестите, наложени върху него;
  • за евентуалното преобразуване на имуществото и сделките, извършвани с него;
  • за обичайните и извънредните доходи и разходи за моята издръжка и тази на членовете на семейството ми;
  • за платените публичноправни парични задължения към държавата и общините /например данъци/.

Ако се установи значително несъответствие в имуществото ми, Комисията може да поиска налагане на обезпечителни мерки от съда /възбрана, запор/. За да мога да се разпореждам с имуществото си, т.е да извършвам сделки с него /например замяна, продажба, дарение/, трябва да получа разрешение от съда. Предпоставка за това е неотложната необходимост (например плащане на неотложни разходи – разходи по съдебното производство)Ако се разпоредя обаче след налагането на мерките без разрешение, сделката няма действие за държавата.

Как да избегна възможността за  грешка по отношение на произхода на имуществото?

След налагането на обезпечителните мерки разполагам с възможността да докажа законния начин на придобиване на имуществото, като представя документи. Мога да представя писмена декларация за:

  • притежаваните от мен и семейството ми недвижими имоти и МПС-та, ограничени вещни права върху недвижими имоти, парични влогове, произведения на изкуството, вземания, патенти, търговски марки и промишлени образци, както и др;
  • списък на банковите сметки на мен и семейството ми в страната и в чужбина;
  • източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството;
  • сделките, извършвани с имуществото през проверявания период, както и източниците на средствата за извършването им;
  • задълженията към трети лица и други обстоятелства, свързани с имуществото.

Такава декларация може да подаде и лицето, с което съм сключил сделка с предмет незаконно придобитото имущество, в това число влизат и съпругата и другите ми роднини. 

Важно!В краен случай когато вече е образувано производство срещу мен и няма как да докажа, че не съм придобил имуществото законно, мога да насоча усилията си към сключване на спогодба. Така ще ми отнемат 75% или повече от имуществото или от стойността му, но поне има шанс да запазя някаква част. 

Ако пък съм кредитор на лице, чието имущество е конфискувано, имам възможност да се удовлетворя въпреки това, но само до размера на конфискуваното.

  • Източници

    Наказателен кодекс (НК):

    чл.44 ал.1 НК – относно същността на конфискацията.

    Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ):

    чл.7 ал.2 – относно същността на Комисията;

    чл. чл.107 ал.1 – относно това кога се образува производство;

    чл. чл.108 ал.1  – относно това срещу кого може да се образува производство;

    чл.112 – относно продължителността на проверката;

    чл. 113 – относно доклада на директора на Комисията;

    чл.114 ал.1,2 – относно правомощията на органите на Комисията;

    чл.116 ал.1 – относно налагането на обезпечителните мерки;

    чл.119 ал.1 – относно възможността за разпореждане с имуществото при наложени обезпечителни мерки;

    чл.133 ал.1 – относно действителността на сделки след налагането на обезпечителните мерки;

    чл. 136 ал.1,2; чл.137– относно възможността за представяне на документи за доказване на произхода на имуществото;

    чл. 141- относно предмета на отнемане;

    чл. 142 ал.1, 2- относно предмета на отнемане;

    чл. 143-146 – относно относително недействителните сделки;

    чл.158 – относно възможност за сключване на спогодба.

    ”Вещно право”, Георги Боянов, изд. Авалон, 2014

Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия.

Теодора Доненчева

Теодора Доненчева

автор

Теодора е студент по право в СУ "Св. Климент Охридски". Обича да чете и пътува и се интересува от международната политика, но правото е нейният приоритет и мечта. Надява се всеки да успее да намери своя път към него, защото то е навсякъде и предназначението му е да служи на всички като изкуство на доброто и справедливото.

Свързани статии