Броят не само на българите, но и на европейците, които имат нужда от трансплантация на орган, се увеличава с всяка година. Голяма част от тях не успяват да дочакат появата на подходящ донор. Това ме нaкара да се замисля – мога ли да стана донор приживе и осъществява ли се обмен на органи между държавите членки на ЕС, за да има по-голяма ефективност?
На първо място – какво точно представлява донорството на органи?
Донорство на органи е даряването на органи, клетки и тъкани от един човек за трансплантация на друг с лечебна цел. Като пълнолетен български гражданин имам възможност да стана донор както приживе (на черен дроб и бъбрек), така и след смъртта ми.
Важно! Ако не искам органите ми да бъдат дарени след като вече не съм между живите, трябва да заявя писмено моето несъгласие. Подробна информация относно попълването на декларацията за отказ от донорство, както и за процедурата по даряване на органи, мога да намеря тук.
Осъществява ли се обмен на органи в Европейския съюз?
Между държавите членки на ЕС, както и Швейцария, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн, се извършва обмен на органи, клетки и тъкани. Той се изразява както в предоставяне, така и в получаване. Процедурата е сложна, поради което тя се координира във всяка държава от определен за това компетентен орган. Българският е Изпълнителната агенция по трансплантация. Агенцията сключва споразумения с чуждестранните лечебни заведения и изготвя, предава и получава цялата информация и документация, произтичаща от обмена на органи.
Какви са изискванията, за да се осъществи обмен на органи?
Най-важното условие е да има подходящ получател на съответния орган, включен в регистъра с чакащи в съответната европейска държава. Например ако в България е налице орган за трансплантация, за който обаче няма подходящ нуждаещ се българин, се извършва допитване до други държави членки. Ако в някоя от тях има подходящо лице, то органът се изпраща там.
Каква е процедурата?
За да се осъществи обменът, между Изпълнителната агенция по трансплантация и компетентния чуждестранен орган се подписва споразумение. Необходимо е и задължително спазване на няколко процедури за предаване на информация между двете служби. Например винаги се изискват документи, чрез които да се гарантират качеството, безопасността и проследяемостта на органа. Осъществяват се и процедури за проверка на самоличността на донора, както и проверка за наличие на съгласие/липса на възражение от страна на донора или неговото семейство да се извърши процедурата.
Важно! Друго условие, необходимо, за да се извърши обменът, е лечебното заведение, от което се взима, и на което се предава органът, да има разрешение да извършва подобни действия.
Какво се случва, ако има орган, който не е подходящ за нито един нуждаещ се в ЕС?
В този случай органът се изпраща до нуждаещ се в държава извън ЕС. Например, ако в Германия има орган, който не е подходящ нито за германец, нито за лице от друга държава членка на ЕС или Швейцария, Лихтенщайн, Норвегия и Исландия, то тогава органът се предава на нуждаещо се от трансплантация лице от някоя друга страна. Отново обаче е в сила изискването, че в съответната държава трябва да има подходящ реципиент. Също така отново лечебното заведение трябва да е получило разрешение да извършва съответната дейност, както и е необходимо да са изпълнени всички изисквания, свързани с документацията.
Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки (ЗТОТК): чл. 2, ал. 1 – относно същността на донорството; чл. 25 – относно условията за даряване на органи; чл. 36 – относно износа и вноса на органи към трети страни; чл. 36а, ал. 2 – относно изискването за подписване на споразумение за обмен на органи. Наредба № 8 за условията и реда за внос, износ и обмен на органи, тъкани и клетки: чл. 5 – относно вноса и износа на органи към трети страни; чл.14, ал. 1- относно държавите, между които се осъществява обмен на органи за трансплантация; чл. 14, ал. 2 и ал. 3 – относно критериите за осъществяване на обмен на органи; чл. 16, ал. 1 – относно критериите към болничното заведение, за да се осъществи обмен на органи; чл. 17, ал. 1 – относно функциите на Изпълнителната агенция по трансплантация. Директива 2010/45/ЕС: чл. 4, ал. 2, т. а и б – относно процедурите за проверка и контрол; чл. 14 – относно задължителното наличие на съгласие за извършване на донорство.
