Непълнолетен съм. Все още ходя на училище, живея при родителите си. По стечение на обстоятелствата обаче, вместо да се тревожа за това какъв да бъде следващия ми статус във Facebook или как да скалъпя три на контролното по математика в понеделник, аз имам някои доста по-сериозни грижи. Влязох в апартамента на съседката ни и откраднах част от по-скъпоценните й вещи. В последствие се разбра, че аз съм извършителят. А сега какво?

Какво означава да съм непълнолетен?

Аз съм непълнолетен, когато съм навършил 14 години, но все още нямам навършени 18 години. През този период аз мога да сключвам дребни сделки (да си купувам неща от магазина, да си продам старото колело) без съгласието на моите родители/ попечители. Ако пък съм на 16 години и съм се хванал някъде на работа след училище, припечелените пари си остават за мен. За по-сериозни сделки обаче ще трябва да получа съгласие от родител или попечител – все пак не мога сам да си купувам апартамент или кола, но като цяло вече съм сравнително самостоятелен. 

В кои случаи нося наказателна отговорност?

С възрастта идват и по-големите отговорности. Вече клоня повече към това да бъда възрастен, отколкото дете… но не съвсем. Предполага се, че съм достатъчно голям, за да мога да различавам доброто от злото и да преценявам действията си, но това не винаги е така. Именно поради тази причина при някои обстоятелства, ако извърша престъпление (кражба, хулигнаство, убийство и др.), то аз ще нося наказателна отговорност, тоест ще бъда осъден и ще ми бъде наложено наказание. В други случаи обаче няма да бъда наказателно отговорен поради моята незрялост и податливост към подражаване и манипулация. Всичко зависи от това дали:

  • разбирам свойството и значението на деянието си (знам какво правя и какви могат да бъдат последиците от това) – отсъствието на тази предпоставка не означава непременно да имам някакви психически отклонения или да страдам от умствена недоразвитост. Това може да се дължи и на липсата ми на житейски опит, на добро възпитание или на лош пример;
  • мога да ръководя постъпките си, т.е. да избирам да постъпя по един или друг начин. 

Това задължително се преценява от съда при всеки един конкретен случай, като се взима предвид моето индивидуално физическо, психическо и социално развитие. Ако дори само една от тези предпоставки липсва, аз няма да бъда наказан по тежките процедури на наказателното производство.

Важно! Ако се установи, че съм наказателно отговорен, то задължително трябва да имам процесуален защитник (адвокат). Другата задължителна фигура в делото е прокурорът. 

При разглеждането на делото задължително се призовават моите родители или попечители. Те имат право да участват в събирането и проверката на доказателствата и да правят искания, бележки и възражения. Неявяването им не е пречка делото ми да бъде разгледано, освен ако съдът намери участието им за необходимо.

Особеностите при разпит

Когато разследващ орган (следовател) иска от мен да разкажа със свои думи какво точно се е случило и защо, по негова преценка това може да стане в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в присъствието на родител или попечител.  

Какво наказание може да ми бъде наложено?

Бидейки непълнолетен, целта на закона не е да ме накаже да излежавам 20 години в затвора, а да ме превъзпита и да ме подготви за живота и за общественополезен труд. Поради крехката си възраст в повечето случаи аз съм податлив на превъзпитание и мога да преосмисля това, което съм извършил. Не е нужно върху мен да се стоварва тежката ръка на закона и да бъда третиран като закоравял престъпник.

Наказанията, които могат да ми бъдат наложени, са сравнително по-малко на брой от тези, които се налагат на пълнолетни лица. А те са:

  • лишаване от свобода;
  • пробация – на практика на на лица под 16г. пробация не се налага;
  • обществено порицание –  на показ на табло в сградата на общината ще виси моята присъда, че да могат да я видят всички;
  • лишаване от право да се упражнявам определена професия или дейност. 

Освен че са по-малко на брой, наказанието ми се заменя и с по-леко от това, което би било наложено на човек над 18 години. Замяната става както следва:

  1. Доживотният затвор без замяна и доживотният затвор – с лишаване от свобода от 3 до 10 години ако съм от 14 до 16 години, а ако съм между 16 и 18 години – с лишаване от свобода от 5 до 12 години
  2. Лишаването от свобода за повече от 10 години – с лишаване от свобода до 5 години ако съм между 14 до 16 години и с лишаване от свобода от 2 до 8 години ако съм между 16 и 18 години.
  3. Лишаването от свобода за повече от 5 години – с лишаване от свобода до 3 години.
  4. Лишаването от свобода до 5 години включително – с лишаване от свобода до 2 години, но не повече от предвиденото от закона.
  5. Глобата – с обществено порицание,
  6. Пробацията, ако не съм навършил 16 години – с обществено порицание. 

Важно! Докато навърша 18г., изтърпявам наказанието си лишаване от свобода в поправителен дом, след което ме преместват в затвор или в затворническо общежитие. По предложение на педагогическия съвет и с разрешение на прокурора мога да остана в поправителния дом докато навърша 20г., за да довърша средно си образование  или квалификация.

Кога няма да изтърпя наложеното ми наказание?

Има случаи, в които мога да бъда освободен от изтърпяването на вече наложено ми наказание, тоест вече съм осъден, но няма да ме затворят в поправителен дом. За това е необходимо:

  • да ми е определено наказание лишаване от свобода за по-малко от 1г.;
  • да не съм осъден условно.

В замяна съдът ме настанява във възпитателно училище-интернат или ми налага друга възпитателна мярка. 

Няма да мога да се ползвам от тази привилегия:

  • когато извърша престъпление по времето, когато вече изтърпявам наказание лишаване от свобода;
  • когато ме осъдят, след като навърша 18 год.;
  • когато вече съм бил осъждан, ако съдът реши, че за поправянето и превъзпитанието ми се налага да бъда лишен от свобода и когато:
    • този срок не е по-малък от 6 месеца или
    • ако вече веднъж съм изтърпявал наказание лишаване от свобода. 

А кога ще бъда освободен от наказателна отговорност?

Разликата е, че при тази ситуация аз изобщо няма да бъда осъден, въпреки че съм извършил нещо, което по закон е престъпление и са налице всички предпоставки да ми се наложи наказание. Това ще се случи, когато прокурорът реши да не образува или да прекрати образуваното срещу мен досъдебно производство, а съдът  реши да не ме предава за съдене или да не ме осъди. Това е възможно, когато:

  • съм извършил престъпление поради увлечение или лекомислие – силно повлиян съм от своите чувства и емоции и не мога да се спра или не съм преценил правилно последствията от действията си;
  • престъплението не представлява голяма обществена опасност – преценка за това съдът прави от начина, по който съм осъществил противозаконното действие, какъв е бил предметът на престъплението (какво съм откраднал), каква е паричната му равностойност, защо съм го направил и какви са последиците от това;
  • и успешно може да ми се наложи възпитателна мярка – тя ще ми бъде достатъчна, за да осъзная, че това, което съм сторил, е неправилно. 

Възпитателни мерки

Във всички случаи, когато извършва някаква противообществена проява и съм освободен от наказателна отговорност, за определен срок ми се налага възпитателна мярка. Такава мярка е предупреждението или пък когато ме заставят да се извиня на човека, чийто часовник съм откраднал, да отстраня сам щетите, които съм причинил, да положа обществено полезен труд, да бъда настанен в интернат и др. 

В зависимост от провинението ми могат да ми бъдат наложени няколко възпитателни мерки наведнъж, а не само една. 

Важно! Ако не изпълнявам наложената ми възпитателна мярка, ще ми бъде наложена по-тежка от първоначалната. 

Компетентеният орган, който определя възпитателните мерки, е местната Комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни по настоящия ми адрес съвместно с детските педагогически стаи и органите на образованието. При налагане на възпитателна мярка ”настаняване в социално-педагогически интернат” или “настаняване във възпитателно училище-интернат” местната Комисия отправя предложение до съда.

  • Източници

    Закон за лицата и семейството (ЗЛС):

    чл.4 – относно дефиницията за непълнолетен.

    Наказателен кодекс (НК):

    чл.31, ал.2 – относно предпоставките за носене на наказателна отговорност за непълнолетен;

    чл. 60 – относно законодателните цели при налагане на наказание на непълнолетен;

    чл. 61 и чл.78 – относно освобождаването от наказателна отговорност;

    чл. 62 – относно видовете наказания, които се налагат на непълнолетни;

    чл. 63 – относно специалния режим на смекчаване на наказателната оговорност;

    чл. 64, ал. 1 – относно случаите на неналагане на наказание лишаване от свобода;

    чл. 64, ал. 2 –  относно неналагането на  наказание за лица от 16 до 18год.;

    чл. 65 – относно изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

    Наказателено-процесуален кодекс (НПК):

    чл. 94, ал.1, т.1 – относно задължителността да се осигури процесуален защитник;

    чл. 140, ал.2 във вр. с ал. 2 – относно участниците в разпит;

    чл. 392 – относно участниците в делото.

    Закон за за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН):

    чл.10, ал. 2 и чл. 11 – относно компетентният орган при налагане на възпитателните мерки;

    чл. 13 – относно видовете възпитателни мерки;

    чл. 13а – относно неизпълнението на възпитателна мярка.

    Решение № 466 от 8.X.1979 г. по н. д. № 444/79 г., I н. о