Много често ми се иска да не минавам през дългите и скъпи процедури на установения от закона ред. Да не подавам молби в съда, сигнали в полицията, а просто да си реша проблемите с някой неприятен за мен човек, създаващ ми главоболия, постарому - „око за око, зъб за зъб”. Звучи добре, ще стане бързо, но дали това е решението? Важно е да знам, че правата ми не се простират до безкрайност, а спират там, където започва правото на друг човек и с действията си мога да го засегна - иначе ще настъпи всеобщ хаос.
Да имам право означава да имам свое собствено поведение и да изисквам от другите да се съобразяват с него и да не ми пречат да го осъществявам. Понякога обаче надхвърлям това свое право и изпадна в хипотеза на самоуправство. Например със съседа от година не можем да си поделим 5 декара земя, която на времето сме купили заедно в съсобственост, но сега нещо не можем да се траем и всеки си иска своето право. Вместо да подам иск за делба, един ден на мен ми омръзва и решавам, че ще заградя частта, която считам за своя, с телена ограда и ще му огранича достъпа до мястото.От тук следва, че за да има самоуправство, трябва да са налице няколко предпоставки. Преди всичко аз трябва да имам (или поне да си мисля,че имам) някакво имуществено право – право на собственост, вземане, наследствено право и т.н. Важно е да знам, че чрез самоуправството не засягам пряко чуждо имущество, а такова, което си е лично мое или поне предполагам, че е мое. Освен това трябва да съществува конкретно правоотношение между мен и друго лице във връзка с това право, тоест да сме сключили преди това някаква сделка, да сме сънаследници, съсобственици и т.н.Следващата важна предпоставка е въз основа съществуващото правоотношение, между нас да е възникнал спор. Той може да се отнася за самото съществуване на правото, или пък за начина, по който то се осъществява. Няма значение дали само си разменяме думи – караме се за начините на използване на наша съсобствена вещ/имот, или спорът е доведен до съд и чакаме съдебно решение. Достатъчно е да е пределно ясно, че спор съществува. Той може да бъде подбуден само от лицето, с което съм в правоотношение, а не от кое да е друго лице.На следващо място аз трябва самоволно, в нарушение на установения законов ред, да осъществя това свое предполагаемо право. Тоест предприемам действия по свое усмотрение без да се съобразявам с волята и възраженията на другата страна. На всичкото отгоре напълно игнорирам съответните институции, към които е следвало да се обърна, за да ме защитят и да ми помогнат да упражня правото си.При подобни ситуации, когато всички предпоставки са налице, мога да бъда наказан с лишаване от свобода до 5 години и глоба до 1000 лева и до 6 години, ако заедно със самоуправството съм използвал физическа сила или съм отправил заплаха, за да постигна желаното от мен. Няма самоуправство при маловажен случай.
Маловажен случай е този, при който стойността на предмета, който съм засегнал, е малка (три минимални работни заплати). Например няма да има самоуправство, ако вещта, за която спорим, струва 20 лв.Трябва също така да се прецени дали са настъпили други вредни последици извън това, че съм упражнил самоволно свое предполагаемо право - действията ми са лишили другото лице за дълго време от възможността да упражнява своето право, причинили са му отрицателно емоционални изживявания и други. Такива вредни последици биха били налице, ако огранича достъпа на друг човек до единственото му жилище насред зима и по този начин го лиша от място където да живее.Взима се предвид и моето материално положение, състоянието на семейството ми, психическото ми състояние като, разбира се, не се изключва способността ми да ръководя постъпките си и да разбирам какво правя и др.При маловажни случаи не нося наказателна отговорност, но това ще прецени съдът при всеки един конкретен случай.
Става дума за ситуация, при която съм бил страна по спор за недвижим имот, например къща. Този спор е бил решен по съдебен ред и вече има влязло в сила съдебно решение, въз основа на което съм бил отстранен от този имот със съдебен изпълнител. Аз обаче съм инат и решавам, че ще се барикадирам в жилището и ще преча на новия му собственик да го ползва като по този начин се опитвам да си върна владението. В такъв случай новият собственик ще се обърне към съдебния изпълнител, който извършва нов въвод във владение, а аз мога да бъда глобен до 500 лв. или да бъда лишен от свобода до 3 години.
Няма да бъда наказан, ако след предупреждение от съответния държавен орган (полиция, прокурор) незабавно възстановя първоначалното фактическо положение, тоест си върна нещата постарому. Например ако съм сменил бравата на входната врата, но след предупреждението си сложа обратно старата брава или пък дам новия ключ и на другия, с когото водим спора. До отпадане на отговорността ми ще се стигне и когато сам, без предупреждение, възстановя предишната обстановка възможно най-скоро. Когато обаче след възстановяването направя отново същото нещо, ще си нося наказателна отговорност.[toggles][toggle title=Източници]Наказателен кодексчл.323, ал. 1 НК - относно състава на престъплението самоуправство;чл.323, ал. 2 НК - относно самоуправство при вече поставено съдебно решение;чл.323,ал. 3 НК - относно отпадането на наказателната отговорност при самоуправство;чл.323, ал. 4 НК - относно повторното извършване на самоуправство след възстановяване на първоначалната фактическа обстановка;чл.323, ал. 5 НК - относно употребата на сила и заплаха чл. 93, т. 9 НК - относно определението за маловажен случай Граждански процесуален кодексчл. 525, ал. 1 ГПК – относно самоволно възвръщане на владението;чл. 525, ал. 2 ГПК – относно наказателната отговорност на длъжника при самоволно възвръщане на владението. Закон за собствеността чл. 34, ал.1 ЗС - относно иск за делба при съсобственост Съдебна практика Решение № 667 от 28.11.2003 Г. по н. д. № 525/2003 г., I н. о. на ВКСРешение № 553 от 11.11.2002 г. по н. д. № 461/2002 г., ІІ н. о на ВКС Наказателно право на Република България. Особена част - Антон Гергинов, СОФИ-Р, 2005г., Второ основно преработено и допълнено издание.[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Магдалена
Митева
19.2.2017
