Ситуацията: … И замириса на море
Лято. Жега. … Море. Така се случи, че това лято реших да “преместя” работното си място от прашния и излъчващ огън и жупел бетонен град на плажа, или, както се казва, да съчетая полезното с приятното. Избрах да стана спасител на плажа!
На какви изисквания трябва да отговарям, за да бъда спасител на плажа?
“Спасяването” на плажа не е шега работа и затова законодателят не е пропуснал да регламентира и тази дейност. Изискванията, на които трябва да отговарям, за да стана спасител на плажа (освен да мога да плувам, разбира се не като ютия) са:
- Да съм навършил 17 години;
- Да съм преминал през обучителния курс, организиран от Българския Червен Кръст (иначе няма да съм правоспособен), за което ми се издава удостоверение, и да съм положил успешно изпита за воден спасител;
- Да съм физически годен, т.е. да не страдам от заболяване, което би ми попречило да изпълнявам пълноценно функциите си, напр. порок на сърцето.
Какви са задълженията ми като спасител?
Не, да си спасител на плажа не означава да се изпружиш и да си лежиш по цял ден. Работата е отговорна и трябва съвестно да изпълнявам служебните си задължения. А те са:
- да спазвам установеното работно време от 08.00 до 18.00 ч. И да съм на поста си във всеки работен ден, когато съм дежурен;
- да се явявам облечен в предоставеното ми работно облекло с оранжев цвят и емблема на водоспасителната служба;
- да наблюдавам непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения ми за охрана район, като имам постоянна готовност за предприемане на спасителна акция, т.е. да не се зазяпвам по готините плажуващи мадами, а да внимавам “в картинката”;
- да извърша спасителна акция при инцидент във водата (когато някой се дави, бъде въвлечен в мъртво вълнение или бъде ранен, напр. ударен от джет) и окажа първа помощ до пристигане на медицински специалист;
- да проверявам годността на спасителните съоръжения и състоянието на дъното в зоната на спасяване преди постъпване на дежурство;
- да уведомява писмено стопанина на водната площ при установяване на липси или негодност на спасителните съоръжения;
- да не допускам плуването на лица зад ограничителните плаващи знаци (шамандури) и къпането на деца под 10-годишна възраст без придружител;
- да поддържам личната си подготовка на необходимата степен за извършване на спасителни акции.
Как е организирана спасителната дейност?
Работното ми място е т.нар. спасителен пост. Освен мен, на него има поне още един спасител. Докато сме дежурни единият от нас непрекъснато наблюдава “поверената” ни зона, а другият има готовност да предприеме спасителна акция. Спасителният пост, на който се “трудим” задължително е оборудван със:
- средства за наблюдение на водната площ като напр. бинокъл;
- средства за сигнализация, като напр. свирка, рупор или мегафон; сигнални флагове (биват зелен, жълт и червен); сигнална мачта; комплект ограничителни и означителни плаващи знаци, маркери, табелки;
- спасителни средства като спасително въже; спасителна топка с 30 м. въже; спасителна лодка с гребла или извънборден двигател.
Ако около водната площ, където “работя” има повече от пет спасителни поста, задължително се разкрива и т.нар. спасителна станция, с която ние спасителите поддържаме постоянна радио или телефонна връзка.
Зона за спасяване – какво значи това?
Къпането във водата е удоволствие за всички, но все пак има и правила, които трябва да се спазват:
- плуването е разрешено само в т.нар. зона за спасяване, която е обозначена със съответните ограничителни знаци. Това ще рече, че спасителите са законово задължени да оказват помощ на пострадал, намиращ се единствено и само в зоната за спасяване.
- плажуващите са длъжни да спазват нарежданията на спасителите относно къпането във водата. Т.е. ако един човек влезе в морето при червен флаг и аз като спасител му сигнализирам да напусне “водния басейн”, то той следва да се съобрази с моето разпореждане.
- Източници
Наредба за водоспасителната дейност и обезопасяването на водните площи
чл. 12 – относно работното време;
чл. 13 – относно работното облекло;
чл. 14 – относно спасителния пост;
чл. 15 – относно спасителната станция;
чл. 20 – относно изискванията към спасителите;
чл. 21 – относно задълженията на спасителите;
чл. 26 – относно задълженията на гражданите.
