Като български гражданин, имам право на достъп до информация за дейността на държавните органи, органите на местното самоуправление, както и на физически и юридически лица, когато тази дейност е финансирана със средства от държавния бюджет или фондове на ЕС. Как мога да получа този достъп и какви са неговите граници?
Коя информация за дейността на държавните органи е достъпна?
Мога да получа достъп до създаваната или съхранявана от държавните органи обществена информация. Информацията е обществена, когато е свързана с обществения живот и дава възможност за съставяне на мнение относно дейността на органите.
Обществената информация бива:
- официална – съдържа се в актовете на държавните органи при осъществяване на техните правомощия. Например официална е информацията, която се съдържа в постановленията на Министерски съвет или на отделните министри.;
- служебна – събира се и се създава и съхранява, във връзка с официалната, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Например мненията и препоръките на служителите, във връзка със службата им при изготвяне на становища до министрите и техните заместници, са служебна информация.
Какви са пределите на достъпа, който имам?
Правото ми на достъп поначало може да бъде ограничавано, само когато се касае за класифицирана информация или друга защитена по закон тайна. Достъпът, който мога да получа, е пълен или частичен.
- Достъпът ми до официална информация се осигурява чрез обнародването в Държавен вестник. Ако тя не се съдържа в нормативен акт или за нея не е предвидено да бъде обнародвана, мога да я потърся чрез заявление до органа по общия ред.
- Достъпът ми до служебна информация също е поначало свободен. Ограничен е когато:
- информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (например мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации);
- информацията съдържа мнения и позиции, във връзка с преговори, водени от органа, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи.
Тези ограничения не важат след изтичане на 2 години от създаването на информацията. Ако за информацията е налице надделяващ обществен интерес, достъпът ми до нея не може да бъде ограничен дори на тези основания.
Достъпът ми до обществена информация е безплатен. Трябва да заплатя обаче материалните разходи по предоставянето й като например копиране на хартиен носител. Когато предоставената ми информация е неточна или непълна, мога да поискам, като се мотивирам, поправяне или допълване на същата като не съм длъжен да заплатя допълнителните разходи за това.
Каква е процедурата, за да получа исканата информация?
За да получа достъп до информация, трябва да подам заявление до органа, от който я искам. В заявлението трябва да опиша исканата информация, да посоча предпочитаната форма за предоставяне и да посоча адрес. Възможните форми са: преглед на информацията (оригинал или копие), устна справка, копие на хартиен или технически носител. Държавният орган поначало е длъжен да се съобрази с формата, която поискам. Ако няма техническа възможност за нея или има опасност от необосновано увеличаване на разходите по предоставянето, неправомерна обработка или застрашаване на авторски права, органът сам определя формата.
Заявлението ми трябва да бъде разгледано най-късно в 14-дневен срок от регистрирането му, като органът е длъжен да ме уведоми писмено за решението си. Срокът може да се удължи с до 10 дни, когато информацията е твърде обемна, както и с до 14 дни, когато тя се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. Не е необходимо съгласието на това лице, когато то е задължен субект и отнасящата се до него информация е обществена, както и когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. Ако органът не разполага с информацията, е длъжен да ме уведоми писмено, а ако знае къде може да бъде намерена тя, трябва и да препрати заявлението ми до съответния субект. Решението за предоставяне на достъп, както и отказът, трябва да ми бъдат връчени срещу подпис или изпратени по пощата с обратна разписка.
Органът може да откаже да ми предостави информацията, когато:
- тя е класифицирана информация или друга защитена тайна, както и в случаите, в които може да се ограничава достъпът до служебна информация;
- достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне, освен в случаите на надделяващ обществен интерес;
- исканата информация ми е предоставена през предходните 6 месеца.
В тези случаи ми се дава частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен.
Решенията за предоставяне на достъп или за отказ мога да обжалвам пред административните съдилища или пред Върховния административен съд, в зависимост от органа, който е издал акта, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Приложение – Заявление за достъп до обществена информация
Автор:
Деян Драганов
Актуализира: Милена Бояджиева
- Източници
§ Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ)
чл. 2, ал. 1 – относно това коя информация е обществена;
чл. 3, ал. 1 – относно задължението на държавните органи да я предоставят;
чл. 4 – относно лицата с право на достъп;
чл. 7 и чл. 17 – относно ограниченията на достъпа;
чл. 9-11 – относно видовете обществена информация;
чл. 12 – относно достъпа до официална информация;
чл. 13 – относно достъпа до служебна информация;
чл. 20 и чл. 22 – относно безплатния достъп и разходите по предоставянето;
чл. 24-36 – относно процедурата по предоставянето на достъп;
чл. 37 – относно основанията за отказ;
чл. 40-41 – относно обжалването на решенията предоставяне на достъп и отказите.§ Административнопроцесуален кодекс (АПК)
чл. 132 – относно подсъдността при обжалване на решението в зависимост, в зависимост от постановилия го орган.
