След поредния напрегнат работен ден бързам към вкъщи и решавам да си хвана маршрутка. Спирам я, едва успявам да се кача по простата причина, че вътре няма място да се диша, а отвън още желаещи ме притискат, защото “винаги има място за още един”.
Всъщност какви са правата ми в маршрутката в София?
Допълнителните маршрутни линии, по които се движат т.нар. “маршрутки”, осигуряват възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на съответните спирки на градския транспорт. Тези линии допълват линиите на градския транспорт, без да ги дублират напълно. Отпред и от дясната страна на всяка маршрутка се означават:
Превозът ми се извършва срещу билет, който трябва да е перфориран или скъсан и който трябва да закупя веднага след качването си. Билетът трябва да съдържа наименование на издателя му, надпис "Билет за пътуване", номер, цена (цифром и словом), както и дата на издаване. Ако билетът ми не е поименен, то мога да го преотстъпя на друго лице, преди превозът да е започнал. Договор между мен и превозвача има дори ако не ми бъде издаден билет, както и в случай че го изгубя, т.е. аз съм длъжен да платя цената, а превозвачът е длъжен да ме закара до желаното от мен място.
Важно! Трябва да изисквам от водача да ми предостави билети, в противен случай рискувам да бъда глобен от 10 до 50 лева (ако превозът е в рамките на едно населено място), 50 лв (ако превозът е междуселищен) или 300лв (за международни превози), ако контрола установи липсата на билет у мен по време на превоза.
Маршрутката не може да превозва багаж, който се намира в багажно отделение с достъп отвън. Спиране и престой по линията се допуска само при слизане и качване на пътници. Важно е да се отбележи, че в маршрутката не се допуска превозването на правостоящи пътници.
Когато спирките са оформени със специално уширение на пътното платно, то шофьорът на маршрутката е длъжен да спира в това уширение, а когато такова няма, да спира възможно най-близо до границата на платното за движение като осигурява възможност за безопасното слизане и качване на пътниците. Качването и слизането е разрешено само на спирките, когато маршрутката е неподвижна. Това означава, че шофьорите не са длъжни да се съобразяват с мен при молба да сляза на някой светофар или кръстовище, на което не е предвидена спирка за обществен транспорт.
Ако установя нарушение, то мога да се обърна към органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Те имат право да извършват проверка на шофьора и на техническата годност на маршрутката и в случай на нарушаване на правилата да наложат съответните наказания.
Нямам право да пътувам в маршрутката с облекло и вещи, включително домашни животни, които могат да замърсят или да наранят другите пътници, както и да пуша в нея.
Ако по време на превоза в маршрутката стана жертва на пътно-транспортно произшествие или друга злополука, то превозвачът носи отговорност за живота ми и за всяко нанесено ми телесно или психическо увреждане вследствие на злополуката, докато съм се намирал в маршрутката или съм се качвал, или слизал от нея. В този случай мога да търся съответното обезщетение.
Превозвачът не носи отговорност, ако е взел необходимите мерки да предотврати инцидент, но особеностите на случая са такива, че инцидентът е бил неизбежен. На следващо място, превозвачът няма да носи отговорност и ако инцидентът, с който са причинени вреди, е настъпил по моя вина (например ако самоволно, без да предупредя, съм отворил вратата по време на движение и съм тръгнал да слизам). Но! превозвачът носи отговорност за всички вреди, причинени от повреда на самата маршрутка - за нейното изправно състояние той е винаги длъжен да следи".
В 30-дневен срок от злополуката мога да поискам от превозвача да бъда обезщетен за настъпилите вреди като трябва да приложа всички документи, доказващи претърпяната вреда във връзка с превоза (билет, медицинско свидетелство и др.). Това мое право не е пречка да предявя искането си едновременно с това и пред съд. Искът пред съда за вреди вследствие на злополуката мога да предявя в едногодишен срок от настъпването ѝ, а ако ми е нанесена телесна повреда, срокът е тригодишен. В случай че се стигне до фатален край, то наследниците ми могат да предявят иск в същия тригодишен срок.
[toggles][toggle title="Източници"]Актуализира: Петилина ПетроваНаредба за извършване на обществен превоз на пътници по допълнителни маршрутни линии от общинската транспортна схема на територията на Столична Община (НИОППДМЛОТСТСО):чл. 1, ал. 2 – относно допълнителните маршрутни линии;чл. 3 – относно изискванията за извършването на превозите.Закон за автомобилните превози (ЗАП):чл. 36 – относно задължението за издаване на билет и действителността на договора за превоз;чл. 39/2 – относно съдържанието (реквизитите) на билета;чл. 40 – относно преостъпването на билета на друго лице;чл. 42/1 – относно отговорността на превозвача за вреди;чл. 43, 44, 47 – относно освобождаването от отговорност на превозвача;чл. 73 – 75 – относно правото на рекламация пред превозвача;чл. 76 – относно давността на исковете;чл. 91 – относно контрола при извършване на обществен превоз;чл. 101 – относно глобата при пътуване без билет.Закон за движение по пътищата (ЗДвП):чл. 68 – относно правилата за спиране на разрешените места и качването и слизането на пътниците.чл. 137 т.2 – относно забраната за носене на вещи, вредни за останалите пътници;чл. 166 – относно контрола за спазване на правилата при извършване на обществен превоз.Закон за здравето (ЗЗдр.):чл. 56, ал. 1– относно забраната за пушене.Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):чл. 45 – относно отговорността при непозволено увреждане;чл. 49 – относно отговорността на възложителя;чл. 52 – относно неимуществените вреди.[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Богдан
Млъчков
5.7.2017
