След поредния напрегнат работен ден бързам към вкъщи и решавам да си хвана маршрутка. Спирам я, едва успявам да се кача по простата причина, че вътре няма място да се диша, а отвън още желаещи ме притискат, защото “винаги има място за още един”.

Всъщност какви са правата ми в маршрутката в София?

Допълнителните маршрутни линии, по които се движат т.нар. “маршрутки”, осигуряват възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на съответните спирки на градския транспорт. Тези линии допълват линиите на градския транспорт, без да ги дублират напълно. Отпред и от дясната страна на всяка маршрутка се означават:

  • номерът на линията

  • началната и крайната спирка

  • поне две важни междинни спирки

  • цената на билета.

Превозът ми се извършва срещу билет, който трябва да е перфориран или скъсан и който трябва да закупя веднага след качването си. Билетът трябва да съдържа наименование на издателя му, надпис “Билет за пътуване”, номер, цена (цифром и словом), както и дата на издаване. Ако билетът ми не е поименен, то мога да го преотстъпя на друго лице, преди превозът да е започнал. Договор между мен и превозвача има дори ако не ми бъде издаден билет, както и в случай че го изгубя, т.е. аз съм длъжен да платя цената, а превозвачът е длъжен да ме закара до желаното от мен място.

Важно! Трябва да изисквам от водача да ми предостави билети, в противен случай рискувам да бъда глобен от 10 до 50 лева (ако превозът е в рамките на едно населено място), 50 лв (ако превозът е междуселищен) или 300лв (за международни превози), ако контрола установи липсата на билет у мен по време на превоза.

Маршрутката не може да превозва багаж, който се намира в багажно отделение с достъп отвън. Спиране и престой по линията се допуска само при слизане и качване на пътници. Важно е да се отбележи, че в маршрутката не се допуска превозването на правостоящи пътници.

Когато спирките са оформени със специално уширение на пътното платно, то шофьорът на маршрутката е длъжен да спира в това уширение, а когато такова няма, да спира възможно най-близо до границата на платното за движение като осигурява възможност за безопасното слизане и качване на пътниците. Качването и слизането е разрешено само на спирките, когато маршрутката е неподвижна. Това означава, че шофьорите не са длъжни да се съобразяват с мен при молба да сляза на някой светофар или кръстовище, на което не е предвидена спирка за обществен транспорт.