Правата ми при незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител

Какво ми се случва?

След като съм получил покана за доброволно изпълнение, изпратена от съдебен изпълнител може да се сблъсквам с действия на съдебния изпълнител - държавен или частен, които не отговарят на предвиденото в закона. Този материал има за цел да ми посочи правата, които възникват за мен, както и начините, по които мога да защитя тези свои права.

Имаш да взимаш пари? Или имаш да даваш пари и някой те притиска? До 48 часа ще получиш съдействие на тази страница. Сподели безплатно казуса си. Адвокатска кантора, специализираща в събиране на вземания, ще го разгледа. [Научи повече]

За какво трябва да внимавам?

Трябва да имам предвид, че този материал се отнася за мен само ако съм длъжник, т.е. зная, че предявената срещу мен претенция, посочена в изпълнителния лист, е основателна, но действията по принудително изпълнение нарушават закона. В случай че смятам, че не дължа сумата (вещта), посочена в изпълнителния лист, мога да прочета: Правата ми при незаконосъобразно принудително изпълнение.

Какви права възникват за мен?

Макар и длъжник, просрочил задължението си, аз имам определени права, с които съдебният изпълнител и кредиторът ми трябва да се съобразяват.

• Имам конституционно право на правна помощ, която при определени условия може да бъде безплатна. (Виж: “Безплатна правна помощ”)
• Имам право да се противопоставя на принудително изпълнение върху определени имущества, които по закон не могат да бъдат отнемани принудително от мен. Това са:

1. единственото ми жилище, ако аз и семейството ми не притежаваме друго и не сме го ипотекирали или продали;
2. необходимата храна за семейството за един месец;
3. необходимите горива за отопление и готвене за три месеца;
4. машини, инструменти и пособия, вкл. книгите, необходими за упражняване на свободна или занаятчийска професия;

• Имам право да получавам част от трудовото си възнаграждение (пенсията си), когато съдебният изпълнител е запорирал тези сметки. Размерът на сумите, които следва да получавам всеки месец зависят от месечния ми доход и това дали издържам деца или не. Аз имам право да получавам, въпреки принудителното изпълнение, следните суми:
• 2/3 от месечния ми доход, ако нямам деца, които да издържам, и 3/4, ако имам деца, на които дължа издръжка, при месечен доход между минималната работна заплата за страната и двукратния размер на минималната работна заплата за страната;
• ½ ако нямам деца, които да издържам, и 2/3, ако имам деца, на които дължа издръжка, при месечен доход в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата;
• горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако нямам деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако имам деца, които издържам, при месечен доход в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата.
• Следва да знам, че тези ограничения важат и когато получавам доходите си по банкова сметка, включително и ако получавам помощи и обезщетения, които са постъпили по банковата ми сметка един месец преди да ми наложат запора. След налагането на запора обаче, постъпилите в банковата ми сметка помощи и обезщетения са несеквестируеми, а ако в нея постъпва пенсията ми, то тя е несеквестируема до размера на минималната работна заплата. Банката не изпълнява запора и когато е видно, че постъпилата сума е от трудовото ми възнаграждение до размера на минималната работна заплата.

Трябва да имам предвид, че сумите, посочени по-горе, представляват минимума, който законодателят е преценил, че е необходим за оцеляването на индивида. За да може да се използват тези средства по предназначение – удовлетворяване на елементарните житейски нужди, те следва да са на мое разположение дори когато дължа по-големи или по-малки суми на мои кредитори. Затова законодателят е забранил не само принудителното изпълнение върху този вид доходи, но и налагането на запор върху тях. Това е важно с оглед законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, който, ако наложи запор върху цялата сума, следва да носи отговорност за причинените ми вреди.

Какво да направя в случай че правата ми са нарушени?

1. Когато установя, че е нарушено правото ми да запазя и ползвам имуществото, което по закон не може да бъде запорирано или отнемано принудително, имам право да напиша жалба срещу действията на съдебния изпълнител, с които той е нарушил това мое право.

- трябва да изготвя жалбата в писмена форма

- трябва да адресирам жалбата до окръжния съд и да я предам на съдебния изпълнител, като не забравя да си взема входящ номер, за да удостоверя факта на подаване на жалбата;

- трябва да предам жалбата в срок от една седмица от деня на описа или запора (ако съм присъствал или съм бил призован) или от узнаването на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител, ако не съм бил призован и не съм присъствал на него.

2. Когато считам, че определените от съдебния изпълнител разноски не отговарят на действителната сума, мога да подам жалба като следвам стъпките по предходната точка. По този въпрос е важно да зная, че за всяка справка по моето имуществено състояние, както и за всеки отделен способ на изпълнение, използван от съдебния изпълнител, се дължи определена такса. Тази такса се заплаща първоначално от взискателя, но се начислява към моя основен дълг, с което той може да нарастне неимоверно. Разноските, които ще останат за моя сметка, са свързани със справките, които съдебният изпълнител прави в съответните служби като Агенция по вписванията, НАП, КАТ и др. За да съм наясно с размера на събираните такси, мога да се запозная със следните два документа:

• Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (на 4-то място в списъка с документи)
• Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК

3. Когато считам, че останалите действия на съдебния изпълнител при принудително изпълнение за събиране на парични вземания, са неправомерни, може да потърся имуществена отговорност от съдебния изпълнител, като заведа иск пред районния съд (за суми до 25 000 лв.) или пред окръжния съд (за суми над 25 000 лв.).

Правото е в съавторство с Кристина Рангелова

[toggles][toggle title="Източници"]

§ Граждански процесуален кодекс (ГПК):

чл. 441 ГПК - относно отговорността за вреди на съдебния изпълнител.

чл. 444 ГПК - относно несеквестируемите вещи (не подлежат на принудително изпълнение);

чл. 445 ГПК - относно отпадане на несеквестируемостта (забрана за принудително изпълнение);

чл. 446 ГПК - относно несеквестируемият доход (не подлежи на принудително изпълнение);

чл. 446а ГПК - несеквестируеми доходи, получени по банкова сметка;

чл. 435 ГПК - относно действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване пред съд;

чл. 436 ГПК - относно подаване на жалба срещу незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител.

§ Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):

чл. 45 и сл. ЗЗД - относно отговорността за вреди;

чл. 180 и 181 ЗЗД - относно обезпечението пред съд;

Учебници, монографии, учебна литература:

§ „Българско гражданско процесуално право”, 9 преработено и допълнено издание, проф. Живко Сталев и колектив, София 2012 г;

§ „Избрани съчинения в три тома. Том III – избрани студии и статии“, проф. Валентина Попова;

§ Лекции по учебна дисциплина „Гражданско изпълнително производство“ в СУ „Св. Климент Охридски“ – 2011-2012 г., проф. Валентина Попова.

[/toggle][/toggles]