Темата за корупцията е особено наболяла в нашето общество, защото корупцията е вредител, от който страдаме всички. Наясно съм с това и нямам никакво намерение да оставя да се размине на хората, които злоупотребяват с правомощията си, за да извлекат облага. Ето, станах очевидец на подкуп. Сега към кого трябва да се обърна?

Що е то корупция?

Корупцията е широко понятие и най-общо обозначава ситуацията, в която едно лице издейства за себе си или за някого другиго облага, която не му се следва, чрез нарушаване на служебните си задължения. 

Корупцията може да се прояви под всякакви форми като подкуп, търговия с влияние, манипулиране на счетоводни записвания за прикриване или улесняване на корупционни действия и др.

Важно! Корупцията и конфликтът на интереси са две различни явления. Конфликт на интереси ще е налице щом удовлетворяването на един частен интерес е поставено в зависимост от решението на лице на публична длъжност, което не е безпристрастно към въпросния частен интерес. Така например ако детето на главния архитект поиска от него да му бъде издадено разрешение за строеж, главният архитект ще бъде в конфликт на интереси и ще трябва да се самоотведе от разглеждането на преписката, т.е. да я предаде на някой друг незаинтересован, който да се произнесе по нея. 

До кого да подам сигнал?

Ако съм станал свидетел на корупция в публичния сектор, по правило ще адресирам сигнала до административната структура, в която лицето работи. Не винаги обаче е така. Схемата за ориентиране из многото компетентни органи е следната:

  1. Лицето, за чийто действия ще сигнализирам, висша държавна длъжност ли заема или не? Ако отговорът е положителен, напр. лицето е териториален директор на НАП или директор на РЗОК, директно пиша до “Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество” или просто КПКОНПИ.
  2. Ако лицето не заема висша държавна длъжност, ключовата думичка в търсенето ми ще е “инспекторат”. Инспекторите следят за спазването на законите и на етичните правила. Инспекторатите са образувани по много места, някои от които са:
  • към министерски съвет;
  • към всяко ресорно министерство;
  • към Висшия съдебен съвет;
  • към Агенцията за социално подпомагане;
  • към Националната агенция по приходите.
  1. Сигнали се подават и до непосредствения ръководител на лицето, за чийто действия давам сведения.
  2. По моя преценка мога да подам сигнала чрез органа, в който работи съответното лице.

Дори да се объркам и да пратя сигнала до неправилния орган, той ще го препрати до правилния.

NB! Подаването на сигнали е напълно безплатно! 

Няколко полезни съвета как да подам сигнал

  • На повечето електронни страници на публичните институции има онлайн платформа за подаване на сигнали или посочени телефонни номера за такива сигнали.

Ето например тук ще открия платформата за сигнали към Инспектората към Министерството на здравеопазването, който ще провери сигнала ми, в случай че лицето работи като служител на министерството.

На тази страница пък мога да открия платформата за сигнали на КПКОНПИ. Както вече стана дума, КПКОНПИ разследва сигнали, свързани с корупция и с конфликт на интереси на лица, заемащи висши държавни длъжности, като напр. министри, депутати, кметове, общински съветници, главни архитекти, членове на регулаторни органи, съдии, прокурори, следователи и др. 

  • Не е задължително да ползвам онлайн плаформите. Мога да пратя писмо по пощата, да се обадя по телефона или да отида на място и да кажа каквото знам. Ако реша обаче да дам сведения устно, е хубаво да наблюдавам дали обясненията ми се записват в протокол.
  • Отделно в сградите на публичните институции в помещенията за граждани са разположени кутии за сигнали и предложения, в които мога да пусна моя сигнал.
  • За да съм сигурен, че сигналът ми ще бъде разгледан, бих могъл да пиша с копие до всички изброени дотук органи.

Важно! Сигналът ми никога не трябва да бъде анонимен. Иначе органите просто няма да го разгледат.

А мога ли да подам сигнал до прокурора?

Корупцията винаги се проявява под такава форма, която съставлява престъпление. Затова ако органите, до които съм сигнализирал, установят, че има данни за корупция по отношение на съответното лице, те ще покажат на прокуратурата всичко, което са открили дотук, за да бъде ангажирана неговата наказателна отговорност.

Ако разполагам с достатъчно доказателства, че съответното лице е извършило престъпление, е по-добре директно да насоча сигнала си до прокуратурата. Сигналът няма да е по-различен – може да устен или писмен, но не и анонимен.

По същия начин стоят нещата и ако разбера, че тепърва предстои да се извърши престъпление. Например зная, че на 18-ти март в 19ч. длъжностното лице Иван Иванов има среща с Георги Георгиев в гр. Велико Търново до входа на паркинга на ул. Шишман, за да му бъде даден подкуп. Незабавно трябва да уведомя полицията и прокуратурата, за да ги заловят на местопроизшествието.

NB! Корупцията не вирее само в публичния сектор. Мога да я наблюдавам и в частния – например подкуп на управител на търговско дружество. Очевидно тогава няма да има по-горестоящ орган, към който да се обърна, затова ще се насоча директно към прокуратурата.

  • Източници

    Гражданска конвенция за корупцията:

    чл. 2 – относно понятието корупция.

    Наказателна конвенция за корупцията:

    Гл. 2 – относно формите, под които може да се прояви корупцията.

    Закон за противодействие на корупцията и отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ):

    чл. 3 – относно понятието корупция;

    чл. 6, ал. 1 – относно лицата, които заема висши държавни длъжности;

    чл. 47, ал. 6 – относно неразглеждането на анонимни сигнали;

    чл. 52 – относно понятието конфликт на интереси;

    чл. 63, ал. 1 – относно задължението за самоотвод при конфликт на интереси;

    пар. 1, т. 15 от ДР – относно понятието свързани лица.

    Административнопроцесуален кодекс (АПК):

    чл. 12, ал. 3 – относно безплатното подаване на сигнали;

    чл. 107, ал. 1 – относно адресирането на сигнала до административната структура, в която лицето работи;

    чл. 111, ал. 4 – относно неразглеждането на анонимни сигнали;

    чл. 112 – относно препращането по компетентност на сигнали;

    чл. 119, ал. 1 – относно подаването на сигнали до по-горестоящия орган;

    чл. 119, ал. 3 – относно подаването на сигнали до органа, в който работи съответното лице.

    Наказателно-процесуален кодекс (НПК):

    чл. 209 – относно съобщението за извършено престъпление.

    Закон за администрацията (ЗАдм.):

    чл. 46 – относно създаването на инспекторат към всяко министерство;

    чл. 46а – относно създаването на Главен инспекторат към Министерски съвет.

    Закон за съдебната власт (ЗСВ):

    чл. 40 и сл. – относно създаването на Инспекторат към Висшия съдебен съвет.

    Закон за социалното подпомагане (ЗСП):

    чл. 5, ал. 4 – относно създаването на инспекторат към директора на Агенцията по социално подпомагане.

    Закон за Националната агенция по приходите (ЗНАП):

    чл. 6, ал. 6 – относно създаването на инспекторат към НАП.

    Наказателен кодекс (НК):

    чл. 225в – относно подкупа в частния сектор.