2018-05-22 Съседът ме съди. Какво ме очаква в съда? | pravatami.bg

Съседът ме съди. Какво ме очаква в съда?

съседът ме съди - какво ме очаква в съда

Преди време имах парични затруднения и се обърнах към съседа ми за помощ. Той ми даде като заем сума в размер на 1000 лева, за да си стъпя на краката. След като се справих с проблемите, той няколко пъти поиска да му върна парите. Аз все отлагах, докато вчера не получих от съда искова молба, от която разбрах, че съседът ме съди за въпросната сума и лихвите върху нея.

Какво представлява искът и какво става когато в съда постъпи искова молба?

Искът е отправеното до съда искане да се образува производство и съдът да постанови решение, с което да реши един правен спор. Правото на иск най-общо казано е правото да се получи решение от съда. Искът се счита за предявен с подаване в съда на искова молба.

Когато исковата молба постъпи в съда, тя се разпределя на даден съдия и той трябва да извърши проверка за нейната редовност. Това значи да провери дали нейното съдържание съответства на редица изисквания: посочване на страните, съда, излагане на фактите, искането на страната и други. Страните са ищец и ответник – ищецът прави искането за разрешаване на правния спор, а ответникът трябва да отговори на твърденията на ищеца и да защити своята позиция. 

Ако исковата молба е нередовна, съдът предоставя на ищеца срок от 7 дни да поправи нередовностите.  Ако ищецът не го направи, съдът прекратява процеса. Ако нередовностите са поправени или поначало всичко в исковата молба е било наред, съдът прави проверка дали искът е допустим (дали страната има право да го предяви, дали вече не е постановено решение по същия спор и др.). В случай че исковата молба е редовна и допустима – съдът я изпраща на ответника за отговор. 

Какво трябва да направя, ако получа искова молба и видя, че аз съм посочен като ответник?

Като ответник имам срок от 1месец да подам отговор на исковата молба. В едномесечния срок аз мога да:

  • Бездействам като не подавам отговор на исковата молба, нито се явявам в съдебно заседание, след като съм призован – това би могло да доведе до неприсъствено решение, при което искът се уважава при облекчени условия, не се мотивира от съда и не се събират доказателства;
  • Мога да призная иска – ако аз призная иска и ищецът се съгласи, отново ще бъде постановено решение при облекчени условия, като в мотивите съдът може да се основе само на признанието. Признанието ми не може да се оттегли. 
  • Да се защитя като подам отговор на исковата молба.

Какво трябва да съдържа отговорът на исковата молба?

Отговорът на искова молба, който трябва да изготвя, трябва да съдържа:

  • Името на съда, номера на делото и данните ми като ответник;
  • Да взема становище по това дали искът е допустим – например да посоча, че този съд не е компетентен или че вече има съдебно решение по този въпрос и др.;
  • Да се защитя по същество – в защитата си по същество мога да твърдя, че искът не е основателен, тъй като съседът не ми е давал пари, както той посочва, или да кажа, че аз съм върнал парите, като приложа документ за платената сума. 

Отговорът съставям писмено и към него прилагам документите, които подкрепят твърденията ми, пълномощно, ако отговорът е подаден от пълномощник, както и преписи (копия) за всеки от ищците, ако са няколко. Отговорът заедно с документите представям лично в съда или го изпращам по пощата или с куриер.

Какво се случва след подаването на отговора ми на исковата молба?

След постъпването на отговора ми в съда, съответно след изтичане на срока за отговор, съдът изпраща препис от отговора до ищеца и провежда подготвително заседание. Подготвителното заседание по начало е закрито – без да се призовават страните.

При закритото подготвително заседание се извършват следните действия:

  • проверява се редовността на исковата молба (дали съдържанието на исковата молба отговаря на изискванията – дали съм посочил имената си, ЕГН, адрес, имена на ответнка и др.) ;
  • проверява се допустимостта на исковата молба (т.нар. “процесуални предпоставки”, обуславящи правото на иск. Тук се включва проверката: 1) дали искът е предявен в рамките на предвидения в закона преклузивен срок – това е срокът, в който задължително трябва да се упражни правото; 2) дали вече няма решение по този спор; 3) има ли интерес ищецът от този спор);
  • проверява се дали възраженията ми като ответник съответстват на изискванията – посочване на съд, имена на страните и др.;
  • в това заседание съдът може да се произнесе по доказателствените ни искания като страни, напр. ищецът е направил искане в исковата молба за назначаване на експертиза, като осигурява тяхното реализиране, за да може да бъдат представени в насроченото открито заседание (т.е. указва се на ищеца да внесе депозит, назначава се вещо лице – специалист в съответната област). Целта е делото да приключи в рамките на едно открито съдебно заседание; (Експертиза се назначава, когато по даден въпрос са необходими специални знания от науката, техниката или изкуството, с които съдът не разполага.Така, ако ищецът претендира дадена лихва над тези 1000 лв., а съдията не е сигурен относно изчисляването й, съдията може да поиска от специалист- счетоводител да извърши експертиза и да я определи)
  • съдът може да изготви и проект на доклад по делото и да го изпрати на страните, така имаме възможност да се запознаем предварително с доклада по делото (в него съдът ще посочи кои от фактите, които сме изложили, не се нуждаят от доказване, за кои трябва да предоставим доказателства, коя страна кои факти трябва да докаже);
  • насрочва се делото за открито заседание, като съдът указва да се призоват страните, свидетели и други (например вещото лице от горния пример).

Какво представлява първото открито съдебно заседание?

Откритото заседание протича с призоваване на страните. То може да съдържа и една подготвителна част. 

В подготвителната част съдът:

  • проверява допустимостта на процеса (тук проверката е по-задълбочена, тъй като вече има и отговор на искова молба) – дали няма процес между същите страни на същото основание, дали страните имат интерес и др . Ако процесът е недопустим, се прекратява, ако не е – преминава към следваща стъпка.
  • изясняване на фактическата страна на спора – какво се е случило, кога и как;
  • приканва страните към спогодба,
  • Изготвя се доклад по делото (със съдържание подобно на съдържанието на проекто доклада посочено по-горе) , в който:
    • очертава фактите, които са от значение и подлежат на доказване;
    • съобщава правната квалификация на претенциите на страните – в горния пример: казва, че отношенията между мен и съседа се подчиняват на уредбата относно договора за заем;
    • посочва кои права и обстоятелства се признават за осъществени;
    • посочва как се разпределя доказателствената тежест между нас като страни по делото (кой какво трябва да докаже);
    • указва за кои факти дадената страна не е посочила доказателства – например твърдя, че съм върнал половината от заема, а нямам платежен документ, който да го доказва. Може да приеме за доказано, че има сключен договор за заем между мен и съседа и че това е се нуждае от допълнително доказване).
  • След устния доклад съдът дава възможност на страните да вземат становища по него до този момент страните могат да правят доказателствени искания, а след това нямат това право;
  • Съдът постановява определение по исканите доказателства – например имам нужда от документ от дадена институция, който да ми послужи като доказателство по делото, но институцията отказва да ми го издаде. В този случай моля съдът да задължи институцията да ми го издаде и съдът в определението си постановява, че я задължава. В това определение може също да постанови, че не допуска искана от мен експертиза, тъй като е я смята за необходима.

След този момент се преминава към събиране на доказателствените средства (документи, удостоверяващи връщаето ми на заема например), а именно – извлича от тях информацията, която е от значение за обстоятелствата, които са възникнали между мен и съседа и които са довели до спора ни. 

След като се съберат всички доказателства и ако няма други доказателствени искания, съдът слага край на съдебното дирене с определение и приканва страните отново към спогодба, т. е. аз и съседът може да се разберем, без да водим процес, да се караме и да плащаме толкова много разноски. 

В случай че спогодба не бъде постигната отново, съдът преминава към устните състезания (в съд. зала се казва „съдът дава ход по същество“). Съдът дава думата първо на ищеца, после на мен като ответник, като им дава възможност да направят анализ на делото, вкл. и на събраните доказателствени средства, и да предложат на съда своя проект за съдебно решение – тук ищецът казва „моля да уважите предявения иск, тъй като същият иск бе доказан по основание и размер“ и се аргументира, а ответникът: „моля искът да бъде отхвърлен като недоказан по основание и размер” и аргументира своите възражения.

Съдът може да даде срок за представянето на писмени защити, това е неизбежно при по-тежки и обемисти дела. Страната може да си поиска да й бъде даден срок да представи подробна писмена защита, защото в съдебното заседание съвсем накратко излага съображенията си.

След като аз и съседът, в качеството ни на страни, изчерпим становищата си по същество, съдът слага край на устните състезания, като следващата стъпка в процеса е постановяването на  съдебно решение. Това трябва да се случи в 1-месечен срок от съдебното заседание. 

Въпреки че след като съм прочел Правото се чувствам много по-подготвен, нещата не са толкова прости, колкото може би ми изглеждат, затова винаги бих могъл да се обърна за съдействие към професионалистите, защото забавянето или допускането на грешки в процеса могат да доведат до необратими последствия за мен,а никой няма нужда от допълнителни главоболия.

Актуализира: Виктория Пенчева

  • Източници

    Граждански процесуален кодекс (ГПК):

    чл. 26 – относно страните в граждаския процес;

    чл. 125 – относно подаването на искова молба;

    чл. 127 – относно съдържанието на исковата молба;

    чл. 129 –  относно редът за отстраняване на нередовности в исковата молба;

    чл. 130 – относно изискванията за редовност на исковата молба;

    чл. 131 – относно съдържанието на отговора на искова молба;

    чл. 132 – относно приложенията към отговора на исковата молба;

    чл. 140 – относно докладът на съда по делото;

    чл. 149 – относно писмените защити;

    чл. 143 – относно откритото съдебно заседание;

    чл. 235 – относно постановяването на съдебни решение;

    чл. 237 – относно признание на иска;

    чл. 283 – относно неприсъственото решение;

    Правилник за администрация на съдилищата (ПАС):

    Чл. 87 – относно разпределяне на образуваното дело на съдия-докладчик.



Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия.

Етикети

Правни курсове, които спестяват стотици левове.

Научи повече

X
Бъди в час с най-новите Права: 1 имейл от нас на седмица.



10 правни курса, които ти спестяват стотици левове