2018-02-15 Имам право да знам позволените добавки в храните | pravatami.bg

Имам право да знам позволените добавки в храните

имам право да знам позволените добавки в храните

Напоследък е популярно да се разисква какъв е съставът на храните. Думите „консервант”, „емулгатор” и „оцветител” на етикета се схващат като че храната е некачествена. Същевременно, в хранителните вериги стоките с обозначение „био са в пъти по-скъпи от „не био” продуктите. Подозирам, че това се дължи на т. нар. добавки в храните. Така ли е наистина и какви гаранции имам, че храната, която достига до мен като потребител, не е обработена по вреден начин?

Какво представляват добавките в храните?

Добавките в храните са вещества, които не се консумират самостоятелно и поначало не се използват като съставка на храните. Без значение е дали имат хранителна стойност, или не. Те се влагат в технологичното производство на храната по такъв начин, че стават част от нея. По принцип добавките в храните преследват няколко цели:

  • запазване на хранителните качества на храната;
  • осигуряване на необходимите съставки за производството на храни, предназначени за групи потребители със специални нужди – напр. диабетици;
  • увеличаване на  възможността за запазване на качеството или устойчивостта на храната, без да заблуждава потребителите;
  • подпомагане на  производството, преработката, транспортирането, съхранението и пр. на храните.

NB! Разграничавам добавките в храните от хранителните добавки, които са предназначени да допълнят нормалната диета на човека и по същество са витамини и минерали. Хранителните добавки се пласират на пазара под формата капсули, таблетки, хапчета, ампули с течност и т.н., но не се предлагат примесени директно с храна.  

Равнозначни ли са добавките в храните на ГМО?

Не, не са. ГМО (генетично модифициран организъм) е такъв (микро)организъм, чийто генетичен материал е подменен по начин, който не настъпва естествено при чифтосване или при естествена рекомбинация. Във всеки етикет на даден хранителен продукт трябва да има указания за количественото съдържание на ГМО, дадени по недвусмислен начин.

Какви и кои са добавките в храните?

Добавките могат да бъдат разделени по категории в зависимост от технологичната функция, която изпълняват, като например:

  1. подсладители;
  2. оцветители;
  3. консерванти – те удължават срока за съхранение на храните;
  4. антиоксиданти – те удължават срока на годност на храните;
  5. носители – използват се за разтваряне или разреждане на добавка в храната;
  6. киселини – те повишават киселинността на храната;
  7. регулатори на киселинността – променят киселинността на храната;
  8. антислепващи агенти;
  9. пълнители – увеличават обема на храната;
  10. емулгатори – осигуряват смесването на несмесими иначе фази като олио и вода;
  11. емулгаторни соли – използват се при приготвяне на сирене за хомогенно разпределение на мазнината;
  12. втвърдители – поддържат тъканите на плодовете и зеленчуците, използват се  в желето;
  13. овкусители – подсилват съществуващия вкус на храната;
  14. пенообразуватели;
  15. желиращи агенти;
  16. глазиращи агенти;
  17. влагозадържащи  агенти – предпазват храната от изсушаване;
  18. модифицирани нишестета;
  19. опaковачни газове – различни от въздуха и съдържащи се в опаковката на храната;
  20. сгъстители;
  21. стабилизатори;
  22. набухватели и др. 

Допустимите хранителни добавки се включват в списък, приложим за цялата територия на ЕС. Списъка мога да открия тук.

Какви гаранции имам, че добавките в храните не са вредни?

Безопасността на добавките, включени в списъка, се оценява от Европейския орган по безопасност на храните (EFSA). Едва след като EFSA направи положителна оценка за дадена добавка, тя се включва в списъка.

Важно! Добавките в храните трябва да са във възможно най-ниското количество, което е необходимо за постигане на желания ефект. Това количество трябва да е съобразено с допустимия дневен прием на съответната добавка, и то с възможния й прием от всички източници.

Обозначават ли се добавките в храните и как?

Всеки етикет трябва да съдържа списък на използваните съставки.

Добавките в храните се обозначават с Е-номер или наименование, или с двете. Така например може да е посочено Е 100, което значи, че храната съдържа куркумин (оцветител) или пък може да е посочено „набухвател – амониев хидрогенкарбонат”, който се използва в производството на солети. Относно някои добавки в храните, трябва да се съдържа допълнителна информация. Така например в етикета на храните, които съдържат аспартам, задължително трябва да се отбележи „съдържа аспартам (източник на фенилаланин)“ или „съдържа източник на фенилаланин“.

При нарушаване на изискванията за примесване на разрешени добавки в храните и за етикетирането им, виновните лица се наказват с глоби. Ако забележа нарушител, мога да подам сигнал до Българската агенция по безопасност на храните както онлайн, така и по обичайните за това начини.

  • Източници

    Регламент (ЕО) № 1333/2008г. на Европейския парламент и на Съвета относно добавките в храните:

    чл. 3, пар. 2, б. „а” – относно понятието добавка в храна;

    чл. 6, пар. 2, б. „а”-„г” относно целите, заради които се влагат добавките в храните;

    чл. 11, пар. 1, б. “а” и б. “б” – относно допустимите количества добавки и храните;

    чл. 28 – относно процедурата по включване на конкретна добавка в храна към списъците с разрешените добавки;

    Приложение № 1 относно функционалните групи, на които са обособени добавките в храните.

    Регламент (ЕО) № 1829/2003г. на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи:

    чл. 13, пар. 1-3 относно съдържанието на етикета на продукти, съдържащи ГМО.

    Регламент (ЕО) № 1129/2011г. на Комисията за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета посредством създаване на списък на Съюза на добавките в храните – относно списъка на разрешените добавки в храните – относно списъка на разрешените добавки в храните и техните допустими количества в храните на територията на ЕС.

    Регламент (ЕО) № 1169/2011г. на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията:

    чл. 9, пар. 1, б. „б” – относно изискването за посочване на състава на продуктите в етикетите;

    Приложение 3 – относно допълнителната информация, която етикетите трябва да съдържат при наличие на някои видове добавки.

    Закон за храните (ЗХ):

    Глава 7, чл. 38 и сл. – административнонаказателни разпоредбни за нарушители, неспазващи Закона за храните;

    пар. 1, т. 72 на ДР на ЗХ – относно понятието “хранителни добавки”.

    Закон за генетично модифицираните организми (ЗГМО):

    пар. 1, т. 3 от ДР на ЗГМО – относно понятието “ГМО”.

 



Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия.

Етикети

Правни курсове, които спестяват стотици левове.

Научи повече

Намаление до -80%. Черният петък на Advokatami.bg продължава коледно до 20.12.18 г.

Виж офертите



10 правни курса,
които спестяват стотици левове