Отношенията между родители и деца са винаги много деликатни. За съжаление понякога само единият родител участва активно и отговорно в живота на децата. В тези случаи нерядко този родител предпочита другият да няма възможност да влияе върху решенията, които трябва да се взимат за развитието на детето. Много често обаче той не знае какви права има в такава ситуация или се спира пред опасността да води дълъг съдебен процес.
Съгласно закона родителските права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца се упражняват от всеки родител. Няма значение дали родителите са в брак, те имат равни родителски права, като следва да ги упражняват винаги в интерес на детето. По принцип родителите постигат съгласие относно въпросите, свързани с живота на детето. Ако това е невъзможно, те могат да заведат иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който да реши спора. Друга възможност е родителите да се обърнат към медиатор, който да им помогне във вземането на решение. Ежедневно се налага родителите да решават въпроси с особено важно значение за бъдещето за децата - тяхното възпитание, дали например да се продаде тяхно имущество, което им е подарено, дали да пътуват в чужбина. Когато единият от родителите не се отнася достатъчно сериозно към тези решения или застрашава правилното развитие и възпитание на детето, това е основание другият родител да поиска ограничаване или лишаване от родителски права.
Ограничаването на родителските права представлява отнемане на част от тях или поставянето на условие за упражняването им. В този случай родителят запазва част или всички родителски права, но му се забраняват определени действия по отношение на детето. Той може да упражнява останалите си родителски правомощия. Основанията за ограничаване на родителските права са няколко:
Мерките, които съдът може да постанови, са различни и зависят от конкретния случай. Съдът следва да предвиди такова ограничаване, което да е съобразено с интересите на детето. Такава мярка може да е временното настаняване на детето извън семейството, когато например и двамата родители или единственият родител е неспособен да полага грижи за него. Друга възможна мярка например е забрана родителят да се разпорежда с имущество на детето или забрана да тегли пари от влог на детето. Лишаването от родителски права представлява пълното им отнемане и забрана да се осъществяват каквито и да е действия по отношение на детето. Основанията за лишаване съгласно закона са няколко:
Лишеният от родителски права родител не може да полага грижи за детето, нито да го представлява. Добре е да знам обаче, че задължението му за издръжка на детето не отпада. Не отпадат и наследствените права на детето спрямо този родител. Лице, което е било лишено от родителски права, не може да бъде осиновител. Лишеният от родителски права родител дава само мнение при осиновяване на детето му, но съгласието му не е нужно. Когато единият родител бъде лишен от родителски права, те се предоставят изцяло на другия родител или, ако няма такъв, детето се настанява извън семейството.
За самата процедура по ограничаване на или лишаване от родителски права важат едни и същи правила. Производството може да се инициира от другия родител, прокурор (в случай че той бъде уведомен от друго лице, че е налице основание за ограничаване или лишаване от родителски права) или от дирекция “Социално подпомагане”. Компетентен е районният съд по настоящия адрес на детето. В молбата трябва да се изложат обстоятелствата, на които се основава искането. Съдът ще насрочи открито съдебно заседание, в което се изслушват прокурът, представител на дирекция “Социално подпомагане” и родителят, чието лишаване или ограничаване от права се иска. Ако детето е навършило 10 години, то също ще бъде разпитано, освен ако това не застрашава интересите му. Решението на съда може да бъде обжалвано. Когато съдът прецени, че детето трябва да бъде настанено извън семейството или постанови лишаване от родителски права, той определя издръжка на детето и режим на лични отношения между родителя и детето - например детето да вижда родителя или и двамата родители всяка трета седмица от месеца през събота и неделя, както и на коледните празници.
Ако родителят се поправи и може отново пълноценно да се грижи за детето си, няма причина неговите родителски правомощия да не бъдат възстановени. В случай че основанието за ограничаване или лишаване от родителски права отпадне, той може да поиска от съда възстановяването им в пълен обем. [toggles][toggle title=Източници]Семеен кодекс (СК): чл. 78 - относно лице, което не може да бъде осиновител;чл. 90 - относно лица, чието мнение се изисква при осиновяване;чл. 122 - относно носителите на родителски права;чл. 123 - относно упражняването на родителски права и задължения;чл. 131 - относно ограничаването на родителски права;чл. 132 - относно лишаването от родителски дела;чл. 133 - относно производство пред съда;чл. 134 - относно издръжка и мерки относно личните отношения с детето;чл. 135 - възстановяване на родителски права;чл. 151, ал.3 - относно издръжка от лишен от родителски права родител.Закон за закрила на детето (ЗЗДет.):чл. 15 - относно изслушване на дете в съдебно заседание по дело.[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Лора
Терзиева
28.6.2017
