След като се запознах с основата на авторските права върху музикалните произведения, преминавам към тяхното упражняване. Имам няколко потенциални хита и желанието ми е да ги пласирам по най-добрия начин. Не съм сигурен дали ще се справя сам и обмислям да потърся професионална помощ. Чувал съм за организации, които се занимават с това и решавам да проуча възможностите си преди да направя своя избор.
Както разбрах, една от възможностите при управление на правата ми е да стана член на организация за колективно управление на права (по-долу “организация”). В България те са профилирани според сферата на дейност, която развиват техните членове. За авторите на музикални произведения това е “Музикаутор”, а относно сродните права - “Профон”. “Музикаутор” управлява правата на българските изпълнители, които са нейни членове в България, а чрез договори с аналогичните организации в чужбина и тези на чуждестранните автори. “Профон” управлява сродните (на продуценти, артисти-изпълнители) на авторските права. Те представляват своите членове в отношенията им с лицата, които искат да използват музикалните произведения по някакъв начин (т.нар.“ползватели”). Това са радиостанциите, телевизиите, магазините за музикални CD, фитнес центровете, и въобще всички, които искат да използват моето произведение. Когато стана член на такава организация, аз подписвам договор с който й отстъпвам изключително правото от мое име да упражнява правомощията, свързани с ползването на произведението ми. Тя, от своя страна, сключва договори с ползвателите. Това ми спестява времето да се договарям поотделно с всеки един от тях. Организациите имат собствени тарифи за ползвателите за цените на използване на произведенията и правила за разпределение на възнаграждението между различните автори. Важно е да знам, че в замяна аз дължа на дружеството членски внос и право на отчисления от дължимите ми възнаграждения, които варират по размер.
Особеност на музикалните произведения е, че често пъти освен автора и други лица имат права върху дадено произведение (т.нар. ‘’сродни права’’). За да популяризирам своята песен, решавам да я запиша в звукозаписно студио, което намирам чрез услугите на продуцент. Продуцентът е този, който организира записа на произведението. Той може да е собственик на студиото или само посредник, но важното е, че с осъществяването на записа той придобива собствени сродни на нашите права върху него. А какво става, ако не мога да пея, но съм автор на текста/композитор? Ще имам нужда от изпълнител, който да осъществи записа (законът използва понятието артист-изпълнител). Тези лица също придобиват сродни самостоятелни права върху изпълнението на нашата песен.Важно е да знам, че участието на тези лица не е задължително! Стига да искам, мога сам да съм композитор, текстописец, продуцент и артист-изпълнител, законът ми дава пълна свобода в това отношение и от мен самия зависи каква роля ще имам.
Целта на организациите е да улеснят своите членове при договаряне на правата на използване на техните произведения. Това обаче не е задължително, сам преценявам дали искам да управлявам правата си самостоятелно, или чрез дружество. Ако реша да използвам дружеството, това става по следния начин:
NB! Отново трябва да се подчертае, че членството е абсолютно доброволно. Ако желая обаче, мога да изключа определени произведения извън този договор и да управлявам сам правата си върху тях и/или да забраня упражняването на тези права за определени територии.
Това означава, че тези организации упражняват правата върху произведенията вместо мен, за да ми спестят усилия, ако желая това. Правата върху произведенията си остават мои, това е причината да ми се полагат и възнаграждения. Организациите за колективно управление неслучайно се наричат така - те само управляват правата от името на своите членове, без да стават техни притежатели.NB! Това трябва да се различава от свободното ползване на произведението, което е разрешено при определени обстоятелства.
Мога да ги видя в договора, който сключвам с “Музикаутор”. Основните са:
Ако желая, мога изрично да запазя някое от посочените права за себе си. Всеки ползвател, който иска да ползва произведението ми по някой от посочените начини, е длъжен да сключи договор с “Музикаутор”, иначе извършва нарушение. Като автор на произведението имам право на възнаграждение за него (или за част от него в зависимост дали има съавтори или сродни права), а “Музикаутор” право на отчисления за това, че управлява правата ми.
Зависи от това как управлявам правата си - сам или чрез организация:Първи вариант: Ако управлявам правата си сам. В тази ситуация мога да сключвам отделни договори с различните ползватели. От мен зависи как ще се договоря - може за единичното използване на произведението, може за годишно и т.н.. Трябва да държа сметка, че ако има други лица с права върху него (при съавторство или ако има продуцент), те също имат права и от нас зависи да се договорим помежду си.Важно! Трябва да отличавам песента (музикалното произведение) от нейния запис. Продуцентът е този, който има права върху записа - да го възпроизвежда, разпространява, да разрешава публичното му изпълнение и т.н. Аз обаче съм този, който е автор на самото произведение, затова аз имам авторски, а той сродни права. На практика, за да може една песен да звучи законно в заведение, собственикът (като ползвател) трябва да е сключил договори с мен (автора),с продуцента, и с артиста-изпълнител (или алтернативно с “Музикаутор” и “Профон”)
Втори вариант: Аз съм член на “Музикаутор” и произведението ми е включено в списъка, съдържащ творбите, за които дружеството може да договаря от мое име. Дружеството има изключителното право да се договаря с ползвателите от мое име съгласно подписания договор. Цената на ползването на произведението за ползвателите се определя от различни тарифи за различните ползватели. След като възнагражденията бъдат изплатени, “Музикаутор” ги разпределя на базата на своите Правила за разпределение (с които съм се съгласил, когато съм станал член). Там са изброени различните хипотези на разпределение, но повечето се основават на това колко често е била изпълнявана моята творба в сравнение в всички останали в същия период. Ползвателите удостоверяват това, като представят отчети.Въпрос на предпочитание е кой от вариантите ще избера. Авторските права имат продължително времетраене, а някои от тях се запазват и след смъртта ми. Целта на закона е да се осигури на авторите спокойна и сигурна среда, за да могат да вършат това, за което са призвани - да творят.Актуализира: Виктория Пенчева[toggles][toggle title=Източници]Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП):чл. 72, т. 1 - относно придобиване на сродни права от продуцент;чл. 72, т. 2 - относно придобиване на сродни права от продуцент;чл. 74 - относно артистите-изпълнители;чл. 85 - относно понятието продуцент;чл. 86 - 87 - относно правата на продуцента върху звукозаписа.чл. 94, ал. 2 - относно отстъпването на права на дружествата за колективно управление;чл. 94, ал. 1 - относно правото на организациите да се договарят с ползвателите;чл. 94б1, ал. 4, т. 9 - относно представителството на чуждестранни автори.Устав на дружество “Музикаутор”:чл. 3 - относно целите на дружеството;чл. 36, ал. 1, т.1 - т.2 - относно финансирането на дейността на дружеството.Правила за разпределение на възнагражденията получавани от членовете на “Музикаутор”:чл. 28, ал. 1, т.1 и т.2 - относно удръжките, които дружеството прави с цел поддържане на дейността си.[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Атанас
Григоров
5.7.2018
