Често по новините се съобщава за приемането на някоя нова директива от Европейския съюз. Какво означава това? Това ли са европейските закони? Как се прилагат те в България и задължен ли съм да ги спазвам?
На първо място – Как се приемат европейските закони?
Европейският съюз приема законите си чрез Европейската комисия, Съвета на ЕС и Европейския парламент по определена законодателна процедура. Накратко тя се изразява в представянето на законодателни предложения от Европейската комисия, а след това Съвета на ЕС и Европейският парламент гласуват, за да ги приемат или отхвърлят.
Важно! Създадените от ЕС закони са абсолютно задължителни за всички държави членки. Тези закони създават права и задължения както за държавните институции, така и за гражданите. Това включва физическите и юридическите лица, както и лицата пребиваващи временно в ЕС.
Какво представляват европейските закони?
Европейският съюз приема три вида актове – регламенти, директиви и решения. И трите акта са задължителни, но съществуват съществени разлики между тях.
- Регламентът е европейски акт, който се прилага директно и незабавно във всички държави членки. Тоест не е нужно България да приема свой закон в негово изпълнение, за да се прилага на наша територия. Този акт създава права и задължения не само за държавите членки, но и за физическите и юридическите лица в тях. Например в регламент би могло да се установи задължението да се премахнат всички депа за отпадъци, които не отговарят на определени критерии.
- Директивата, за разлика от регламента, не създава задължения за мен като физическо или юридическо лице, а само за държавите членки. Това задължение се изразява в изискването да се постигне определен резултат в определен срок. За тази цел държавите приематсвои закони, чрез които да се осъществи поставената задача. Тоест Европейският съюз изисква определен краен резултат, а държавите сами определят по какъв начин ще го постигнат. Директива би било например изискването до определена година да се намали до определени нива замърсяването на въздуха.
- Третият вид европейски законодателен акт е решението. То може да бъде адресирано до всички държави членки, само до някои от тях или до определени физически и юридически лица. Неговото изпълнение е задължително само за неговите адресати. Тоест ако то е насочено само към мен, то единствено аз ще трябва да го изпълня. Съветът на ЕС може да приеме Решение, с което например да се направи актуализация на списъка с лица и образувания, по отношение на които се прилагат специални мерки за борба с тероризма.
Важно! Европейските институции приемат също така препоръки и становища, но те нямат задължителен ефект, а само препоръчителен. Те се използват предимно в области, в които ЕС няма компетентност. Такива са например здравеопазването, туризма, образованието и други.
Кога тези актове започват да се изпълняват?
След като едно законодателно предложение се гласува и приеме, то се публикува в официален вестник на ЕС, преведено на всички европейски езици.
Важно! Ако актът е насочен например само към мен като физическо или юридическо лице, тогава той се изпраща само до мен и може да не се публикува в официалния вестник на ЕС.
Всички европейски закони влизат в сила 20 дни след публикацията им, освен ако в тях не е посочено друго. Броенето започва от следващия ден след публикуването, като се броят 20 календарни дни (включително и почивните), като на самия 20-и ден законът влиза в сила.
Как се прилагат тези закони в държавите?
След като влязат в сила, европейските актове не стават част от националното законодателство на държавите, а действат паралелно с националните закони.
Важно! Макар да действат едновременно, европейското право има предимство над националното. Тоест при противоречие между европейски и национален закон се прилага задължително европейският. Това се отнася не само за директивите и регламентите, но и за учредителните договори на ЕС. Например ако в България има закон, според който се забранява купуването на апартаменти от чужденци, то това би било в противоречие с учредителните договори на ЕС, според които има свободно движение на капитали в рамките на Сюза. Поради това този закон няма да бъде прилаган, дори и да се въведе.
Също така държавите членки са длъжни да отменят всички подобни, противоречащи на европейското право разпоредби. Дори и да не го направят обаче, тези разпоредби няма да се прилагат от съдилищата.
Договор за ЕС (ДЕС): чл. 1 – относно задължителният характер на европейските закони. Договор за функционирането на ЕС (ДФЕС): чл. 288 – относно видовете актове в ЕС; чл. 294 – относно законодателната процедура в ЕС; чл. 297 – относно влизането в сила на европейските закони. Решение 26/62 – относно създаването на права и задължения на европейските закони спрямо физическите и юридическите лица. Решение 6/64 – относно предимството на правото на ЕС над националните разпоредби. Решение 14/83 – относно задължителния ефект на европейските закони върху държавните институции. Решение C555/07 – относно същността на директивата. Решение 106/77 – относно неприложимостта на противоречащите национални закони. Решение 104/86 – относно задължението да се премахват всички противоречащи на европейските закони национални разпоредби.
