Дадох 2000 лева назаем на Пешо, който обеща да ми ги върне до месец, но после се скарахме и той ми каза да забравя за тях. Ядосах се, но колкото и да исках да си върна парите, се възпрях да го “съдя”, защото нямах доказателства “черно на бяло”. Споделих с приятел юрист за ситуацията, в която съм изпаднал, а той ме попита дали съм предал парите на четири очи. След като се сетих, че по една случайност при договарянето не бяхме сами с Пешо, приятелят ми ме успокои, че все пак имам шансове да си получа обратно даденото.

В кои случаи свидетелските показания са допустими?

Поначало свидетелските показания са допустими при доказване в гражданския оборот. Те се излагат в присъствието на двете спорещи страни пред съда, за когото нямат обвързваща или задължителна сила, а се преценяват в съвкупност с всички останали обстоятелства по едно дело.

В кои случаи свидетелските показания НЕ са допустими?

Важно е да знам, че има няколко /7 на брой/ случая, в които не мога да разчитам на свидетели. Важно! Тези забрани се разпростират върху широк кръг от сделки, в който всеки от нас неминуемо участва в ежедневния граждански оборот. Недопустимо е доказването със свидетелските показания на:

  1. документ, за чиято действителност се изисква специална форма – да е оформена писмено, да е съпроводена с нотариална заверка или да е във формата на нотариален акт. Това изискване е условие за валидност на редица сделки (покупко-продажба на недвижим имот, покупко-продажба на лек автомобил, договор за ипотека), едностранни актове (завещание, отказ от права) или официални държавни актове (административени актове, съдебни решения);
  2. опровергаване съдържанието на официален документ. Такива са например брачният акт, нотариалният акт за покупко-продажба, болничният лист и др. Съдържанието на такива документи става чрез тяхната поправка от съответния орган по съответния ред;
  3. обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен документ. Такива документи са например актовете за раждане и смърт.
  4. съществуването на договор със стойност над 5000 лева. Това правило не важи в отношенията между съпрузи или близки роднини;
  5. погасяването на парично задължение, произтичащо от писмен акт. В този случай няма значение по какъв начин е погасено задължението (дали е платено или опростено) или размерът на задължението (дори да говорим за договор под 5000лв.). За това, винаги когато си платя задължението, е полезно да искам писмена разписка!
  6. съществуването, съдържанието, изменението или отмяната на писмени договори, в чието сключване съм участвал. Ако бях сключил договора с Пешо писмено, нямаше да мога да докажа, че договорената сума е 2000 лв. със свидетелски показания;
  7. опровергаването на съдържанието на изходящ от страна по делото частен документ. Това не се отнася за всеки писмен документ, а само за тези, които са специално създадени с доказателствена цел. Така например, ако когато съм дал на Пешо онези 2000 лв., той подпише разписка, че ги е получил, не може впоследствие да иска да докаже със свидетелски показания, че двамата дори не сме сключили договор за заем. Ако обаче аз представя разписание на Facebook чата ни с Пешо, в който той ми благодари за парите, Пешо може чрез свидетели да докаже, че никога не е получавал пари от мен.

Важно! Това не означава, че не мога да оспоря валидността на документа – че той е нищожен, унищожен или дори фалшив. Мога да споря, че нотариалният акт е нищожен, съответно покупко-продажба на имот няма и т.н. Важно! Макар фактите, изредени в горните точки да не могат да се доказват със свидетелски показания, те могат да се доказват с всички други доказателства – с признание, веществени доказателства, заключение на вещо лице.

Кога горните ограничения не важат?

Естествено животът е пълен с непредвидими събития и всичко непредвидимо се случва. Ами ако съм изгубил документа? Спокойно! Законодателят е предвидил и това. Ето при какви условия, горните ограничения НЕ важат: Ако успея да докажа, че документът не по моя вина е бил:

  • загубен или
  • унищожен.

Също така, при случаите посочени в точки 3-7, ако двете страни по процеса дадат своето съгласие, свидетелски показания са допустими. Важно е да знам, че макар и да се отдава предпочитание на документите като доказателствено средство, за доказване на твърденията и възраженията в един граждански спор мога да разчитам още на признанията, веществените доказателства и заключенията на вещите лица.

Правото е в съавторство с Юлия Гевренова.

  • Източници

    Граждански процесуален кодекс
    Чл.164 – относно допустимостта на свидетелските показания; относно забраните за употреба на свидетелски показания;
    Чл.165 – относно допустимостта на свидетелски показания при изгубване и унищожаване на писмен документ; относно свидетелските показания при доказване на привидност

    Научни статии, монографии и учебници: “Българско гражданско процесуално право. Девето преработено и допълнено издание”,Сталев, Ж., Мингова. А, Стамболиев, О.,  2012 г., с. 286 – 298

    § “Гражданско право. Обща част”, Павлова, М., 2002 г., с. 541 – 552