Регистрация

Регистрирай се, за да задаваш въпроси и да отговаряш.

Вход

Влез в своя профил, за да задаваш въпроси и да отговаряш.

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоя имейл адрес. Ще изпратим линк за нова парола по имейл.

Нужен е профил, Трябва да си в своя профил, за да добавиш въпрос.

Събирателно дружество – права и задължения

Автор:
Събирателно дружество – права и задължения

Събирателното дружество е една от формите на сдружаване за извършване на търговска дейност. То се образува от две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма, като съдружниците отговарят солидарно и неограничено за задълженията на дружеството. По-долу мога да прочета какви са правата и задълженията ми като съдружник, каква е отговорността на дружеството и как се осъществява неговото представителство.

Какви права и задължения имам като съдружник в събирателно дружество?

Отношенията помежду си като съдружници уреждаме с дружествения договор. Предвиденото в него има предимство пред законовата уредба на нашите отношения. С дружествения договор обаче не можем да се отклоним от едно законово правило: когато с учредителния договор сме регламентирали решенията на дружеството да се вземат с мнозинство, всеки съдружник има право на един глас.

Като съдружник в СД имам следните права:

  • Право на част от печалбата. Всеки съдружник има право да получи част от печалбата. Не може да се договорим, че едни ще участват само в загубите, а други само ще получават печалба. За целта обаче е необходимо при приключване на финансовата година дружеството да е реализирало печалба и съдружниците да сме взели решение за нейното разпределяне.
  • Право на обезщетение и право на лихва. Ако съм направил необходими разноски за дружествените работи или съм претърпял вреди във връзка с дружествените работи, дружеството ми дължи обезщетение. За направените разноски или претърпените вреди имам право на законната лихва.
  • Право на ликвидационен дял. След прекратяване на дружеството с ликвидация имам право да получа част от имуществото на дружеството. Това мое право възниква, ако при ликвидацията след удовлетворяване на кредиторите е останало имущество, което да се разпредели между съдружниците.
  • Право на участие в управлението. Всеки съдружник има право да управлява дружествените работи. Възможно е с дружествения договор да приемем, че управлението ще се осъществява от един или няколко съдружници или от друго лице. За определени действия се изисква съгласието на всички съдружници – за придобиването и разпореждането с вещни права върху недвижими имоти; за назначаването на управител, който не е съдружник; за сключването на договор за паричен заем в размер, по-голям от определения в учредителния договор. Решението за възлагане на управлението на един или няколко от съдружниците може да бъде отменено. Това може да стане по искане на някои от съдружниците, отправено до окръжния съд по седалището на дружеството. Основанието е нарушение от страна на управителите на техните задължения или при други обстоятелства, предвидени в договора.
  • Право на контрол. Съдружникът, който не участва пряко в управлението, има право да се осведомява лично за работите на дружеството, да преглежда търговските книги, дружествените и другите книжа и да иска обяснения от управителите.

Освен права, като съдружник в СД имам и определени задължения:

  • Задължение за вноска. Видът на вноската (парична или непарична) и нейният размер определяме в дружествения договор. За разлика от ООД и АД тук не е необходимо вноската да се оценява от три вещи лица.
  • Задължение за лихви. Това задължение възниква, ако се забавя с плащането на паричните вноски или ако получа, съответно взема пари от дружеството за себе си, без да имам това право. В този случай дължа връщането им на дружеството със законната лихва. Но ако вредите на дружеството са по-големи, то може да търси разликата.
  • Задължение за участие в дейността на дружеството. Ако не участвам в дейността на дружеството, би могло да се стигне до прекратяване на членството ми.
  • Забрана за извършване на конкурентна дейност. Мога да участвам в друго дружество или да сключвам за своя или за чужда сметка сделки, които са със сходен предмет на дейност като този на събирателното дружество само ако останалите съдружници са съгласни. Ако наруша това правило, дружеството може да иска обезщетение за причинените вреди или да заяви, че встъпва в правата и задълженията по сключените сделки. Заявлението се съставя в писмена форма и се адресира до мен и до третото лице. То трябва да се направи в срок 1 месец след узнаването на сделката, но не по-късно от 1 година от нейното извършване. Правото на иск за вредите, които съм причинил,  пък се погасява в 3-месечен срок от деня, в който съдружниците са узнали за извършването на правните дйствия, или 3 години от извършването, когато съдружниците не знаят за тях.

Отговорност на събирателното дружество и съдружниците

Съдружниците в събирателното дружество са лица, между които трябва да съществува висока степен на доверие. Това е така заради една от важните особености на този вид дружество. Характерно за СД е, че за задълженията на дружеството отговаря не само то със своето имущество, но отговарят и съдружниците – солидарно и неограничено (с цялото си секвестируемо имущество). Моята отговорност като съдружник за задълженията на дружеството не е лимитирана до това, което съм внесъл в дружеството. Моето собствено имущество също ще служи за удовлетворяване на дружествените кредитори. Това ще рече, че за задължение на дружеството кредиторът-ищец може да насочи иска си и срещу един или няколко от съдружниците. Той може да иска изпълнение на цялото задължение на дружеството от всеки от нас, съдружниците, а изпълнението на задължението от един съдружник освобождава от дълга съдружниците, към които не е насочена претенцията, и дружеството. Принудителното изпълнение се насочва най-напред срещу дружеството, а при невъзможност за удовлетворение – срещу съдружниците.

Срещу кредиторите на дружеството мога да правя освен възраженията на самото дружество, така и мои лични възражения, напр. за прихващане с мое вземане, което имам срещу кредитора на дружеството, който на някакво друго основание се явява длъжник спрямо мен и т.н.

Ако задълженията на дружеството са възникнали преди да стана съдружник, отговарям наравно с другите съдружници.

Представителство на събирателното дружество    

По правило всеки съдружник представлява дружеството. С дружествения договор може да определим един или няколко от съдружниците за представители. Ако предвидим, че представителната власт принадлежи на няколко от съдружниците, това означава, че всеки от нас (представителите) може да представлява дружеството. Но ако желаем, може да уговорим, че действията могат да се извършват само съвместно от представителите. Ограничаването на представителната власт на съдружника, което не е вписано в търговския регистър, няма действие спрямо трети добросъвестни лица.

Предоставената ми представителна власт може да ми бъде отнета, ако нарушавам задълженията си, както и на други основания, предвидени в дружествения договор. Отнемането на представителната ми власт става от окръжния съд по искане на някои от съдружниците.

  • Източници

    Търговски закон (ТЗ):

    чл. 76 ТЗ – относно определението за събирателно дружество;

    чл. 80 ТЗ – относно предимството на договора при уредбата на правоотношенията между съдружниците;

    чл. 81 ТЗ – относно правото на съдружника на обезщетение за разноските и вредите;

    чл. 82 ТЗ – относно задължението на съдружника за лихви;

    чл. 83 ТЗ – относно забраната за конкуренция;

    чл. 84 ТЗ – относно управлението на събирателното дружество;

    чл. 85 ТЗ – относно оттеглянето на възлагането за управление;

    чл. 86 ТЗ – относно правото на контрол на съдружника;

    чл. 87 ТЗ – относно приемането на решения;

    чл. 88 ТЗ – относно отговорността на събирателното дружество;

    чл. 89 ТЗ – относно представителството;

    чл. 90 ТЗ – относно отнемането на представителната власт;

    чл. 91 ТЗ – относно възраженията на съдружниците срещу кредиторите на дружеството;

    чл. 92 ТЗ – относно отговорността на встъпващите съдружници.

    “Основи на търговското право” – Огнян Герджиков, 1995 г.

    “Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност.” – Ангел Калайджиев, 2014 г.

Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия.

Емил Махлелиев

Емил Махлелиев

автор

Емил Махлелиев придобива висшето си образование в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Интересите му са в сферата на гражданското и административното право.

Свързани статии