Като съдружник в търговско дружество съм натоварен с определени задължения, основното от които е да заплатя парична или да внеса непарична вноска в дружеството. Това създава условия фирмата да участва в търговския оборот. Тук ще науча какви са особеностите на непаричните вноски.NB! По-долу мога да науча полезна информация по темата, но трябва да имам предвид, че процедурата е сложна и крие много рискове, в следствие на които мога да загубя активи и време. Ето защо е препоръчително да действаме със специалисти.
Учредителите определят:
Паричните вноски нямат някакви особености - правят се по банкова сметка. Няма установено изискване за съотношението между парични и непарични вноски, ако се правят едновременно и двата вида вноски.
При събирателното дружество (СД) и командитното дружество (КД) размерът на вноските зависи единствено от волята на учредителите. При акционерното дружество (АД), дружеството с ограничена отговорност (EOOD или ООД) и командитното дружество с акции (КДА) размерът на вноските трябва да е такъв, че да се осигури минималният капитал, изискван от Търговския закон за съответното дружество. Препоръчително е да се свържа със специалист по търговско право, който да ме консултира или да направи процедурата вместо мен. Мога да направя това бързо и лесно на тази страница.
Непаричната вноска представлява някакъв актив, различен от парична сума, който внасям дружеството. С други думи това са някакви мои права, които прехвърлям на дружеството. Възможни са следните варианти:
Мога да правя вноска на вещно право както върху движима вещ, така и върху недвижим имот, които са моя собственост. Трябва да обърна внимание дали внасям вещта в собственост на дружеството (при което преставам да бъда неин собственик), или за ползване (при което запазвам собствеността си и след прекратяването на дружеството си възстановявам правото на собственост в пълен обем).
Възможно е да съм дал на някого паричен заем и вместо заемателят да се издължи на мен, той да бъде задължен да плати това, което ми дължи, на дружеството. Така аз прехвърлям това, което имам да вземам, на дружеството - вече дружеството е кредитор по вземането, а аз преставам да бъда такъв.
Това са особен вид движими вещи (документи), материализиращи права, които в зависимост от вида на ценната книга могат да бъдат: парични вземания (при записа на заповед), членствени права (при акциите) и други. Важно! Вноската не може да има за предмет бъдещ труд или услуги.
Наред с останалите си реквизити, дружественият договор (съответно уставът) на дружество, в което е внесена непарична вноска, трябва да съдържа:
Естеството на вноската трябва да е такова, че да е възможно внесеното от мен право да бъде оценено в пари. Оценката на непарична вноска в СД и КД се прави от съдружниците. Оценката на непарична вноска в ООД, АД и КДА се прави от 3 независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. Управителният орган на дружеството представя в търговския регистър заключението на вещите лица заедно със заявлението за вписване. Оценката в дружествения договор (съответно в устава) не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица. Това правило защитава кредиторите на дружеството. Ако не съм съгласен с паричната оценка на вноската, разполагам с 2 алтернативни възможности:
Начинът, по който се извършва внасянето на непаричната вноска, зависи от вида на правото - предмет на вноската.
Вноската на вещно право върху недвижим имот например се извършва с дружествения договор или устава. При вноската в ООД, АД и КДА към дружествения договор или устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му. Следователно не е необходим нотариален акт за извършването на вноска в търговско дружество, която има за предмет право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот.
Вноската на други права се извършва в предписаната от закона форма за тяхното учредяване или прехвърляне. Например за извършването на вноска в търговско дружество на право на собственост върху автомобил е необходима писмена форма с нотариално заверени подписи.
Тази вноска се извършва с дружествения договор (съответно устава). Извършването на вноска, чийто предмет е вземане, води до промяна на кредитора по това вземане. Кредитор става търговското дружество. Предишният кредитор (вносителят) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и да представи доказателства за това. Ако вземането му е срещу самото дружество, изискването за съобщение не се прилага. Дружеството придобива правото върху вноската от момента на възникването му. А дружеството се смята за възникнало от деня на вписването му в търговския регистър.[toggles][toggle title=Източници] Търговски закон (ТЗ):чл. 72 ТЗ - относно непаричните вноски;чл. 73 ТЗ - относно внасянето на непаричните вноски;чл. 73б ТЗ - относно скритата непарична вноска. “Търговско право” - Иван Владимиров, София, 1998 г. “Търговско право” - Емил Златарев, Веселин Христофоров, София, 2003 г. “Търговско право и финансово право” - Чудомир Големинов, Петър Цанков, Неделчо Беронов, Иван Владимиров, Ангел Симеонов, Радослав Рачев, Маргарита Бъчварова, Варна, 1998 г. “Основи на търговско право” - Огнян Герджиков, София, 1995 г. “Търговски сделки” - Огнян Герджиков, София, 2008 г. “Гражданско право. Обща част” - Мария Павлова, София, 2002 г. Извършване на непарична вноска (апорт) в търговско дружество - Невин Фети (ЕПИ Търговско и облигационно право)[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Емил
Махлелиев
14.9.2018