Ако и вие като мен не можете да пътувате без багаж, (Колкото и пъти да си обещавам, че ще опитам да тръгна само с портмоне!) навярно сте усетили вълнението, което предизвикват въпроси като например: „Дали куфарът ми е в безопасност при багажа на останалите пътници?”, „Дали няма да стане объркване и да предадат моя багаж на някой друг?”, „Дали превозвачът ще опази лаптопа, който сложих в куфара, вместо в ръчния си багаж?”. Ако пък изпращате или получавате товари във връзка с работата си, нещата стават още по – сериозни, защото всяко забавяне, изгубване или повреда на багаж струва значителни суми. По всички закони и международни правила превозвачът има задължението да опази поверения му товар от началната до крайната точка на пътуването и да го достави цял и здрав, както и да го предаде на определено от мен лице. Какви обаче са правата ми като собственик на багажа в случай, че той бъде изгубен, повреден или пристигне много по – късно от очакваното?
Многообразието от закони ми дава възможност да избера измежду различни видове превоз. Един от вариантите е автомобилният. С избрания от мен превозвач сключваме договор и аз му плащам възнаграждение за оказаната ми услуга. Като доказателство за сключването на договора се издава товарителница.Този вид отношения са удобни за мен като изпращач, защото имам право да поискам, без допълнително заплащане, превозвачът да спре превоза, да достави товара на различно от уговореното място или да го предаде на друго лице от първоначално предвиденото . Най - добре е да се информирам при предаването на товара какви са условията, за да осъществя това си право. Превозвачът отговаря пред мен за пълната или частичната липса или повреда на товара от момента, в който му го предам до получаването му от адресата, както и за забава при доставянето му. Кога обаче мога да обявя пред превозвача, че със сигурност е изгубил багажа ми и да искам да ми плати доброволно, за да не го заведа на съд? Според закона се счита, че товарът ми е изгубен, когато той не бъде доставен в срок от тридесет дни след изтичане на уговорения срок. В случаите, когато такъв срок не е уговорен, шестдесет дни след приемането на товара за превоз.Когато чуя за обезщетение винаги си представям значителна сума, но дали законът подкрепя представите ми? - Не съвсем. Все пак сумата покрива стойността на товара, съобразена според мястото и времето, когато е бил приет за превоз. При частична повреда на товара паричната компенсация е в зависимост от стойността на обезценяването му.Превозвачът действително ще ми плати обезщетение, но аз продължавам да се надявам, че изгубените ми вещи ще бъдат намерени. В такъв случай имам право да поискам да ме уведомят писмено веднага щом товарът се намери в течение на една година, считано от изплащането на обезщетението. Пътникът следва да върне полученото обезщетение, ако багажът е намерен, но има правото да поиска обезщетение за забавата.
Ако естеството на товара ми или местоназначението му предполагат той да бъде превозен с кораб, законът предвижда, че с превозвачът трябва да сключим договор, с който последният се задължава срещу определено навло (превозна цена) да превози до определено пристанище товара и да го предаде на получателя или упълномощено от него лице. И при този вид превоз превозвачът е длъжен да се грижи за опазване на товара и да го предаде в пристанището на местоназначението на легитимирания получател. Макар морето да е непредсказуемо, аз мога да имам сигурност, че превозвачът ще покрие стойността на вредите в случаите на частична или пълна липса, при повреждане, унищожаване или изгубване на товарите.
Ако обаче намирам превоза с кораб за ненужно бавен и отживял времето си, имам алтернатива – да изпратя багажа със самолет. Законът ми позволява да направя това, естествено, срещу заплащане. В случай че получателят ми съобщи, че е чакал напразно повече от десет дни, мога да обявя пред авиокомпанията, че товарът ми е изгубен. Както вече знам, съм гарантиран за евентуални вреди върху товара, за изгубването му и за неспазен срок на доставката. Освен тях обаче мога да претендирам от авиокомпанията и връщане на платените от мен превозни и добавъчни такси за липсващата или за напълно повредената част от товара.
В крайна сметка решавам, че железниците са най – надеждният превоз, а и имат значителна нужда повече хора да повярват в тях! Сключвам договор за превоз и ми издават товарителница. Вече съм напълно наясно, че мога да претендирам от железопътната компания да ми възстанови стойността на изгубения, повреден или както се случва понякога – унищожен товар. По закон имам право на обезщетение за цялостната или частичната повреда на товара съобразно стойността на обезценяването, но не повече от сумата, която би се получила при цялостна повреда на товара. Понеже влаковете в България не са известни със своята скорост, поне засега, получателят трябва да изчака 30 дни след изтичането на уговорения срок за доставка, за да обявим, че действително съм сбъркала в избора си и багажът ми е изгубен.Ако не искам да търся превозвача, за да ми плати обезщетение, по – добре е да застраховам товара си. При това няма значение дали той ще бъде превозван по въздух, суша или вода. За целта мога да сключа застраховка срещу рисковете на превоза при избран от мен застраховател, които да ми плати, в случай, че настъпи някоя от неприятностите, които предвидих като възможни.Правата ми съобразно българския закон не са приумица на нашия законодател, а са предвидени и гарантирани в международните договори, по които България е страна.Макар че трудно мога да се позова на тях пред превозвача, е добре да знам, че международното право също дава гаранция на правата ми.(*) Материалът е от рубриката ни “Стани автор”Автор: Павлина Иванова[toggles][toggle title="Източници"] Закон за автомобилните превози (ЗАП)чл. 46, ал. 3 - относно правото на обезщетение за забава;чл. 49 - относно заплащане на възнаграждение за указаната услуга;чл. 50 - относно издаването на товарителница;чл. 63 - относно промяната на адресата на товара;чл. 67 - относно отговорността на превозвача;чл. 70 - относно писменото уведомление за намиране на товара;чл. 70, ал. 1 - относно сроковете, след които товарът се счита за изгубен;чл. 71, ал. 1 - относно обезщетението;чл. 72 ЗАП - относно обезщетението; Кодекс за търговско корабоплаване (КТК)чл. 101, ал. 1 - относно сключването на договор с превозвача;чл.144, ал. 1 - относно задължението на превозвача да се грижи за превоза;чл. 148, ал. 1 - относно задължението на превозвача да предаде стоката на нейния получател ;чл. 177, ал. 1 - относно обезщетение при унищожаване или изгубване на товарите;чл. 180, ал. 1 - относно обезщетение при повреждане на товарите;чл. 214 - относно обезщетение при частична или пълна липса на товарите; Закон за гражданското въздухоплаване (ЗГВ)чл. 82, ал. 1 - относно изпращането на товар чрез самолет срещу заплащане;чл. 100 - относно гаранцията за евентуално увреждане на товара;чл. 103 - относно гаранцията срещу изгубването на товара;чл. 104 - относно връщането на платените такси при обезщетение;чл. 105, ал. 1 - относно обезщетение за неспазен срок на доставката;чл. 106 - относно срока, при който товар се счита за изгубен; Закон за железопътния транспорт (ЗЖТ)чл. 79 - относно сключването на договор за превоз;чл. 81, ал. 1 - относно издаването на товарителница;чл. 93, ал. 2 - относно обезщетение за унищожен товар;чл. 99, ал. 1 - относно срока за обявяване на товар за изгубен;чл. 100 - относно обезщетение за цялостна или частична повреда на товара;
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (КДМАПС) - договор, по който България е страна; Конвенцията за международни железопътни превози (КМЖП) - договор, по който България е страна; Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (КУНПМВП) - договор, по който България е страна;[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
рубриката
“Стани автор”
5.7.2017
