Правото ми на издръжка*

Издръжката е възникващо от закона задължение на един член от семейството да доставя средства за съществуване на друг член, като семейство тук се разбира в един по-широк смисъл - като група от лица, които са свързани с родствени връзки. Тя е проявление на принципа за взаимна грижа и подкрепа между членовете на семейството.

Кога имам право на издръжка?

За да имам право на издръжка, трябва едновременно да са налице следните условия:

Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от:

  1. деца и съпруг;
  2. родители;
  3. бивш съпруг;
  4. внуци и правнуци;
  5. братя и сестри;
  6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.

Размер и форма на задължението за издръжка

Изменение, прекратяване и изгубване на правото на издръжка

При изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена от съда. Тук се има предвид изменение или отпадане на нуждата ми, съответно изменение във възможностите или невъзможност на задълженото лице да дава издръжка. Т.е. ако лицето, което ми дължи издръжка изпадне в състояние, в което повече не може да ми я плаща, съдът може да прекрати изплащането на издръжката. Важи и обратното: ако в един момент вече мога да се издържам сам от имуществото си (ако напр. наследя безумно богатия си вече мъртъв чичо), то на мен вече определено не ми се дължи издръжка. Внимание! Промяна в размера или прекратяване на правото ми на издръжка може да породи правно действие само след постановяване на съдебно решение. Тези въпроси по съществуването и размера на моята издръжка не могат да се решават без надлежна намеса на съда, освен в случаите, в които постигнем съгласие - аз и моите близки, които ме издържат.

Не мога да търся издръжка от мой близък, ако съм се порвинил тежко спрямо него, което ще рече, ако умишлено съм извършил престъпление спрямо него.

Особени видове издръжка

1. Издръжка на ненавършили пълнолетие деца, която се дължи от техните родители.

Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Всеки от родителите (осиновителите) дължи издръжка съобразно с това какви са възможностите му да я плаща. Бракът между родителите е без значение. И лишеният от родителски права дължи издръжка. Брачни и извънбрачни, рождени и осиновени деца имат еднакво право на издръжка - до навършване на пълнолетие.

Семейният кодекс предвижда два алтернативни начина за прекратяване на брака приживе на съпрузите:

  1. Развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, при който съдът е длъжен да се поизнесе за издръжката. Тук съдът служебно определя издръжката в решението, с което постановява развода. Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които то е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Докато трае бракоразводният процес, съдът може да определи временна издръжка.
  2. Развод по взаимно съгласие, при който съпрузите сключват споразумение, в което задължително се включват въпросите, свързани с децата, включително издръжката, а съдът само одобрява това споразумение, ако не противоречи на интересите на децата.

В конкретния пример за издръжката за децата има и някои особености:

А ето ги и случаите, в които дължащият издръжка на детето родител има правото да спре да я плаща:

2. Издръжка на учащи се лица

За да се дължи тази издръжка, трябва едновременно да са налице следните предпоставки:

В случай обаче на изтичане на предвидения срок на обучение или при преминаване от редовна в задочна форма на обучение, задължението на родителите да издържат учащия се отпада. Задължението за издръжка отпада и при навършване на пределна възраст на детето - 20 г. в среднообразователно учебно заведение и 25 г. във ВУЗ и колеж, ако то още не е завършило, тоест няма диплома за завършено средно или висше образование.

3. Издръжка на бивш съпруг

Има само една предпоставка за този, на когото се дължи този вид издръжка - да не е виновен за прекратяването на брака (за което между другото съдът се произнася само ако страните/съпрузите са пожелали изрично това). Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок, като съдът може да продължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения.

Основания за прекратяване на издръжката, давана на бивш съпруг са:

* От рубриката ни “Стани автор”.

[toggles][toggle title="Източници"]

§ Семеен кодекс

чл. 139, чл.141, ал. 1 и ал.2 СК - относно предпоставките за получаване на издръжка и редовете

чл. 142 и 146 СК - относно размерът и формата на задължението за издръжка

чл. 144 - относно издръжката на учащите се

чл. 145 - относно издръжката на бивш съпруг

чл. 150 СК - относно изменението и прекратяването на задължението за издръжка

чл. 151 СК - относно изгубването на правото на издръжка

[/toggle][/toggles]

Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:

Велизар

Величков

9.3.2018

Избрани от редакцията

Най-новите статии

Още от близо 1000 статии

Потърси правата си