Вече имам представа какво представлява ДДС в България, кой го плаща и каква е неговата стойност. А в чужбина?

Какво представлява ДДС?

ДДС или данък добавена стойност (Value Added Tax – VAT) е косвен данък, тъй като той не се дължи директно, а се добавя към цената на стоката или услугата, която закупувам. Дължа данък като краен потребител.

Ако съм търговец и предоставям стоки или услуги, аз имам право да приспадна стойността на ДДС, която съм платил/а във връзка с извършваната от мен дейност. Например ако съм хотелиер и купувам прахосмукачки, аз ще заплатя на търговеца – продавач на прахосмукачки, ДДС и реално ще употребя прахосмукачките. Въпреки че съм крайният потребител на прахосмукачките, аз все пак ги ползвам заради хотелиерския си бизнес. И точно защото ги използвам във връзка с осъществяваната от мен дейност, имам право на приспадане. Приспадането се извършва от останалите данъци, които дължа на държавата. 

Кога се налага трансграничен ДДС?

Разбрах, че като търговец имам право на приспадане от държавата и то от преките данъците, които дължа. Как се случват нещата обаче, ако не съм закупил стоката от държавата, в която плащам данъците си? Стоката или услугата в такъв случай пресича граници, съответно ми се налага и след това мога да поискам да ми бъде приспаднато трансграничен ДДС.

Всяка държава сама определя каква ще е стойността на данъка ДДС, как и в какви случаи може да се приспадне. След като ДДС се дължи от мен като краен потребител, то логичен е ДДС да ми се начислява и събира от тази държава, в която купувам стоката или използвам услугата. А след това имам право да приспадане от държавата, в която извършвам дейността си и плащам останалите данъци.

Например купувам си немска марка прахосмукачки за хотелиерския ми бизнес от склада наблизо. Плащам ДДС, което ми се налага и събира по косвен път от българските институции, не немските. И ако купувам само 2-3 прахосмукачки, то най-вероятно съм ги закупил от търговец на дребно. Той, от своя страна, ги е закупил от друг продавач на едро. Продавачът на едро пък е закупил стоката от немски продавач на едро или директно от производителя в Германия. В тази верига, през която преминава производството и дистрибуцията на прахосмукачките, ДДС се налага:

  1. Веднъж от немския производител при продажбата на немския продавач на едро, като се включва в крайната цена. Производителят дължи данъка на държавата, в случая Германия, а немският търговец на едро има право на приспадане, щом продаде стоката на българския търговец на едро.
  2. Втори път се начислява ДДС, след като българският продавач на едро закупи стоката от немския продавач на едро. След като българският продавач на едро препродаде стоката, той също има право на приспадане.
  3. Трети път се налага ДДС след като българският продавач на едро продаде стоката на българския продавач на дребно. След като българския продавач на дребно продаде прахосмукачките на мен и той може да си приспадне ДДС.
  4. Четвърти път бива налагано ДДС при закупуването на прахосмукачките от моя страна. Вече знам, че и аз имам право да приспадна ДДС-то от останалите данъци, които дължа на България.

Така по косвен път ДДС се заплаща от гостите, които използват моите хотелиерски услуги.

Има ли държави, които не начисляват ДДС?

Отговорът е НЕ. Докато има държави като Монако и ОАЕ, които не налагат данък върху общ доход, то няма държави, които да не налагат косвен данък за потребление на стоки и услуги – ДДС.

Има държави, които налагат един данък за определен вид стоки и различен за друг вид стоки. Така е например в САЩ, Перу и Китай. Държавите членки на ЕС също могат да определят различни стойности на ДДС в зависимост от вида на стоката, но повече информация за това ще видя по-долу. Държави като Индия, Австралия, Нова Зеландия и САЩ дават друго наименование на този тип данък вместо общоприетото VAT (Value Added Tax) – GST или Goods and Services Tax (букв. превод – данък стоки и услуги, ДСУ). Между GST и VAT все пак има разлика – каква е тя мога да видя по-долу.

Как се определя стойността на ДДС или ДСУ по света?

Това зависи от пазарната цена на стоката/услугата при ДДС и от цената към момента на потреблението при ДСУ. Разликата между пазарната цена и цената към момента на потреблението е в конкретиката. Казано по-просто: докато цената на стоката или услугата е конкретната цена, която реално съм заплатил като потребител, то пазарната цена е общоприетата цена на този тип стока или услуги при условия на лоялна конкуренция. Условията на лоялна конкуренция са такива, при които не се наблюдава т.н. подбиване на цената с цел привличане на повече клиенти или други подобни незаконни практики.

Оттук идва и разликата между ДДС и ДСУ. При ДСУ ще ми бъде приспаднат данъкът, който реално съм платил. При ДДС, обратно, ще ми бъде приспадната стойността на ДДС за общоприетата цена на стоката или услугата, но тя не винаги съвпада с това, което реално съм платил/а.

При определяне стойността на ДДС или ДСУ се вземат предвид облагаемата стойност и ставката. Облагаемата стойност е цената на стоката или услугата, а ставката е процентът, който се умножава по цената, за да се получи стойността на ДДС/ДСУ. Процентът, т.е. стойността на ДДС/ДСУ, е различен за всяка държава и всяка държава сама решава какъв да е той. Например в Германия ставката за ДДС е 19% от цената на стоката или услугата, в България е 20%, а в Португалия – 23%. ДДС/ДСУ е добавена стойност, т.е. след като се изчисли стойността му, тя се добавя към цената на стоката или услугата и така се получава крайната цена/окончателната цена.

  1. ДДС – пазарната стойност е облагаемата основа.Например ако пазарната цена за немските прахосмукачки, които съм закупил/a за хотелиерския ми бизнес, е 50 лв. на бройка, а аз съм ги купил за 45 лв. всяка (хванах промоция), то ДДС-то се изчислява 20% х 50 лв. = 10 лв. Крайната цена е 45  лв. + 10 лв., т.е. 55 лв.
  2. ДСУ – цената на стоката/услугата към момента на потреблението й е облагаемата основа. Например закупил съм американски лаптопи в Калифорния, САЩ за служителите ми на промоционална цена от $500. За щата Калифорния ДСУ е 7,25%, т.е. стойност $37,50. Окончателната цена на всеки лаптоп ще бъде $537,50.

ДДС в Европейския съюз

Добре е да знам, че правилата за ДДС в рамките на ЕС са еднакви, макар и стойността му да е различна за различните държави-членки. Във всяка държава-членка ДДС има стандартна ставка, която не може да е по-ниска от 15%, и намалена ставка, която не може да е под 5%. Държавите членки сами определят за кои стоки да прилагат намалена ставка, но и тук отново има предвидени ограничения.

Например ако съм производител на чаши в България, то ще трябва да добавям ДДС към цената им в стойност 20% от цената. Но ако се занимавам с хотелиерски бизнес в България, ДДС-то, което добавям към цените на предлаганите от мен услуги, е с намалена ставка от 7%.

Ако продавам стоки или предоставям услуги, следва да се регистрирам в съответната данъчна служба в страната, в която осъществявам дейността си – във Франция това е Service des Impôts des Entreprises, в Германия – Finanzamt и т.н. Възможно е да съм регистриран по ДДС в една държава-членка, но да извършвам дейност в друга държава-членка.

Докато упражнявам дейността си в ЕС, аз трябва да начислявам на клиентите си ДДС. Дейността ми може да бъде:

  • Изнасям стоки в държава-членка на ЕС.
  • Купувам и продавам стоки или складирам стоки с цел да ги продада, в случай че нямам ДДС регистрация в съответната държава-членка. Например, продавам в Белгия, но съм регистриран/а по ДДС в България.
  • Ако складирам стоки с цел да ги продада и не съм регистриран/а в съответната държава-членка.

Имам право ДДС да ми бъде приспаднато от данъците, които плащам на държавата, в която съм регистриран по ДДС, но, разбира се, трябва да отчета това коректно в декларацията, която подавам редовно до данъчните служби.

Важно! Ако внасям стоки от една държава-членка в друга, следва да платя ДДС по правилата на държавата, в която внасям. 

ДДС извън Европейския съюз

Важно е да знам, че ако изнасям за държава извън ЕС, ДДС не ми се налага от държавата, от която изнасям. Напротив – в такъв случай ДДС се налага от държавата, в която внасям. За целта обаче трябва да представя документи като товарителница и фактури, с които да докажа, че изнасям извън ЕС. Например ако изнасям българско кисело мляко в Сърбия, ще добавя ДДС към цените по правилата на сръбското право, а именно 20% от пазарната цена. След това ще дължа стойността на събраното от мен ДДС на сръбската данъчна служба.

Ако купувам стоки или услуги извън ЕС, трябва да заплатя ДДС при внасянето им в ЕС.  Впоследствие мога да поискам ДДС-то да ми бъде приспаднато от останалите данъци, които дължа. Това ще рече, че трябва да добавя ДДС 19% към пазарната цена на внесените от мен еквадорски банани, когато ги продавам в Германия. След това следва да заплатя стойността на събраното от мен ДДС на немските данъчни институции.

  • Източници

    Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

    чл. 17 – относно мястото на изпълнение при доставка на стока;

    чл. 21 – относно мястото на изпълнение при доставка на услуга.

    Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност:

    чл. 1 – относно принципа за обща система на ДДС в ЕС;

    чл. 2 – относно сделките, които подлежат на облагане;

    чл. 17 – относно прехвърлянето на стоки и услуги от една държава-членка в друга;

    чл. 30 – относно вноса на стоки в ЕС;

    чл. 71 – относно вноса на стоки в ЕС;

    чл. 72 – относно данъчната основа;

    чл. 96-101 – относно стандартната данъчна ставка и намалената данъчна ставка;

    чл. 213 – относно задължението за идентификация;

    чл. 250 – относно данъчните декларациите.

    Приложение III стоки и услуги, за които държавите-членки могат да налагат намалени ставки.

    https://www.hrblock.in/earlygst/vat-vs-gst/

    https://www.investopedia.com/articles/personal-finance/100215/5-countries-without-income-taxes.asp

    https://www.ey.com/gl/en/services/tax/worldwide-vat–gst-and-sales-tax-guide—rates