Мой приятел ме помоли да се задължа солидарно с него по една сделка, която сключва. Аз подписах, без да се замислям, тъй като държа на него и не можах да му откажа. Май обаче не проучих достатъчно добре какво точно означава да съм солидарен длъжник, но ето какво се оказва на практика.
При солидарната отговорност няколко длъжници дължат едно и също нещо на кредитора. Такъв е и моят случай – на моя приятел Петър му трябваха пари и затова сключи договор за заем със съседа Иван. Понеже сумата не беше малка, съседът Иван поиска от приятеля ми да намери солидарен длъжник. И ето къде се намесвам аз – подписах договора за заем като солидарен длъжник. Моят приятел си взе парите и доста бързичко си ги похарчи. В договора обаче е уговорено той да върне парите на Иван на 7 март 2018 г., което е след по-малко от седмица. Оказва се, че Иван може да иска връщане на парите не само от Петър, а и от мен. Да – въпреки че аз не съм похарчил и стотинка от въпросната сума, ако Иван поиска от мен да върна парите, аз трябва да го направя.
Единият начин е чрез договор, както е в моя случай – аз сам подписах договора за заем като солидарен длъжник.Другият начин е по-особен – при него самият закон предвижда солидарна отговорност. Например ако аз сключа договор за изработка, и по силата на този договор двама скулуптори се задължават да изваят женско тяло от глина. Тогава тези двама скулптори носят солидарна отговорност и в случай на неизпълнение на поетото от тяхна страна задължение, аз мога да искам обезщетение от всеки един от тях. Ето и още един пример – при непозволено увреждане (да речем при едно ПТП), когато са ми причинени вреди от няколко лица, те отговарят солидарно за причинените ми вреди.Когато става дума за търговска сделка и две или повече лица се задължат по такава сделка, то те отговарят солидарно – тук отново самият закон предвижда това правило.
И така – оказа се, че Иван може да иска връщане на дадените пари, както от Петър, така и от мен. Нещо повече – той не е длъжен да си поиска парите първо от Петър и после от мен. Може да ги иска директно от мен. Ако пък Иван иска парите си от Петър, но аз му предложа връщане на сумата, той няма право да ми откаже.А ако аз му върна само половината от заетата сума? В тази хипотеза, той съвсем спокойно може да си търси остатъка от Петър.Има обаче една подробност – въпросният съсед Иван ми дължи 500 лв., тъй като преди време му продадох един телевизор. Сега след като е завел дело срещу мен и Петър за връщане на дадените в заем пари, аз мога да направя възражение за прихващане. Така ако аз и Иван бъдем осъдени да върнем парите, които Иван е получил в заем (5000 лв.), ако съдът уважи възражението за прихващане, ние няма да дължим 5000 лв., а 4500 лв. В обратната ситуация - ако Петър имаше да взема от Иван 500 лева (защото му е продал мобилен телефон например), аз дори и да знам за този дълг, не мога да направя възражение за прихващане.Трябва да знам също, че Иван може да заведе дело само срещу мен. Той не е длъжен да предяви иска срещу мен и приятеля ми Петър, а може да си избира – само срещу мен, само срещу Петър или спрямо двама ни. Това е така, защото ние сме солидарни длъжници.Освен това, трябва да обърна внимание и на следното – Ако Иван опрости задължението на Петър, то това опрощаване ще ползва и мен – т.е. и аз вече няма да дължа освен ако Петър не си е запазил правата спрямо мен. Опрощаването е договор между кредитор и длъжник, чрез който кредиторът на практика се отказва от вземането си (в нашия пример това би означавало Иван да се откаже от парите, които Петър следва да му върне).
Както вече стана ясно, аз подписах договора за заем като солидарен длъжник. А сега, нека си представим, че в договора е записано, че аз дължа връщане на парите само ако Петър не плати цялата сума месец след уговорената дата. И така – Петър трябваше да върне парите на 7 март 2018 г. Ако не ги върне до 7 април 2018 г. – аз също дължа заедно с него, т.е. ставам солидарен длъжник. Всичко това означава, че вземането срещу Петър е изискуемо на 7 март 2018 г. и към този момент Иван може да си иска парите само от Петър. Вземането спрямо мен пък става изискуемо на 7 април 2018 г. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.Важно! Ако давността спрямо Петър е изтекла, това не е пречка Иван да търси връщане на парите от мен. В нашия пример вземането на Иван спрямо Петър се погасява с 5-годишна давност, като тя изтича на 7 март 2023 г. След като е пропуснал срока за предявяване на иск срещу Петър, Иван може да предяви такъв срещу мен най-късно до 7 април 2023 г.
За да не се стигне до образуване наизпълнително дело срещу мен, аз платих на Иван парите, които Петър получи в заем. След като съм платил аз автоматично придобивам права срещу Петър и мога да искам от него да ми възстанови сумата (онези 5000 лв.). По този начин се възстановява нарушеното имуществено равновесие, защото иначе нещата нямаше да са честни спрямо мен.Ако платя на Иван след като давността е изтекла спрямо Петър (т.е. след 7 март 2023 г.), аз мога да си искам обратно парите от Петър. Без значение е фактът, че давността спрямо него е изтекла, щом като не е изтекла за мен. Да си представим, че Иван е дал въпросните 5000 лв. на Петър, но ние с Петър помежду си имаме уговорка, че 1000 лв. от тези 5000 лв. ще бъдат за мен. В тази ситуация Иван отново може да търси връщане на цялата сума от мен и ако аз платя всичките 5000 лв., ще мога да си искам от Петър 4000 лв. (т.е. искам да ми върне неговата част). Ако аз и Петър нямаме подобна уговорка, се счита, че дяловете ни са равни и тогава ако аз платя цялата сума, ще мога да искам от Петър 2500 лв.
Най-важната разлика е, че задълженията на солидарните длъжници са самостоятелни (както е при мен и Петър), а задължението на поръчителя не е самостоятелно от това на главния длъжник.Както вече стана ясно, погасяването по давност на едно от солидарните задължения не погасява останалите. При поръчителството не е така – ако главният дълг е погасен по давност, поръчителят също се освобождава. Освен това поръчителят може да направи възражение за прихващане с вземане на длъжника към кредитора. [toggles][toggle title=Източници]Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):чл. 53 - относно солидарната отговорност в случай че непозволеното увреждане е причинено от неколцина;чл. 108 - относно опрощаването;чл. 114 - момент, от който започва да тече давностт;чл. 121, ал. 1 - относно това, че солидарността възниква при наличието на изрична уговорка, както и в предвидените в закона случаи;чл. 122, ал. 1 - относно това, че кредиторът може да иска изпълнени на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници;чл. 122, ал. 2 - относно това, че предявяването на иск спрямо един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора срещу останалите солидарни длъжници;чл. 123, ал. 1 - относно това, че прихващането с един солидарен длъжник освобождава и останалите;чл. 124, ал. 2 - действие на опрощаването в полза на един от солидарните длъжници;чл. 125, ал. 1 - относно това, че платилият солидарен длъжник спрямо когото не е изтекла давността може да предяви иск срещу солидарния длъжник, спрямо когото давността е изтекла;чл. 127, ал. 1 - относно дяловете на солидарните длъжници при липса на нарочна уговорка между тях;чл. 142, изр. 1 - относно това, че поръчителят може да направи възражение за прихващане с вземане на длъжника към кредитора;чл. 261, ал. 3 - относно солидарната отговорност при договор за изработка.“Облигационно право - Обща част” - Ангел КалайджиевТърговски закон (ТЗ):чл. 304 - относно солидарната отговорност при търговски сделки.[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
13.6.2018
