Имам няколко наследници – две деца или родители и съпруг. След смъртта ми, на тях ще останат една къща, две коли и малко пари по влогова сметка. Опасявам се обаче, че наследниците ми могат да се скарат при разпределяне на имуществото ми. Или просто не искам да ги затормозявам с продължителната във  времето съдебна делба. Как мога да предотвратя бъдещи неуредици между наследниците ми?

Приживна делба – що е то?

На първо място трябва да знам, че наследниците ми се конкурират помежду си по ред на наследяване, от което зависи кои точно лица ще ме наследят. Например ако имам деца и съпруг, ще ме наследят те. Обаче ако нямам деца, ще ме наследят родителите ми, заедно със съпруга ми и така до изчерпване на лицата, които имат право да ме наследят. Нужно ми е да знам кои са онези мои наследници, които биха ме наследили към деня на извършване на приживната делба, за да не се опорочи тя.

За да спестя евентуалните кавги на наследниците си, мога да извърша делба между тях приживе.

Това може да стане по два начина:

  • Чрез делба-дарение.
  • Чрез делба завещание.

Важно! В делбата трябва да участват всички онези мои наследници, които са призовани към наследяване и са с право на запазена част. Това са моите съпруг и низходящи, т.е. деца, внуци, правнуци и т.н., а ако нямам низходящи – моите родители и съпруг

Ако един от наследниците ми с право на запазена част не участва, приживната делба ще е нищожна – тя няма да породи действие. В такъв случай неучастващият наследник ще може да атакува делбата така:

  1. да поиска от съда да прогласи нейната нищожност;
  2. да поиска нова делба, била доброволна или съдебна;
  3. да направи възражение за нищожност по висящо дело, което касае отношенията между наследниците и наследството.  

Друг порок на делбата е да включа наследник с право на запазена част, но предвиденият му дял да е в по-малък размер. Тогава наследникът ми може да поиска възстановяване на своята запазена част, т.е. от поделеното имущество ще се извади полагащата му се част и ще му се предостави.

Какво представлява делбата-дарение?

Делбата-дарение е договор между мен и наследниците ми, с който им прехвърлям безвъзмездно своето имущество.

В обхвата на делбата-дарение попада само имуществото, което притежавам към датата на сключването й. Онова имущество, което ще придобия след сключването на договора за делба и преди смъртта ми, не може да е предмет на договора. Дори и да го включа, уговорката ще е нищожна – няма да породи действие.

Как се сключва договорът за делба-дарение?

С наследниците ми трябва да сключим договора писмено с нотариална заверка на подписите. Ако в наследството ми влиза недвижим имот или вещно право върху недвижим имот, напр. право на строеж или право на надстрояване и на пристрояване, е необходим отделен договор за дарението му във формата на нотариален акт. В случай че пропусна да прехвърля имота с нотариален акт, а само го посоча в основния договор за делба с нотариална заверка на подписите, имотът няма да се счита поделен между наследниците ми. Ако в наследството ми влизат ценни книги – акции, облигации, записи на заповед и др., трябва да ги прехвърля по съответния за тях способ, който е различен в зависимост от вида на ценната книга (джиро, договор за цесия или просто предаване на книгата).

Важно! Действието на делбата-дарение настъпва веднага при сключването й, защото тя е договор. Това значи, че наследниците ми ще станат собственици в момента на оформянето на сделката пред нотариус.

Щом наследниците ми ще станат собственици на наследството веднага, могат ли да ме изгонят от къщата ми преди смъртта ми? Не и ако си запазя правото на ползване върху имота или върху част от него до смъртта ми. За целта следва да съобразя да включа такава уговорка в нотариалния акт, с който го дарявам.

Какво представлява делбата завещание?

На практика това е завещание, което правя в полза на всичките ми наследници. В него изброявам всички движими вещи, имоти, парични наличности и пр. и ги разпределям между наследниците си.

Именно защото тази делба е завещание, тя трябва да отговаря на изискванията към завещанията. Завещанията у нас са два вида: саморъчно и нотариално.

Саморъчното завещание трябва да е:

  • Изписано на ръка (!), без да си помислям да го съставям на Microsoft Word.
  • Да има дата и подпис.
  • Да няма текстови добавки след подписа, защото добавките ще са нищожни (няма да породят действие).

Нотариалното завещание се извършва пред нотариус в присъствието на двама свидетели. По същество аз продиктувам волята си, а нотариусът я записва и ми я прочита за потвърждение.

Общото между двата вида завещания е следното:

  • имат еднаква правна сила (т.е. саморъчното завещание не е “по-долу” от нотариалното, а поражда абсолютно същия ефект);
  • наследниците придобиват наследството след смъртта ми.

Разликата между тях е в следните насоки:

  • Саморъчното завещание мога да го предам на нотариус за пазене, на трето лице или просто да си го скрия в гардероба. Всякога мога да го оттегля, като го скъсам. Ако съм го дал на нотариус за съхранение и си го взема обратно, това няма да накърни силата му. Нотариалното завещание обаче винаги се нахожда в кантората на нотариуса и вземането му оттам е равнозначно на оттегляне, т.е. то губи сила.
  • Ако саморъчното завещание попадне в ръцете на недобросъвестно лице, което няма интерес то да бъде зачетено, има опасност завещанието да бъде укрито или унищожено. Нотариалното завещание ми дава сигурност, че волята ми ще бъде изразена.

В крайна сметка, какви са приликите и разликите между двата вида приживна делба?

Прилики:

  • Наследниците ми не могат да проведат нова делба след смъртта ми, ако са дали съгласие да сключат договор за делба-дарение или ако са приели наследството ми така, както е описано в делбата завещание.
  • В случай, че наследник със запазена част не бъде включен в делбата, тя ще е недействителна.
  • Ако съм накърнил запазената част на някого при определянето на дяловете на всеки сънаследник, той може след смъртта ми да предяви иск пред съда за възстановяване на запазена част.

Разлики:

  • Чрез делбата-дарение наследниците ми стават собственици на имуществото веднага, а чрез делбата завещание – от деня смъртта ми.
  • За да се извърши делба-дарение, е необходимо съгласието на сънаследниците ми при така определените дялове, докато при завещанието тяхното съгласие не не се изисква.

  • Източници

    Закон за наследството (ЗН):

    чл. 5 – чл. 9 – относно наследствените редове;

    чл. 77 – относно видовете приживна делба;

    чл. 78, ал. 1 – относно участието на всички наследници в делбата;

    чл. 78, ал. 2 – относно правото на уредения сънаследник да предяви иск за възстановяване на запазена част;

    чл. 79 – относно имуществото, което не е поделено;

    чл. 23 – относно видовете завещания;

    чл. 24 – изисквания към нотариалното завещание;

    чл. 25, ал. 1 – изисквания към саморъчното завещание;

    чл. 25, ал. 2 – относно предаването на саморъчното завещание на нотариус;

    чл. 26 – относно съхраняването на саморъчното завещание от нотариус;

    чл. 27, ал. 3 относно обявяването на завещанието от нотариус;

    чл. 29 – относно кръгът от наследници с право на запазена част.

    Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):

    чл. 225, ал. 1 – относно договора за дарение;

    чл. 225, ал. 2  – относно формата на договора за дарение;

    чл. 18 – относно формата на договорите, с които се прехвърля недвижим имот;

    чл. 226, ал. 2 – относно нищожността на дарение на бъдещо имущество.

    Съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС):

    Определение № 26 от 16.01.2009г. по гражданско дело № 5319 от 2008г. на ІІІ-то гражданско отделение – относно особеностите на недействителността на договора на приживната делба по чл. 78, ал. 1 от ЗН.