Искам да оставя след себе си завет. Ето какво трябва да знам, преди да пристъпя към съставянето му.

Какво е завет и по какво се различава от общите завещателни разпореждания?

Заветът е вид завещание и също може да бъде саморъчно или нотариално. За разлика от общото (универсално) завещание, със завета правя разпореждания, отнасящи се до единично определено имущество. Ето защо заветът се нарича частно (единично) завещание.

Ако съм съставил/а завет в полза на някого, той ще е заветник, а не наследник. Наследници биват по общо (универсално) завещание и тези, които наследяват по закон

Важно! Няма пречка да съм наследник, да се откажа от наследство и да получа по завет. Това означава също така, че мога да бъда едновременно и наследник по закон или наследник по общо завещание, и отделно от това да съм заветник.

Заветът намалява наследственото имущество.

За да ми стане по-ясно каква е разликата между наследник по общо завещание и заветник и как по-точно заветът намалява обема на наследственото имущество, мога да разгледам следния пример:

  • Общо (универсално) завещание

“Завещавам на брат ми Стоян ⅓ от всичко, което притежавам, защото през всичките години беше редом до мен и ми помагаше в строителството на дома.”

Тук имуществото, което се завещава, не е точно определено, а е определяемо, т.е. има общо завещание. Това прави брат ми Стоян мой наследник по завещание. 

  • Частно завещание (завет)

“Завещавам на съседката ми Петя Петрова ползването на цялата ми покъщнина до края на живота й, защото се грижеше за мен в тежки моменти, а нивите ми до село Лешниково завещавам на Фондация “Борба с редки имунни заболявания”. На братовчед ми Георги опрощавам сумата от 300 лв., която му дадох през 2015 г.”.

Тук частта от имуществото, която завещавам, е конкретизирана и налице е завет. Този, на когото завещавам, ще бъде заветник и ще има право да иска от наследниците ми да му се предаде цялата покъщнина за ползване или нивите ми до село Лешниково. А този, на когото опрощавам, ще може да противопостави завета в негова полза на наследниците ми, които му търсят 300 лв. Това означава, че наследниците ми няма да могат да използват покъщнината ми, докато съседката ми Петя Петрова е жива, нито ще получат нивите ми до село Лешниково и сумата от 300 лв., дадена в заем на Георги. Така обемът на наследственото имущество се намалява.

Важно! Заветът ще бъде недействителен, ако към момента на откриване на наследството аз не съм собственик на вещта, която съм завещал. Ако обаче не съм бил собственик, когато съм съставял/а завета, но към момента на откриване на наследството вече съм придобил/а вещта, то заветът е валиден.

Ако съм заветник и завещателят ми е определил изпълнител на завещанието му?

Завещателят ми може да определи т.нар. изпълнител на завещание, който да изпълни завещателните му разпореждания. Изпълнителят поканва наследниците и заветниците, докато описва останалото от завещателя имущество и след това изпълнява разпорежданията му. 

Ако след откриване на наследството изпълнителят не изпълни сам разпорежданията, аз като заветник мога да поискам от районния съд по мястото на откриване на наследството (а това е мястото на последното местожителство на завещателя ми) да определи срок, в който изпълнителят да реши дали приема задачата, която му е възложена. Искането правя с подаване на молба до съда. Още повече, районният съдия може да освободи изпълнителя от възложеното, ако той не желае да е такъв или не е коректен. 

Като заветник могат ли да ме задължат да изпълнявам останали задължения на завещателя ми?

Като заветник не мога да наследявам задължения за разлика от наследниците, а получавам само точно определени от завещателя права. От примера по-горе става ясно, че съседката Петя Петрова получава правото на ползване до живот на покъщнината на завещателя, а фондацията получава правото на собственост върху нивите до село Лешниково. Братовчедът Георги получава правото да не връща дадените 300 лв. в заем. Нито фондацията, нито съседката, а още по-малко братовчедът Георги, ще трябва да изплащат останалите сметки за ток и вода или заемите, които завещателят е взел приживе.

Ако стойността на къщата, която завещателят ми е оставил на наследниците си, не е достатъчна, за да покрие заемите му, кредиторите могат да предявят иск, с който искат от мен като заветник, както и от останалите заветници, да им платим, докато им се изплати цялата или поне максимална възможна част от дължимата им сума. Всеки заветник в такъв случай ще трябва да плати на кредиторите съразмерно на това, което получава като завет. Освен това наследниците по закон, които разполагат със запазена част, могат да искат намаляне на заветите, когато тази запазена част е накърнена със завета. 

Отново същия пример – завещателят е оставил невърнат заем от 20 000 лв., продажбата на къщата му покрива 15 000 лв, остават 5 000 лв., които ще бъдат взети от заветите. Нивите до село Лешниково струват 5 000 лв., а покъщнината струва 1 000 лв. Как ще се плаща съразмерно на получения завет или ще се намалят заветите съразмерно?

Ето как ще стане съразмерното намаляване/плащане:

  1. Събирам общо стойността на заветите – 5 000 лв. ниви + 1 000 лв. покъщнина + 300 лв. заем = 6 300 лв.
  2. Разделям сумата, която е останала като дължима на кредиторите, на общата стойност на заветите – 5 000 лв. ÷ 6 300 лв. ≈ 0.794
  3. Умножавам стойността на всеки един завет по полученото по-горе дробно число и получавам частта, с която всеки завет следва да бъде намален или сумата, която трябва да бъде платена на кредиторите –

5 000 лв. ниви х 0.794 ≈ 3 970 лв.

1 000 лв. покъщнина х 0.794 ≈ 793 лв.

300 лв. заем х 0.794 ≈ 237 лв.

Важно! Такова удовлетворяване на кредиторите от заветите може да стане само когато наследственото имущество е прието по опис (т.е. отделено е от личното имущество на наследниците). В такъв случай отговорността на наследниците е ограничена само до размера на приетото наследство – т.е. ако къщата, която са наследили, не стига, за да покрие дълговете на завещателя, кредиторите няма да могат да продадат личната къща или кола на наследниците, понеже те не са част от наследството. Ако наследството, прието по опис, се е изчерпало, кредиторите могат да поискат намаляне на заветите. Ако имуществото на наследодателя не е изчерпано и въпреки това кредиторите искат намаляне на завета ми, мога да им отправя възражение в производството, което е образувано по заведения от тях иск.

Ако наследниците на завещателя ми не желаят да изпълнят завета му спрямо мен?

Основното право, което имам като заветник, е възможността да се обърна към наследниците на завещателя ми и да искам от тях правата, които са ми завещани със завет.

Наследниците, които са приели направо наследството, са длъжни да ми дадат цялото обещано със завет имущество, понеже съм заветник. Ако то не стига, трябва да уравняват с пари, а ако липсва изобщо – дължат ми паричната му равностойност. В такъв случай наследниците плащат по реда на предявяване на заветите, ако има повече от един завет. Обратно – ако наследниците са приели по опис, дължат ми колкото отделеното наследствено имущество покрива, а районният съд, извършил описа, определя и реда, по който ще се плаща на заветниците. 

Например чичо ми ми завещава две леки коли, с което да подпомогне бизнеса ми. Наследник на чичо ми е единствено майка ми – неговата сестра. Тя като негов наследник по закон ми дължи две коли, щом предявя завета в моя полза. Майка ми обаче е принудена да продаде част от наследеното имущество от чичо ми, за да върне негови заеми, които той е дължал приживе на други хора и не е изплатил. След продажбата остава единствено един лек автомобил. Ако майка ми е приела наследството от чичо ми по опис, то тя ми дължи само единия останал лек автомобил. Ако е приела наследството от брат си направо, ми дължи останалия лек автомобил и паричната равностойност на втория автомобил.

Възможно е наследниците да са приели наследството и някой от тях да използва или похарчи наследеното преди да даде полагащото ми се като завет. Тогава мога да искам отделяне на наследственото имущество от личното имущество на наследниците в 3-месечен срок от приемането на наследството.

 

  • ”Източници”

    Закон за наследството (ЗН):

    чл.1 – относно времето и мястото на откриване на наследството;

    чл.16 – относно общите (универсални) завещателни разпореждания и частните завещателни разпореждания;

    чл.19, ал.1 – относно недействителност на завета при липса на собственост;

    чл.23 – относно видове завещания спрямо формата им;

    чл.30 – относно възстановяване на запазена част;

    чл.45 – относно изпълнителя на завещания;

    чл.46 – относно правата и задълженията на изпълнителя на завещания;

    чл.47 – относно освобождаването от длъжност на изпълнителя на завещания;

    чл.60 – относно отговорността на наследниците за тежестите на наследството;

    чл.66 – относно реда на удовлетворяване на кредиторите и заветниците и обратния иск на кредиторите срещу заветниците;

    чл.67 – относно правото на отделяне на имуществото на наследодателя от личното имущество на наследниците;

    чл.68 – относно намаляване на завета.

    Граждански процесуален кодекс (ГПК):

    чл.131, ал.2 – относно съдържанието на отговора на искова молба и възможността за ответниците да възразят.