Авторски права върху компютърни програми

В днешно време технологиите заемат все по-централно място в ежедневния забързан и динамичен живот. Напълно в духа на времето аз съм начинаещ самообучаващ се програмист или работещ на трудов договор, и след много дълги и безсънни нощи успявам да създам програма с голям потенциал. Какви са правата ми и как мога да ги упражня?

Какво е компютърната програма?

Вече знам за наличието на авторски права, с които да бъдат защитени авторите на различни произведения (литературни, музикални и т.н.), появили се като резултат от тяхната творческа дейност. Компютърните програми изрично попадат в сферата на тази защита, но при тях има нещо особено - законът ги третира като литературно произведение, без да ги посочва самостоятелно. NB! Трябва да различавам компютърните програми от базите данни като произведения по смисъла на авторското право. Законът гледа на тях като две различни понятия, макар и да ми се струват близки помежду си. Няма пречка да създам едното заедно с другото или като приложение към него, но това ще представляват две самостоятелни произведения по смисъла на закона.

Какво означава това на практика?

За да си отговоря на този въпрос, трябва да разбера какво всъщност е компютърната програма. Тя представлява серия от инструкции, които целят осъществяването на някаква функция или резултат. Като програмист аз записвам тези функции на програмен език (например Python, Pascal и т.н.) като серия от последователни команди, които представляват изходният код на програмата (на английски език - source code). Обикновено този код е считан за търговска тайна и не се разпространява свободно. За да може тези инструкции да бъдат разчетени от компютър или друго устройство, те трябва да бъдат “преведени” на разбираем от него език (съставен само от единици и нули), което представлява обектният код (object code, “преводът”) на програмата.

Защо трябва да знам всичко това?

Необходимо е да знам тези технически подробности, защото законът защитава компютърните програми като литературни произведения със задължителното условие, че те трябва да бъдат изразени под някаква обективна (така че да могат да бъдат възприети от всеки) форма. Ключовото в случая е, че това става не когато инсталирам или пусна програмата, а чрез нейния изходен или обектен код. Именно тях законът третира като литературно произведения и по този начин осигурява и закрила върху програмата като цяло.

Какво се закриля от авторското право?

Както вече разбрах, това са компютърните програми, изразени в обективна форма и по-конкретно изходният и обектният код. Подготвителните действия, които извършвам (например първоначално кодиране, което в последствие прераства в компютърната програма, без обаче да е част от нея), също влизат тук и се ползват със закрила.

Какво не се закриля от авторското право?

Трябва да съм наясно, че има редица неща, които макар и да ми се струва, че трябва да са защитени от авторското право, са изключени от неговия обхват. Това са:

1. програмният език, на който е написана програмата - това всъщност са просто думи (най-често на английски език), подредени в определена последователност и би било нередно да се ограничи тяхното използване;
2. интерфейсът на програмата - това е способ за визуализирането й и не съставлява основна част от нейните функции;
3. идеи и принципи на програмата - идеите и принципите изрично са изключени от закрилата на авторското право;
4. функциите й - например създавам програма за резервиране на самолетни билети. Би било абсурдно да бъде забранено на други желаещи да създадат подобна алтернативна програма;
5. ръководството, което съпътства програмата - мога да го защитя самостоятелно като литературно произведение, но не и като част от програмата.

Кому принадлежи авторското право и колко време продължава?

Ако аз съм създателят на програмата, положението ще е същото като при останалите произведения. Различното при компютърните програми е, че ако имам сключен трудов договор и в него не е записано изрично, че аз ще съм носителят на авторските права върху създаваните програми, те ще преминават автоматично към работодателя ми. Продължителността на правата му в този случай ще е до 70 години от разгласяване на програмата. Разгласяване означава програмата да бъде направена достъпна за неограничен кръг от хора след моето изрично съгласие, например да бъде качена в даден сайт или облачна услуга.ВАЖНО! Това важи за случаите, когато разработването на програми е част от служебните ми задължения! В противен случай няма да се прилага. Например ако съм готвач и създам програма за здравословно хранене, авторските права ще принадлежат единствено на мен, защото програмирането не е част от служебните ми задължения.

Какви права имам като автор?

Авторското право е съвкупност от отделни правомощия. Като автор на компютърна програма аз разполагам със следните права:

1. да разрешавам постоянното или временното възпроизвеждане на моята програма (по същество това означава да разрешавам нейното ползване, включва действия по зареждане, изобразяване и съхраняване на програмата в компютърна система);
2. да разрешавам превеждането (на друг програмен език) и преработката й;
3. да разрешавам нейното публично разпространение (напр. продажба, отдаване под наем);
4. да избера дали и как тя да бъде разгласена;
5. да бъда признат като неин автор.

Последните две правомощия не са посочени изрично от закона, но тъй като компютърните програми се числят към литературните произведения, безспорно се отнасят и към тях.NB! След като продам копие от програмата ми в рамките на Европейския съюз, правото ми на разпространение се прекратява и преминава върху купувача. За отдаването под наем има изключение - нужно е да дам съгласието си за всяко отдаване под наем.[toggles][toggle title=Източници]Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП):чл. 3, ал 1, т.1 - относно закрилата на компютърните програми като литературно произведение;чл. 3, ал. 2, т. 3 - относно закрилата на базите данни; чл. 4, т. 2 - относно това, че идеите и концепциите не подлежат на закрила;чл. 14 - относно възникването на авторските права направо за работодателя;чл. 15, ал.1, т.1 - относно правото и начина разгласяване;чл. 15, ал. 1, т. 2 - относно правото да бъда посочен като автор;чл. 28е - относно продължителността на авторските права за работодателя;чл. 70 - относно правата, които има потребителят върху програмата, освен ако не му бъдат изрично забранени;чл. 71 - относно правата на потребителя, които не могат да му бъдат забранявани.Директива 2009/24/ЕО на Европейският парламент и Съвета на ЕС:съобр. 7 - относно подготвителните действия по разработване като обект на закрила;съобр. 11 - относно изключването на програмните езици от сферата на закрила;чл. 1, пар. 1 - относно закрилата на комютърните програми като литературни произведения;чл. 1, пар. 2 - относно обективната форма и изключването на идеите, принципите и функциите на компютърната програма от сферата на закрила;чл. 2, пар. 3 - относно възникването на авторските права за работодателя;чл. 4, пар. 1, б. “а” - “в” - относно правата ми като автор;чл. 4, пар. 2 - относно прекратяването на правата ми с първата продажба.Решение на Съда на Европейския съюз от 02.05.2012 г. по дело С - 406/10;[/toggle][/toggles]