Ако автомобилът ми е изчезнал от мястото, където съм го оставил, първо проверявам дали е принудително преместен. Свързвам се с общинската служба за паркиране или районното управление на МВР. Ако няма данни за преместване, съобщавам за възможна кражба.
Законът за движението по пътищата предвижда няколко различни основания:
Не всяко нарушение на правилата за паркиране само по себе си оправдава преместване с „паяк“. Трябва да са изпълнени условията на конкретното законово основание и да действа компетентен орган.
При неправилно паркиране по чл. 171, т. 5, буква „б“ ЗДвП разходите са за собственика. Автомобилът може да бъде задържан до плащането им. Таксата за отговорно пазене се начислява от уведомяването на районното управление за новото местоположение.
При правилно паркиран автомобил, преместен поради налагащи това обстоятелства, разходите са за лицето или организацията, поискали преместването. Не приемам автоматично, че всяка сума е за моя сметка.
За София информация от Центъра за градска мобилност мога да получа на 0700 13 233. Проверявам кой паркинг държи автомобила, какви документи са необходими за получаването му и разбивката на сумата по действащите местни цени. За друг град се обръщам към съответната община.
Искам документ за платеното и оглеждам автомобила за повреди преди напускане на паркинга. Снимам установеното и настоявам то да се отрази в протокол. Запазвам и снимки на мястото на паркиране, знаците и разстоянията до проходи, входове и други автомобили.
За преместването на правилно паркиран автомобил по буква „а“ законът изисква мотивирана заповед. За мярката по буква „б“ волята на органа може да се изрази чрез самите действия по преместването — не е задължително да ми бъде връчена отделна писмена заповед.
Липсата на писмена заповед не изключва съдебното обжалване. Мога да поискам преписката, снимките, протокола и данните за служителя, разпоредил преместването, за да установя основанието и компетентността му.
Самото преместване е принудителна административна мярка. Оспорва се пред компетентния административен съд по реда на АПК. Не е задължително първо да подавам жалба до по-горестоящ административен орган.
Общият срок е 14 дни от съобщаването на акта; при мярка, изразена с действия, моментът на узнаване и доказването му са особено важни. Действам веднага след като науча за преместването. Не разчитам, че пропускането на срока за административна жалба ми осигурява нов, независим срок за съдебна жалба.
В жалбата посочвам органа, автомобила, мястото и датата на преместване, кога съм узнал, защо смятам мярката за незаконна и какво искам от съда. Прилагам доказателствата и документите за разноските. Оспорването не спира автоматично изпълнението; плащането за освобождаване на колата само по себе си не е отказ от съдебна защита.
Възможността за следваща съдебна инстанция зависи от конкретната мярка и приложимата разпоредба. За заповедите по чл. 172, ал. 1 ЗДвП законът предвижда окончателност на решението на административния съд. Проверявам указанията в съдебния акт.
Глобата, разходите за преместване и таксата за пазене са различни. Нарушението може да бъде установено с акт или фиш според случая. Не е задължително всяко преместване да бъде последвано от наказателно постановление.
При АУАН мога да възразя на място и допълнително писмено до 7 дни от подписването. Наказателното постановление се обжалва пред районния съд чрез издалия го орган до 14 дни от връчването. Жалба само срещу глобата не заменя оспорването на самото преместване.
При отменена незаконна мярка мога да преценя възстановяване на платени разходи и обезщетение за доказани вреди по приложимия ред. Пазя платежните документи и доказателствата за причинените вреди.
Правна основа: чл. 99, 167–172 ЗДвП; чл. 139, 148–149 и 203–205 АПК; чл. 44 и 59 ЗАНН. Информация на ЦГМ за принудителното преместване.
В съавторство с Вяра Молева.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
3.10.2026
