Вчера в предаване по телевизията мой бивш партньор ме омаскари публично, като представи абсолютно неверни данни за мен и моята бизнес дейност. Публикации със същото съдържание намерих по-късно през деня и в пресата. Имам ли права и как мога да се защитя срещу такива изявления? 

Право на отговор

Право на отговор е правото ми да изложа публично мнението си по отношение на разпространен в печатните или електронните медии материал, който ме засяга лично (съдържа невярна информация за мен) или по-просто това е правото ми да направя опровержение на казаното.

Какво трябва да знам за “отговора” в телевизионния и радио ефир

Гарантирането правото на отговор е основен принцип при осъществяване дейността на медиите. Според закона, ако се чувствам засегнат лично от изказване в ефира и не съм участвал лично в съответното предаване или пък мой представител (като адвокат, приятел или пък друго, изпратено от мен лице) не е участвал, имам право на отговор. За целта в срок от 7 дни от деня на излъчване на предаването мога да поискам писмено съответната телевизия/радио да разпространи моя отговор. В искането трябва да посоча конкретно предаването, датата и часа на изданието, както и оспорваните от мен твърдения. Например на 01 октомври от 11. 00 ч. в предаването “Няма скрито покрито” Иван Петров е заявил, че на моята фирма без провеждането на конкурс е възложена обществена поръчка при неизгодни за държавата условия.

Законът не поставя ограничения по отношение на формата на отговора – текста мога да представя писмено, да направя видеозапис, да се включа по телефона в ефир или пък да участвам в студиото на самото предаване, зависи от конкретния случай. Като лице “засегнато в предаване” имам право на достъп до неговия архив и на копие от записа за моя сметка. Медиите са длъжни да съхраняват записи на  предавания си в продължение на 3 месеца от датата на съответното издание. А ако реша да ги съдя, до приключване на делото. За какво мога да ги осъдя ще разкажа малко по-надолу.

Законът задължава медията да разпространи моя отговор:

  • безплатно;
  • в следващото издание на предаването или до 24 часа след получаването му;
  • без да го изменя или съкращава.

Не бива обаче да забравям, че продължителността на моя отговор не може да надвишава времетраенето на оспорваната от мен част от предаването.

Важно! Право на отговор имат не само гражданите като мен, но и фирмите като електроразпределителните дружества например, държавните и общинските органи.

Какво трябва да знам за “отговора” в печата

За съжаление липсва закон, който да урежда дейността на печатните медии. Но това не води до ограничаване на правото ми на отговор. Тъй като в самата Конституция е посочено, че свободата на словото – публичното изразяване на мнение и разпространяването на информация не може да води до накърняване на правата ми, какво е и правото ми на добро име. А правото ми на отговор е именно начин да “изчистя” името си, да се защитя.  

Какво мога да направя, ако медията откаже да разпространи отговора ми?

Ако медията откаже да разпространи отговора ми, мога да се обърна към Комисията по журналистическа етика. Комисията за журналистическа етика функционира към Националния съвет за журналистическа етика, който е неправителствена организация. Тя осъществява саморегулация на печатните и електронните медии – следи за спазването на Етичния кодекс на медиите и се произнася по жалби във връзка с неговото нарушаване (списък на медиите, подписали кодекса мога да намеря на сайта на съвета).

Важно! Жалба в Комисията мога да подам не само срещу публикации в пресата (вестници, списания и др. периодични издания), но и в електронните медии – интернет сайтове, информационни агенции, предавания по радиото и телевизията.

Жалба пред Комисията мога да подам не по-късно от два месеца от датата на публикацията/предаването. Тя няма да бъде разгледана: ако е анонимна, по-същия въпрос вече съм сезирал съда или не е от компетентността на Комисията. В нея задължително трябва да посоча следната информация – трите си имена; пощенския си адрес/имейл и телефон; мястото и датата на подаване; наименованието на медията и заглавието на публикацията/ име на предаването; дата на публикацията/ дата и час на предаването; предмета на жалбата; кой текст от кодекса е нарушен според мен – например не е разпространен предоставения от мен отговор; какво е конкретното ми искане – например медията да ми се извини публично. Когато жалбата ми е срещу печатно издание, интернет сайт или информационна агенция, към нея трябва да приложа и копие от публикацията, от което да ясни медията, датата и/или часът на публикацията. Точният адрес за кореспонденция с Комисията мога да намеря на сайта й.

Важно! Ако жалбата ми се нуждае от допълнение с оглед посоченото съдържание, ще ми бъдат дадени указания, които трябва да изпълня в срок от 7 дни.

Ако всичко с жалбата ми е “тип-топ”, Комисията изпраща копие от нея на медията, като и предоставя възможност да изрази писмено становище си в 7-дневен срок. Ако става дума за радио – или телевизионна програма се изисква запис на онази част от програмата, във връзка с която твърдя извършено нарушение. При добро желание спорът между нас можем да разрешим и чрез посредничество (медиация) с помощта на членове на комисията в 10 дневен или определен от нас по-дълъг срок. Споразумение можем да постигнем и във всеки момент до произнасяне от Комисията. Ако пък медията сама удовлетвори исканията ми, разглеждането на жалбата се прекратява. Комисията може да ни покани на нейното заседание за изслушване. 

Когато счете, че жалбата ми е основателна, тя поканва (препоръчва) на медията да разпространи поправка, да ми предостави право на отговор или да ми поднесе извинение. Ако не го направи, тя бива порицана публично от съюза. Мотивираното писмено решение на комисията ще бъде изпратено на мен и ответната страна не по- късно от 7 дни след приемането му. Аз не мога да го обжалвам. Отново спорът може да бъде разгледан по мое искане или по искане на медията, ако са се появили нови обстоятелства, които биха довели до друго решение. 

Какво още мога да направя?

В зависимост от характера и сериозността на направените изказвания “по мой адрес”, както и моите лични чувства и авторитет в обществото мога освен да упражня правото си на отговор, да взема и други мерки спрямо “нарушителите”.

Обвинение в клевета

Мога да обвиня лицето изнесло информацията в клевета, когато е разгласило позорно за мен обстоятелство (факт, който е от естество да накърни доброто ми име в обществото) или ме обвини в конкретно извършено престъпление – не просто да каже, че аз съм един крадец.

Обезщетение за неимуществени вреди

Мога да предява иск за непозволено увреждане и да искам да ми бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди срещу освен автора на изявлението/ статията, и срещу редактора като лице, носещо отговорност за съдържанието на това, което се публикува, както и срещу издателя/продуцента като възложител, определящ тематиката на изданията.

Защита от дискриминация

Ако се чувствам дискриминиран мога да се обърна към Комисията за защита от дискриминация.

  • Източници

    • Закон за радиото и телевизията (ЗРТ):

    чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 18 ЗРТ – относно гарантирането правото на отговор;

    чл. 14 ЗРТ – относно задължението за съхраняване на записите на предаванията и програмите от медиите.

    чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 КРБ – относно забраната чрез свободата на словото да се накърняват права на други лица.

    • Правилник за дейността на Комисията по журналистическа етика (ПДКЖЕ):

    чл. 7, ал. 1 ПДКЖЕ – относно правото на жалба до Комисията;

    чл. 7, ал. 3 и чл. 10, ал. 3 ПДКЖЕ – относно това кой жалби не се разглеждат;

    чл. 8 ПДКЖЕ – относно съдържанието на жалбата;

    чл. 10, ал. 1 ПДКЖЕ – относно срока за отстраняване на непълноти;

    чл. 10, ал. 4 – 7 ПДКЖЕ – относно предоставянето на становище по жалбата от ответната страна;

    чл. 11 ПДКЖЕ – относно възможността за медиация;

    чл. 12 ПДКЖЕ – относно изслушването на страните;

    чл. 15 ПДКЖЕ – относно възможността за сключване на споразумение между страните;

    чл. 14, 17 – 19 ПДКЖЕ – относно решението на Комисията.

    чл. 147 и чл. 148, ал. 2 НК – относно престъплението клевета.

    чл. 45 и 49 ЗЗД – относно непозволеното увреждане.

    • Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр):

    чл. 4 и 5  ЗЗДискр – относно забраната за дискриминация на база на определен признак.