Акредитивът ми дава сигурност в търговския оборот

Дали това се отнасяше за признанието на учебните заведения в чужбина? Нe. А дали не беше някакъв масив от кредити, може би вид кредит? Не, но поне стана топло. Акредитивът също е част от банковото право, както и банковият кредит, но за разлика от него представлява форма на плащане.

Какво е акредитив и кога се използва?

Акредитивът е форма на плащане, която се характеризира със своята сигурност и се използва между търговци най-вече, когато се касае за сделки с висок материален интерес, т.е. на голяма стойност. Чрез акредитива ми се дава възможност да получа плащане, което ще се извърши от банка, ако изпълня определените в акредитива условия. За да се открие акредитив, наредителят (лицето, което ми дължи плащане) трябва да отиде в банка и да сключи договор като попълни предварително подготвен от банката формуляр. При попълването на този формуляр наредителят трябва да посочи изрично всички условия от съществено значение, при изпълнение на които ще се извърши плащане. Необходимо е наредителят да внасе парите в банката предварително, а последната на свой ред ще ми изплати сумата, едва след като провери и се увери, че съм изпълнил условията и депозирал съответните документи, доказващи това.Например, аз съм производител на жито и всяка година продавам тонове както на вътрешния пазар, така и за износ. Сключените от мен договори са на значително висока стойност и плащането по тях би било трудно и несигурно, ако използвам стандартните методи за това. Купувачът на житото пък би рискувал, ако ми плати цената авансово, като разчита да предам стоката на падежа. В ситуации като тази бих могъл да използвам акредитива като форма на плащане. В даденият пример аз ще се явявам бенефициер (лицето, което трябва да получи плащане), а купувачът на стоката (житото) наредител. Задължително участва и банка, посредством която се извършва плащането.Хронологически подредени нещата се случват така: Най-напред възниква т.нар. валутно правоотношение. То е последица от сключена сделка между бъдещите наредител и бенефициер. По силата на тази сделка наредителят дължи парична сума на бенефициера, например продажба на жито. Особеното в договора е уговорката за плащане чрез акредитив.NB! Издател на акредитива е винаги банка. Наредител може да бъде всяко физическо или юридическо лице, най-често търговец. Между банката-издател и наредителя се сключва договор за откриване на акредитив. В резултат на това наредителят внася сумата, която трябва да плати в банката. Определят се условия, при които банката да я плати на бенефициера. За акредитивните договори са изготвени формуляри, които съдържат предварително определени реквизити, т.е. те са вид договор при общи условия.Внимание! Условията, при които се открива акредитивът са от изключително значение, защото само при тяхното изпълнение банката е длъжна да плати. Така,ако купувачът вече е получил стоката или услугата е изпълнена, но не мога да удостоверя с надлежните документи или не спазя условията, няма да мога да получа плащането си, въпреки реалното изпълнение. В изпълнение на акредитивния договор банката издава акредитив. Тя поставя на разположение на бенефициера (продавача на жито) определена парична сума и му я плаща, ако той изпълни посочените в него условия. Акредитивът влиза в сила след уведомяване на бенефициера.Банката, която има задължение да уведоми, се нарича авизираща банка. По правило това е банката на бенефициера. Обикновено тя е и потвърждаваща банка - банката, която поема задължение да плати сумата по акредитива. Идеята на различните термини е, че за да влезе в сила за мен (продавачът) акредитивът, банката трябва го да доведе до знанието ми. Най-лесно е това да бъде осъществено от банката-издател на акредитива, в която имам сметки. Наредителят внася парите, банката открива акредитива, а аз ще бъда уведомен от същата и тя ще поеме задължение да ми плати. По-различна и по-често срещана при международни поръчки е възможността наредителят да внесе парите в банката-издател, а аз като бенефициер да ги получа по сметката си в друга банка. В този случай банката-издател ще се явява авизираща банка, а банката, в която съм избрал да получа плащането - потвърждаваща.

Механизъм на извършване на плащането

Хронологично първо възниква валутното отношение, т.е. сключва се сделка. Следва договор за откриване на акредитив. Въз основа на това се извършва авизиране/потвърждаване, т.е. уведомяване на страните по сделката за открития акредитив. В изпълнение на сделката се експедира стоката и се предават документите, доказващи изпълнението и посочени в акредитива. При необходимост се препредават документите от банката на бенефициера на банката-издател. Банката-издател проверява документите и след като се увери, че условията на акредитива са изпълнени издава нареждане за плащане. Последно и завършващо механизма е получаване на плащането от бенефициера. Банката проверява документите само от външна страна, т.е. каквото следва от написаното, това приема за действително, не събира доказателства и не се интересува дали възникналото валутно правоотношение е валидно и дали по него има изпълнение. Щом формално от външна страна документите удостоверяват плащането, то банката е длъжна да плати. В противен случай банката ще извърши нарушение и ще дължи обезщетение.В самия акредитив се посочва и срок, в който бенефициерът се задължава да представи документите. Ако това не се случи, банката прекратява акредитива и възстановява средствата по сметките на наредителя. Най-важните документи, които могат да бъдат депозирани като основание за плащане са транспортните документи - товарителница, товарителен запис, коносамент. Kоносамент е основен документ за превози на стоки по вода, има значение на товарително-разпоредителен документ.Акредитивът е сигурна форма за плащане, тъй като интересът на всички страни е защитен. Бенефициерът може да получи дължимото плащане, дори още преди стоките да са получени от ответната страна. Наредителят е защитил своя интерес с точното и ясно формулиране на условията при откриване на акредитива. Банките участващи в операциите са гарантирали интересите си, тъй като ще получат възнаграждение за извършените плащания.Нещо повече, бенефициерът е защитен срещу евентуална неплатежоспособност или несъстоятелност на наредителя, тъй като плащането се извършва не от него, а от банка. Така акредитивът като най-сигурна форма за плащане ускорява и улеснява значително търговския оборот.Друго предимство на акредитива е, че мога да го уговоря в различни разновидности. Мога да избирам между отменяем или неотменянем (Важно е да знам, че откритият акредитив може да бъде уговорен като отменяем, което дава възможност наредителят да го отмени без съгласието ми, а от това интересът ми е застрашен, поради което принципът е акредитивите да бъдат неотменяеми. (чл.436 ТЗ) В противен случай, ако купувачът в недобросъвестен, може да опорочи извършване на плащането.), потвърден или непотвърден (Неотменяемият акредитив може да бъде потвърден или непотвърден (от банката) (чл. 439 ТЗ). Потвърждаването на акредитива означава гарантирано плащане за мен. Ако акредитивът бъде потвърден, макар и без съгласието на издателя или наредителя, банката ще ми плати, но действа на свой риск.), прехвърлим и непрехвърлим.Допустимо е да се уговори, че няма да получа плащането аз, а имам възможността да го прехвърля на трето лице. Тогава акредитивът ще бъде открит като прехвърляем. Ако купувачът има съображения, поради които не е съгласен да се плати на друг различен от продавача, в този случай трябва да бъде уточнено, че акредитивът ще е непрехвърляем.[toggles][toggle title=Източници] Търговски закончл. 435 - относно определението и форма на акредитивачл. 436 - относно видовете акредитивичл. 437 - относно видовете акредитивичл. 438 - относно видовете акредитивичл. 439 - относно договора за акредитивчл. 441 - относно възнагражданието на банката “Търговски сделки” - Огнян Герджиков, ИК “Труд и право”, София 2008г.[/toggle][/toggles]