Налага ми се спешно да отида до центъра на града, а живея на място доста отдалечено от него. Не разполагам със собствен автомобил, а ползването на градски транспорт не ми върши работа, тъй като наистина бързам. Обаждам се и си поръчвам такси или отивам до най-близката стоянка и давам знак с ръка, че искам да ползвам услугите на таксиметров автомобил. Шофьорът на таксиметровия автомобил обаче, макар че същият не е зает, отказва да спре и да ме вземе, или изобщо не идва до моя адрес, въпреки че от таксиметровата фирма са ми изпратили потвърждение за поръчаното от мен такси. Вече знам част от правата си в таксиметровия автомобил, а в следващите редове мога да науча какво да направя, ако такси откаже да ме вземе.
Правната страна на “вземам си такси”
Като ползвател на таксиметрови услуги, ставам страна по договор за превоз. Шофьорът поема задължението да ме закара до определена точка, а аз да му заплатя възнаграждение за извършения превоз. За да могат да извършват такъв вид превози, таксиметровите фирми трябва да притежават предварително издаден лиценз, а самите водачи да отговаря на определени законови изисквания. Качвайки се в таксито, трябва да съм спокоен, че ме превозва човек, който отговаря на тези изисквния. Иначе не би следвало да бъде нает от таксиметровата компания.
Как всъщност сключвам този договор за превоз?
Разбира се, първо трябва да си “поръчам” такси по някой от следните начини:
- от таксиметрова стоянка, обозначена с пътен знак “Такси”;
- от незабранените с пътни знаци или маркировка места за престой и паркиране;
- чрез подаване на сигнал с ръка;
- чрез повикване по телефон.
- Повечето от таксиметровите фирми дават възможност да поръчам такси и през специално създадени за целта онлайн платформи или през определени интернет приложения.
Когато реша да взема такси от стоянка на таксиметрови автомобили или от място за престой/паркиране, важат общите правила за сключване на договор. Какво означава това?
Отивам до стоянката на такситата и си избирам таксиметров автомобил, чиято тарифа ме устройва. Знам, че всички таксиметрови автомобили са длъжни да поставят на видно място върху автомобилите тарифите за превоз. Като си поставят тарифите, отделните таксиметрови фирми ме канят да им отправя оферта, да ме превозят до определено място. Аз отправям оферта до конкретния шофьор на стоянката, чиято тарифа ме устройва, и ако той я приеме, тогава имаме сключен договор за превоз. Таксиметровият шофьор е приел моята оферта, след като съм му казал докъде искам да ме закара и ми е отговорил утвърдително, че ще ме закара до там. От момента, в който шофьорът ми е отговорил положително, че ще ме закара, където съм поискал и/или е изразил съгласието си, по друг начин (например, поканил ме е да седна в автомобила; слязъл е да ми помогне да натоварим багажа ми), вече сме сключили договор. Това означава, че таксиметровият шофьор е длъжен да ме закара, където съм поискал. Ако ми откаже след като първоначално се е съгласил, то е налице неизпълнение от негова страна, т.е. той нарушава постигнатата помежду ни договореност да ме превози до определено място.
Малко по-различно стоят нещата със сключването на договора за таксиметров превоз, ако реша да поръчам такси по телефона или по интернет.
Тогава ще важат правилата за сключване на договор от разстояние, защото аз и представителят на таксиметровата фирма, на когото звъня, се намираме физически на различни места. Това има значение за момента, в който вече имаме сключен договор за превоз. И така… Обаждам се на определена таксиметрова фирма, за да си поръчам такси. Обикновено се свързвам с диспечера, като му казвам от коя до коя точка искам да бъда превозен (отправям предложение за сключване на договор за превоз). Ако има свободен автомобил, диспечерът приема предложението ми. Аз разбирам, че предложението ми е прието и сме сключили договор за превоз, когато например диспечерът ми посочи номера на конкретния автомобил, който ще ме превози. Възможно е, но не винаги, след няколко минути от таксиметровата фирма да ми изпратят потвърждение на поръчката, обикновено чрез SMS. От момента, в който получа потвърждение било от диспечера, докато разговаряме по телефона, било чрез изпращане на SMS, договорът за таксиметров превоз се счита за сключен и таксиметровата фирма е длъжна да ми изпрати автомобил, който да ме закара. Ако това не се случи, отново е налице нарушение на постигнатата помежду ни договореност да ме превозят до определено място.
А може ли да ми откажат превоз?
Всъщност, да, има определени случаи, в които няма как да взема такси. Например, ако водачът на таксиметровия автомобил е поставил знак “Не работи” вдясно на предното стъкло или е закрил/свалил знака “такси”. Освен това, шофьорът на таксито може да ми откаже превоз, когато:
- прецени, че сигурността му е застрашена – например, ако нося в себе си хладно или огнестрелно оръжие и съм го поставил на видно място /на колана си/, или пък ако се държа изключително грубо и невъзпитано не само вербално, от което може да се заключи, че съм способен и на физическа саморазправа;
- ако искам да взема такси в явно нетрезво състояние или под въздействието на друго упойващо вещество – поведението ми е неадекватно, имам смущения в говора и в координацията на движенията, като сам съм се поставил в това състояние;
- ако съм с облекло, багаж, животни, които биха могли да замърсят или повредят автомобила – например, работя като строител или като механик в автомобилен сервиз и решавам да се кача в таксито с облеклото, с което съм работил, или съм събирал отпадъчни материали и цветни метали и решавам да ги превозя с таксито до пункта за изкупуване;
- ако откажа да поставя обезопасителен колан.
Какви са правата ми, ако таксито ми откаже превоз или изобщо не дойде?
Както вече разбрах, от момента, в който сключим договора за таксиметров превоз, водачът е длъжен да ме превози, а аз – да му заплатя услугата. Ако шофьорът откаже да извърши превоза (извън случаите, в които има право да го направи по-горе), той нарушава постигнатата помежду ни договореност. В този случай шофьорът нарушава и правилата за таксиметровите превози.
Това, което мога да сторя, за да защитя правата си, в случай че таксиметров шофьор ми откаже превоз, без да има основание за това, е да подам сигнал/жалба до Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”. Тя е компетентният държавен орган, който може да санкционира таксиметровите шофьори. Това мога да направя най-лесно, като се обадя на телефон 0700 14 990, който е национален телефон за правата на пътниците в автомобилния транспорт. Мога също така да подам сигнал и на телефон 02/940 9400, който телефон служи за подаване на сигнали за нередности в транспорта.
Когато подавам сигнала, трябва да разкажа какво ми се е случило и да посоча кой е отказал да ме превози. Ако не мога да посоча конкретния таксиметров шофьор, то е нужно да знам поне коя е таксиметровата фирма, както и регистрационния номер на автомобила. Телефонният номер и наименованието на превозвача /таксиметровата фирма/, са задължително изписани на предните врати на таксиметровия автомобил. Всеки един таксиметров водач може да се установи по удостоверението “Водач на таксиметров автомобил”, което е длъжен да носи. Шофьорът е длъжен да ми даде името си, ако му го поискам/. Ако органите на реда установят, че срещу мен наистина е имало нарушение, те ще съставят Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Въз основа на този акт, компетентният орган от ИА “Автомобилна администрация”, трябва да му наложи административно наказание, в случай че наистина таксиметровият шофьор е нарушил правилата, отказвайки ми превоз.
Закон за задълженията и договорите (ЗЗД): чл.13,ал.2 – относно момента на сключване на договор между присъстващи; чл.13,ал.3 – относно момента на сключване на договор между неприсъстващи. чл.367 – относно дефиницията на договора за превоз. Закон за автомобилните превози (ЗАПр.): чл.24, ал.3 – относно изискванията, на които трябва да отговарят водачите, осъществяващи таксиметров превоз. Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници (Наредба № 34): чл.2 – относно дефиницията на договора за таксиметров превоз на пътници; чл.3– относно лицензионния режим на извършване на таксиметрови превози; чл.10, ал.1 и ал.2 – относно вписването на таксиметровите компании в регистър и издаването на удостоверение за регистрация; чл.36, ал.1– относно начините, по които пътник може да повика такси; чл.21,ал.1, т.7, букви б, в, г и д – относно задължението на превозвачите да поставят на видно място върху таксиметровите автомобили тарифите си за превоз; чл.46,ал.1 – относно начините, по които водачът е длъжен да обозначи, че таксиметровият автомобил не е в работен режим; чл.44,ал.1 – относно случаите, при които водачът на таксиметров автомобил може да откаже превоз на пътника; чл.44,ал.1, т.1 –относно случаите, при които водачът на таксиметров автомобил може да откаже превоз на пътника; чл.44,ал.1,т.2 –относно случаите, при които водачът на таксиметров автомобил може да откаже превоз на пътника; чл.44,ал.1, т.3-относно случаите, при които водачът на таксиметров автомобил може да откаже превоз на пътника; чл.44,ал.1, т.4 –относно случаите, при които водачът на таксиметров автомобил може да откаже превоз на пътника; чл.48 – относно компетентния орган, който контролира изпълнението на правилата за таксиметровите превози; чл.49 – относно начина, по който се санкционират нарушителите на правилата за таксиметрови превози; чл.21,ал.1, т.13 – относно изискванията за посочване на фирмата и телефонния номер върху таксиметровия автомобил; чл.31,ал.1,т.2 – относно задължението на таксиметровите шофьори да притежават и носят лично удостоверение “Водач на таксиметров автомобил”; чл.31,ал.2 – относно правомощията на контролните органи да изискват документи при проверка. Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН): чл.24, ал.1 – относно принципа за личния характер на административната отговорност; чл.53,ал.1 – относно начина на налагане на административно наказание.
