Велико народно събрание - свикване и правомощия

Във връзка с миналия референдум и промените в избирателната система, които може да настъпят, често в медийното пространство се споменава за свикване на Велико народно събрание. Тъй като вярвам, че това е от голяма значимост за държавата, искам да знам с какви въпроси се занимава този орган.

Какво представлява Великото народно събрание?

Великото народно събрание(ВНС), наричано още учредителна власт, е държавен орган, който поставя основите и определя насоките на развитие на държавата. Неговото свикване и правомощия се съдържат в Конституцията на Република България. Първото ВНС у нас избира първия български княз - Александър Батенберг през далечната 1879 г., а последното – сега действащата Конституция от 1991 г. Главни правомощия на ВНС са да изменя и приема нова Конституция – акт, който е в основата на развитието на социално-икономическите отношения. Това е така, защото обхваща основните права и свободи на гражданите, както и принципите, от които следва да се ръководят управляващите при изпълнение на правомощията си. Например, ако днес в основата на Конституцията е залегнал принципът на свободна стопанска инициатива и неприкосновеност на частната собственост, то в Конституцията от 1971 г., действала по време на социализма, те отсъстват.

Как се свиква Велико народно събрание?

Именно защото ВНС има твърде отговорна и важна задача, е изграден специален режим за неговото свикване:

• Решението за свикване трябва да идва от най-малко 2/3 от всички народни представители, т.е поне 160.
• След като това решение бива гласувано положително, в рамките на 3 месеца се насрочват избори от Президента на Република България.
• След избиране на ВНС, Народното събрание, взело решение за свикването на ВНС, се разпуска.
• Състои се от 400 депутати, за разлика от постоянно действащото Народно събрание, съставено от 240 – цели се по-широко представителство, поради значимостта на работата на учредителния орган.

Важно! Въпреки че може да изменя Конституцията, ВНС не може да се произнася по всички въпроси, които сметне за добре, а само по тези, за които е изрично свикано! Щом го направи, следва да преустанови работата си и да се разпусне. В някои неотложни случаи обаче може да се наложи ВНС да продължи дейността си като Народно събрание. Така става след приемане на сега действащата Конституция, когато през 1991 депутатите от VII ВНС продължават дейността си по-дълго от предвиденото поради сложната политическа обстановка в страната.

Какви въпроси разглежда и решава ВНС?

Правомощията на учредителния орган са закрепени в действащата Конституция. ВНС:

• приема нова конституция – основният закон, който предопределя насоката на развитие на страната и принципите на управление. Пример за такъв принцип е – „Република България е правова държава“ и се управлява според Конституцията и законите;
• решава въпроси, които са свързани с изменение на територията на държавата, както и ратифицира (приема закон, с който въвежда в действие) международни договори, които предвиждат такова изменение;
• решава въпроси, които са свързани с промяна на формата на държавно управление и държавно устройство – промени, свързани с това как се формират главните държавни органи и как се осъществява властта на местно и централно равнище. България например в момента е парламентарна република с местно самоуправление, за разлика от САЩ, която е президентска република с федеративно устройство. За да се превърне и България във федерация, следва решението да бъде прието изрично от Велико народно събрание.
• решава въпроси за изменение на принципа, че Конституцията има пряко непосредствено действие - с други думи, че всеки гражданин на страната ни може директно да се позове на правата си, закрепени в нея, стига естетвено правото да може да бъде упражнено, без да се налага допълнителна конкретизация от страна на законодателя;
• решава въпроси за изменение на принципа, че договори, ратифицирани по конституционен ред, публикувани в Държавен вестник и влезли в сила, стават част от вътрешното право на страната и имат предимство пред вътрешни норми, които им противоречат – това правомощие определя възможността на учредителите да преценят по какъв начин страната ни да бъде обвързана от международните договори, по които е страна;
• решава въпроси за изменение на принципа, че основните права на гражданите са неотменими;
• решава въпроси за изменение на забраната при обявяване на военно или извънредно положение да бъде ограничено упражняването основните права като живот, физическа и телесна неприкосновеност, право на справедлив съдебен процес, неприкосновеност на личния живот, свобода на съвестта, мисълта, свобода на избор на вероизповедание, религиозни или атеистични възгледи;
• решава въпроси за изменение и допълнение на процедурата за промяна и приемане на Конституцията.

Само Великото народно събрание ли може да променя Конституцията?

Като основен законодателен орган на България – Народното събрание също има правомощието да изменя Конституцията на България. Например, през декември 2015 народните представители взеха решение да изменят и допълнят главата за съдебната власт и да разделят Висшия съдебен съвет на две колегии. За най-важните въпроси обаче следва да бъде свикано Велико народно събрание.Важно е да се отбележи, че всички посочени правомощия принадлежат единствено на ВНС. Никой, дори и ние - гражданите не можем пряко да предизвикаме такава промяна във върховния закон, която е от компетентността на учредителния орган. Добре е да знам, че гражданите могат да решават въпроси само от компетентността на Народното събрание, с известни изключения - например не подлежат на промяна разпоредбите, които определят данъци и такси.[toggles][toggle title=Източници]Конституция на Република Българиячл. 1- относно форма на управлениечл. 2- относно държавно устройствочл. 4, 5 - относно принципните положения в Конситуциятачл. 19 - относно свободна стопанска инициативаглава 2 (чл.28-32, чл.37, чл.57) - основни права на гражданитеглава 6 - относно промените в главата за Съдебна властглава 9 (чл. 153-163) - относно правомощията на ВНС Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС)чл. 9 - относно възможността на гражданите да участват в промяната на конституцията Решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд Конституционно право, Стойчев, Ст., изд. Сиела, 2002.[/toggle][/toggles]