Обикновено не съществува спор относно произхода на едно дете – кой е неговият баща, още по-малко – коя е неговата майка. Понякога обаче възникват ситуации, които пораждат съмнение относно действителното бащинство – в тези случаи законът позволява да се търси истината, вкл. да се оборва първоначално установения произход.

Установяване на произход от бащата

Презумпцията е, че съм баща на детето, ако съм съпруг на майката (жената, която го е родила, вкл. при асистирана репродукция (при асистираната репродукция детето е родено от една жена, заченато с генетичен материал на същата или на друга – т. нар. „in vitro” процедура)). В този случай детето трябва да е родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. В случай че детето е родено преди да са изтекли триста дни, но вече бившата ми съпруга се е омъжила повторно, то за баща се смята новият ѝ съпруг.

Припознаване

Ако произходът не е установен по друг начин (например когато с майката на детето нямаме сключен брак), то мога да припозная детето. Важно е да се отбележи, че припознаване може да направи както бащата, така и майката. Възможно е да бъде припознато и заченато, но все още неродено дете. Припознаването извършвам лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние (кметът на общината или упълномощено от него лице) или с нотариално заверена декларация, подадена до него. Заявлението мога да подам и чрез управителя на лечебното заведение, в което е родено детето. 

Припознаването, което извърша, може да се оспори от майката или от детето с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние. Майката може да направи това до три месеца, след като е узнала за припознаването, а детето – до три месеца след навършването на 14 години. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане. Освен това припознаването може да се оспори по съдебен ред в едногодишен срок от извършването му от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето и от прокурора. 

Оспорване на бащинство

Ако съпругата ми роди, то мога да оспоря бащинството, като докажа, че детето не е могло да бъде заченато от мен (напр. доказвам, че не съм бил в контакт с жена си в приблизителния период на зачеването – бил съм в чужбина, в друг град, в болница, в затвора и др.). Мога да предявя този иск до изтичането на една година от узнаване на раждането. Съпругата ми също може да оспори, че аз съм баща на детето. Този иск се предявява до една година от раждането. Детето може да оспори бащинството ми до една година от навършването на пълнолетие.

Законът не допуска да оспоря бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция и предварително съм дал информирано писмено съгласие за извършването ѝ.

Установяване на „нов“ произход

Важно! Установяване на „нов“ произход на детето (чрез подаване на иск или извършване на ново припознаване) не може да се извърши, докато не бъде оборен наличният произход, установен с акта за раждане, презумпцията за бащинство или чрез припознаване.

Бащинството може да се установи с иск, предявен от майката – в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Ответник ще бъде лицето, което предявяващият иска твърди, че е баща. Когато искът е предявен от детето, майката също се призовава като страна по делото.

  • Източници

    Семеен кодекс (СК):

    чл. 60/2 СК – относно майката на детето;

    чл. 61/1 и 2 СК – относно презумпцията за бащинство;

    чл. 61/3 СК – относно неприлагането на презумпцията;

    чл. 62/1, 2 и 4  СК – относно оспорването на бащинството;

    чл. 62/5 СК – относно недопускането на оспорване на бащинството;

    чл. 64/1 СК – относно извършването на припознаване;

    чл. 65/1 СК – относно формата на припознаването;

    чл. 66/1, 2 и 5 СК – относно оспорването на припознаването;  

    чл. 69 СК – относно установяване на произход от бащата;

    чл. 71 СК– относно установяването на „нов“ произход;

    Граждански процесуален кодекс (ГПК):

    чл. 104, т.1 ГПК– относно подсъдността на исковете за установяване и оспорване на произход;

    чл. 105 ГПК – относно общата местна подсъдност;

    чл. 116 ГПК – относно множеството подсъдности;

    Закон за гражданската регистрация (ЗГР):

    чл. 35 ЗГР – относно длъжностното лице по гражданско състояние;