Какво наказание ме очаква, ако дам лъжливи показания?

Когато съм призован като свидетел, трябва да кажа истината за фактите, които са ми известни. Съзнателното потвърждаване на неистина или укриване на истина пред съд или друг надлежен орган може да е лъжесвидетелстване. Законът разграничава това престъпление от неточен спомен, предположение, отказ от показания на законово основание и обясненията на обвиняем.

Кога е налице лъжесвидетелстване?

Чл. 290, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) обхваща лице, което в качеството си на свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина пред съд или друг надлежен орган на властта. Предвиденото наказание е лишаване от свобода до 5 години.

Не е необходимо показанията да са само по наказателно дело. Съществено е лицето да дава свидетелски показания пред компетентния орган и да съзнава неверността или укриването на истината. Лъжа в обикновен личен разговор не се превръща само поради това в престъплението по чл. 290.

Ако не съм сигурен, казвам точно това. Разграничавам какво лично съм видял или чул от това, което предполагам или съм научил от друг човек. Добросъвестна грешка в паметта не е равнозначна на съзнателно лъжесвидетелстване. От друга страна, умишленото твърдение „не помня“, използвано за укриване на известен факт, може да има наказателноправно значение.

Какво важи за преводачи, вещи лица и декларации?

Чл. 290, ал. 2 НК предвижда същото наказание за преводач, включително преводач на български жестов език, който съзнателно даде неверен превод пред съд или друг надлежен орган. Невярното заключение на вещо лице е отделно уредено в чл. 291 НК; за него законът предвижда отговорност и при определени случаи на непредпазливост.

Потвърждаването на неистина или затаяването на истина в писмена декларация, представена пред съд, е уредено в чл. 290а НК, с наказание до 3 години лишаване от свобода. Декларациите пред други органи могат да попадат под чл. 313 НК или друга специална разпоредба. Не всяко невярно писмено изявление е свидетелско показание и правната квалификация зависи от документа и обстоятелствата.

Мога ли да откажа да свидетелствам?

В наказателния процес чл. 119 НПК позволява да откажат свидетелстване съпругът, възходящите и низходящите роднини, братята и сестрите на обвиняемия, както и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство. Възходящи и низходящи са не само родителите и децата, а и останалите роднини по права линия.

По чл. 121 НПК свидетелят не е длъжен да отговаря на въпроси, които биха уличили в престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лицето, с което фактически съжителства. Законът защитава и определени обстоятелства, узнати при осъществяване на защита.

Правото да откажа показания не е разрешение да измислям факти. Заявявам основанието за отказ пред разпитващия орган. Мога да се консултирам с адвокат във връзка с риска да засегна защитените от чл. 121 интереси. В други производства се проверяват съответните процесуални правила; кръгът на основанията не се пренася механично от НПК.

Ако съм обвиняем?

Обвиняемият има право да дава обяснения или да откаже да дава обяснения. Те не са свидетелски показания и не пораждат автоматично отговорност за лъжесвидетелстване по чл. 290 НК. Това обаче не означава обща безнаказаност за всяко действие: например съзнателното набедяване на невинен в престъпление може да осъществи друг престъпен състав.

Какво да направя при натиск или заплаха?

Уведомявам незабавно органа, пред който давам показания, и при опасност — полицията. Запазвам съобщенията и други доказателства за натиска. По чл. 123 НПК, когато са налице законовите предпоставки за опасност за живота или здравето, могат да се вземат мерки за защита на свидетел, включително лична охрана или запазване в тайна на самоличността. Те се постановяват от компетентния орган при съответните условия и не възникват автоматично с всяко искане.

Подбуждането към престъпленията по чл. 290, 290а и 291 е отделно уредено в чл. 293 НК: до 1 година лишаване от свобода или пробация. До 3 години са предвидени, когато се подбуждат две или повече лица и случаят е особено тежък. При реално осъществено съучастие правната преценка може да бъде различна.

Мога ли да поправя неверни показания?

Ако установя грешка, трябва своевременно и ясно да я съобщя пред компетентния орган и да поискам поправката да бъде отразена. Не е достатъчно да кажа истината само на приятел или на някоя от страните.

Чл. 292, ал. 1 НК предвижда отпадане на наказуемостта за престъпленията по чл. 290 и 291, когато лицето, казвайки истината, би обвинило себе си в престъпление. Друго основание е отричането от лъжливото свидетелстване, превод или заключение пред надлежния орган до влизане в сила на присъдата или решението и преди да е възбудено наказателно преследване срещу лицето за това.

За декларацията по чл. 290а срокът е по-ранен: тя трябва да бъде оттеглена преди постановяване на решението по делото, по което е представена, при спазване и на условието относно наказателното преследване. Късното оттегляне не гарантира освобождаване от отговорност.

Конкретното наказание и приложимите основания за освобождаване се определят според установените факти и закона. Посоченият максимален срок не означава, че всяко обвинение непременно води до ефективно лишаване от свобода.

Правна основа: чл. 290–293 НК; чл. 55, 119, 121, 122 и 123 НПК.