Близък човек не се прибира и не мога да се свържа с него. Ако има основания да се тревожа за безопасността му, сигнализирам незабавно в полицията; при непосредствен риск или спешен случай се обаждам на 112. Сроковете за съдебно обявяване на отсъствие или смърт не са срокове за изчакване, преди да потърся помощ.
Посочвам самоличността, последното известно място и време, облеклото, снимка, телефон, обичайни маршрути и хората, с които лицето е било в контакт. Съобщавам за заболяване, нужда от лекарства, увреждане, заплахи или други обстоятелства, които повишават риска. При дете или уязвим човек не отлагам сигнала с надежда, че непременно ще се върне сам.
Пазя съобщенията и другите налични сведения и давам на полицията новата информация. Ако изчезването е в чужбина, търся и местните компетентни органи, а за консулско съдействие — българското дипломатическо или консулско представителство. Публикация в социална мрежа не замества официалния сигнал.
Когато човек е изчезнал и няма сведения за него, чл. 8 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) позволява районният съд да назначи представител. Искането може да е от заинтересовано лице или от прокурора. Не е необходимо първо да изтече една година.
Представителят извършва действия по управление и мерки за запазване на интересите на изчезналия. Например може да се наложи да организира поддръжка на имот или да защити негово вземане. Това не е свободно право да продава имущество, да раздава спестявания или да действа за собствена облага.
Предпочитание се дава на роднини и близки. Ако изчезналият има законен представител, друг не се назначава. При пълномощник съдебният представител се назначава само за работите, които не са обхванати от пълномощието. Бракът или родството сами по себе си не дават неограничен достъп до банкови сметки и право да подписвам от името на лицето.
Ако отсъствието продължи повече от една година, заинтересованите лица или прокурорът могат да поискат съдът да обяви лицето за отсъстващо. Не е необходимо преди това да е назначаван представител.
Молбата за обявяване на отсъствие се подава до районния съд по последния постоянен адрес на изчезналия, а при липса на такъв — по мястото, където е живял непосредствено преди изчезването. Посочват се предполагаемите наследници, пълномощникът или законният представител, ако има такива.
Съдът събира сведения от близките, общината, МВР и други подходящи източници. Извлечение от молбата се изпраща за разгласяване, а съдът изслушва прокурора и заинтересованите лица. Самият факт, че близките нямат контакт, не замества преценката на съда.
Лицата, които биха били наследници към деня, за който се отнася последното известие, могат да поискат от съда въвеждане във временно владение на имотите на обявения за отсъстващ. Това не е окончателно наследяване и не ги прави собственици на имуществото.
Те могат да управляват имотите, да представляват отсъстващия и да се ползват от приходите на имотите. Не могат свободно да продават, ипотекират, залагат или да извършват други разпоредителни действия. Такива действия се допускат при нужда или очевидна полза за отсъстващия и с разрешение на районния съд.
От деня на въвода се прекратяват пълномощието и представителството, ако има такива. Заветници и лица с права, зависещи от смъртта, могат да поискат временно да се ползват от тези права при условията на закона.
Чл. 12, ал. 2 ЗЛС спира изпълнението на задълженията към отсъстващия, които биха се погасили с неговата смърт — например дължима на него издръжка. Това не е общо освобождаване от всички негови дългове, нито автоматично спиране на издръжката, която той дължи на други лица.
Общият срок е пет години от деня, за който се отнася последното известие. След изтичането му съдът може да обяви смърт по искане на прокурора или на заинтересовано лице. Не се изисква предходно съдебно обявяване на отсъствие и срокът не започва от такова решение.
При изчезване във военни действия или друго събитие, което дава основание да се предполага, че човекът е загинал, специалният срок е две години от прекратяването на военните действия или от събитието. Не всяко изчезване в чужбина попада в това изключение.
Съдът определя деня и по възможност часа на предполагаемата смърт. Ако няма противни данни, за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие. Процедурата е по чл. 549–551 ГПК и въз основа на решението се съставя акт за смърт.
Обявената смърт поражда последиците на действителната смърт, включително откриване на наследството и прекратяване на брака. Това е съдебно установена предполагаема смърт: ако лицето е живо или действителната дата е друга, законът допуска отмяна или изменение.
Ако обявеният за отсъстващ е жив, актът за отсъствието се отменя. Въведените във временно владение трябва да върнат имуществото, а от доходите — тези, събрани след поканата за връщане. Не бива да се разпореждат с имотите след узнаване, че лицето е живо, като се позовават на отсъствието му.
При обявена смърт може да се иска отмяна или изменение по чл. 552 ГПК. Искът се насочва срещу лицето, поискало обявяването, и срещу лицата, които черпят права от акта. Следва да се уредят и съответните промени в гражданската регистрация.
Завърналият се може да иска по чл. 18 ЗЛС:
Прекратеният брак не се възстановява автоматично. Връщането на конкретно имущество и защитата срещу трети лица се преценяват според вида на сделката и знанието на приобретателя, а не само според това кой е бил наследник.
Събирам сведения за последния контакт, данни от издирването, документи за родство и имущество и информация за неотложните действия. За съдебното искане трябва да се обосноват правният интерес, фактите и необходимата защита. При спор между близки или предстоящо разпореждане с имот е нужна отделна правна преценка.
ЗЛС — чл. 8–19; ГПК — чл. 549–552.
Авторски принос: Йоана Мирчева.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
4.10.2026