В бизнеса съм отдавна и в моята фирма с времето се утвърдиха някои много добри практики, които водят до повишаване на производителността и по-ефективен мениджмънт на служителите. Беше изградена и сложна процедура за управление на отношенията с клиенти. Всичко това е плод на дългогодишен опит, а също така и на вложени много труд и средства. Много от конкурентите ми биха искали да споделя с тях своите знания, но се притеснявам, че може да вземат всичко наготово, а аз да не получа нищо.
Всяко специфично знание за някой процес, технология или процедура, което не е общоизвестно, а аз прилагам в бизнеса си може да се приеме за ноу-хау. Важното е това знание да носи някаква икономическа изгода и аз да се стремя да го запазя в тайна.В някои закони мога да срещна термина “производствен опит”, който е синоним на ноу-хау. Той не е съвсем точен, тъй като моите знания може да не са свързани конкретно с производството на даден продукт. Например, ако аз съм разработил метод за предоставяне на различни услуги online, това също е ноу-хау, макар практически да не произвеждам стоки. Ноу-хау мога да имам и за различни съпътстващи дейности в моя бизнес, например система за проследяване на процесите във фирмата ми.
Основната защита на моето ноу-хау се изразява в задължението за пазене на търговска тайна. Това задължение съществува за всички търговски представители и посредници, с които работя и ако някой от тях го наруши, аз ще мога да искам от него да ми заплати обезщетение. Същото важи и за проверителите или одиторите на годишния финансов отчет на фирмата ми.Що се отнася до отношенията с моите служители и търговски партньори, е добре сам да подсигуря сигурността на бизнеса си. В трудовите договори мога да включа клаузи, които уреждат задължението да не се разпространява търговска тайна, а с други лица мога да сключвам и споразумения за поверителност. Така например, ако наема фирма, която да изработи софтуер, който да обслужва дейността на моя бизнес, е желателно в договора си да уговорим и задължение за конфиденциалност.
Аз ще имам право да защитя своето ноу-хау официално, ако то отговаря на условията за патентоване или пък за регистрация като полезен модел. Патентоването, както и регистрацията като модел, са дълги процедури, в които трябва да инвестирам и средства, но крайният резултат си заслужава. При успех вече няма да има нужда да пазя знанията си в тайна, а мога просто да очаквам от конкурентите си да не ги прилагат в своята практика.
Дори и да не съм патентовал своето ноу-хау, то пак може да бъде предмет на търговска сделка, а именно лиценз. Да лицензирам своето ноу-хау означава да го предоставя на мой партньор и да му разреша да го използва. Тази сделка се нарича лицензионен договор.С лицензионния договор аз, като лицензодател, предавам своите знания на друго лице - лицензополучател. Моите задължения по договора са свързани с предоставянето на необходимата информация и оказването на съдействие, което да позволи на насрещната страна да приложи съответното ноу-хау в практиката си. Добре е да уговорим начина, по който ще стане това, например с предаване на схеми, изграждане на машини, обучение на персонала и т.н.Лицензополучателят, т.е. лицето, на което съм предал своето ноу-хау, е длъжен да запази получените знания в тайна. Няма пречка да уговорим и право на сублицензия. Това право ще даде възможност на лицензополучателят на свой ред да предостави моето ноу-хау на друго лице. В този случай аз бих имал право на възнаграждение.Възнаграждението по договора може да уговорим в много различни форми. То може да бъде както еднократно, така и месечно, а много често в практиката се изчислява и като процент от приходите, които лицензополучателят е генерирал при използването на съответното ноу-хау.Лицензионен договор мога да сключа както за определен срок, така и без срок, в който случай е важно с моя партньор да определим срок на предизвестие за прекратяване на договора и какво ще се случи след него. Лицензионен договор за моето ноу-хау трябва да сключа задължително в писмена форма.Темата е сериозна, защото се отнася за бъдещето на моите актива. Ето защо най-добре е да се обърна към специалист по патенти, ноу-хау и бизнес договор - нужно е само да пусна запитване на тази страница.[toggles][toggle title=Източници] Търговски закончл. 52 от ТЗ - относно задължението за пазене на търговска тайна от търговски представители, посредници, помощници и прокуристи;чл. 146, ал. 3 и чл. 249, ал. 2 от ТЗ - относно задължението за пазене на търговска тайна от проверители и одитори;чл. 587 от ТЗ - относно същината и сключването на лицензионния договор;чл. 591 и 592 от ТЗ - относно задълженията на лицензодателя;чл. 593 от ТЗ - относно задължението на лицензополучателя за пазене на тайна;чл. 595 от ТЗ - относно възнаграждението по лицензионен договор;чл. 596 и чл. 597 от ТЗ - относно възможността за сублицензия;чл. 598 от ТЗ - относно срока на лицензионния договор.[/toggle][/toggles]
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
адв. Никола
Пенчев
13.9.2018
