Здравейте,

На първо място сте положил извънреден труд над нормативно допустимите месечни стойности. Съгласно чл.146.(2), т.1 от КТ продължителността на извънредния труд не може да надвишава 30 часа дневен ИЛИ 20 часа нощен труд в един календарен месец! Много е важно да се знае при какви точно обстоятелства сте полагал този извънреден труд, защото има и допустимости по изключение при които това ограничение не се прилага – при работа във връзка с отбраната на страната; при работа от служители на МВР относно произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно – издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа свързана със сигурността и опазване на обществения ред; за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяване, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ. В така посочените хипотези цитираното ограничение не важи – виж чл.146.(3) от КТ. Следва да имате предвид и отпадането на ограниченията свързани с полагане на извънреден труд въведени със Закона за извънредното положение за оказващите медицинска помощ, полицейските органи и тези за пожарна безопасност – виж чл.8.(1),(2) от ЗМДИП. За някои категории работници/служители НЕ СЕ РАЗРЕШАВА полагане на извънреден труд като напр. работници не навършили 18 години; бременни работнички и такива в напреднал етап на лечение ин – витро; майки с деца до 6 – годишна възраст и такива грижещи се за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие; трудоустроени работници освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на тяхното здраве съгласно заключение на здравните органи; работници които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие. Не си въобразявайте, обаче че за да полагате извънреден труд е необходима писмена заповед на работодателя(прочее това беше и мнението на моя преподавател по трудово право по времето когато бях студент). Това действително е предвидено, НО на подзаконово равнище(в наредба). Внимателния прочит и правилното тълкуване на чл.143.(1) от КТ, където се съдържа легалното определение за извънреден труд ще Ви доведе до извода, че извънреден е и този труд, който се полага СЪС ЗНАНИЕТО И БЕЗ ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО на работодателя, т.е. кодекса не изисква нарочен писмен акт за полагане на извънреден труд, а КТ е нормативен акт от по – висша степен и той е именно този който ще намери приложение(виж чл.15.(3) от ЗНА – Закона за нормативните актове). Твърде порочна е практиката с подзаконови нормативни актове, каквито са наредбите например да се дописват закони и/или кодекси, но какво да се прави въпрос на законодателна техника, а и на липса на обжалване от страна на гражданите на нормативни административни актове. Така че ако няма изрична писмена заповед за полагане на въпросния извънреден труд, то най – вероятно няма да можете да докажете полагане на извънреден труд, съответно може и да не бъде заплатен. Не на последно място следва да имате предвид, че когато полагате извънреден труд през двата дни от седмичната почивка(събота и неделя) при подневно изчисляване на работното време освен увеличено възнаграждение за този труд имате право и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по – малък от 24 часа(виж чл.153.(4) от КТ)!!!
На второ място по отношение на принудителните отпуски следва да отбележа, че дори в настоящето извънредно положение НЕ МОЖЕ да Ви пускат принудителен неплатен отпуск – виж чл.160.(1) от КТ – става по писмено искане на работника и с писмено разрешение от работодателя(заповед), както и чл.7.(2) от Закона за извънредното положение, където става въпрос за до 1/2 от платения годишен полагаем отпуск без съгласието на работника за разлика от чл.173а.(1) от КТ, който предвижда ползването на платения отпуск и без съгласието на работника поради извънредното положение. Следва да се прилага с предимство именно Закона за извънредното положение(всъщност това е по краткото му наименование, т.е. не пълното). И така принудителен отпуск при извънредно положение – ДА, НО само до половината от платения годишен полагаем отпуск наведнъж. Следва да имате предвид, че платения годишен полагаем отпуск се губи по давност, която е две години считано от следващата година за която отпуска се отнася – напр. до края на 2020г. ще можете да ползвате изостанал отпуск от 2018 и 2019г ., ако имате такъв(виж чл.176а.(1) от КТ). Ако се стигне до уволнение, то целия останал и непогасен по давност отпуск следва да се начисли като обезщетение и да Ви се плати най – късно до края на месеца следващ този на прекратяването(чл.228.(3) от КТ) като от това обезщетение по чл.224.(1) от КТ се удържа само 10% данък доход, не и осигуровки. Може и сам да се пускате отпуск, ако Вашия отпуск е отложен за следваща календарна година(напр. от 2019г. е отложен за 2020г. по инициатива на работодателя заради важни производствени причини или по Ваша инициатива със съгласието на работодателя по важни семейни или други лични мотиви) или просто не е ползван до края на годината за която се отнася. Тогава работодателя Е ДЛЪЖЕН не по – късно от края на първото полугодие(до края на месец юни) на следващата година да осигури ползването на платения годишен полагаем отпуск. Ако той не стори това работника има право сам да определи времето на ползването като само трябва да уведоми писмено работодателя най – малко две седмици предварително – за справка виж чл.176.(2),(3) от КТ! Ако пък от фирмата са особено твърдоглави и решат да Ви пуснат принудителен неплатен отпуск без Ваше желание, то имате пълното право да прекратите едностранно и без предизвестие трудовия договор на осн. чл.327.(1), т.11от КТ(като не сте длъжен да се мотивирате), в който случай волята и преценката на работодателя НЯМАТ НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ – трудовия договор се прекратява автоматично с достигането до работодателя на волеизявлението на работника(виж чл.335.(2), т.3 от КТ) и не може да бъде прекратяван на друго основание от страна на работодателя, защото вече прекратен трудов договор не може да се прекратява отново. Всякакви опити за прекратяване на друго основание от страна на фирмите имат като единствена последица незаконност на уволнението според трайната съдебна практика на ВКС!!! Имайте предвид и това че няма законова пречка да ползвате платен годишен полагаем отпуск и в повече от отработения трудов стаж – т.е. може да ползвате например целия годишен отпуск от 20 работни дни годишно(той Ви се полага за 12 месеца), но да сте работил само 3-4-5 месеца. При такава ситуация при евентуално прекратяване на трудовия договор не ще дължите връщане на пари на фирмата нито ще могат да Ви правят някакви удръжки в тази насока – виж чл.33.(2) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските…….