Принудителен платен отпуск

Работя като диспечер, на смени. По време на смяната си ръководя десетки хора, моторизирана техника и съоръжения.
Тия хора които ръководя не са принудени да ползват платеният си годишен отпуск, въпреки, че те постоянно са по няколко човека, работещи почти рамо до рамо, като не малка част от времето си прекарват в помещения с размери два на три метра. Обаче ние, диспечерите, сме принудени.
Работата ни като цяло по никакъв начин не може да се приеме, че е намаляла следствие обявеното извънредно положение.
Обаче, тъй като всеки един диспечер е в отделна стая по време на своите денонощни дежурства, с принуждаването ни да излезем в платен отпуск, тия които са на дежурство сме принудени едновременно да бъдем в две различни стаи за да покриваме работното място на липсващият колега. Във въпросните стаи има няколко вида гласови връзки с които комуникираме с подчинените ни, и множество компютърна техника с която управляваме съоръжения от национално значение.
В огромна част от времето ни се налага, едва ли не да бягаме от стая в стая.
Всичко това физически и психически ни съсипва, като всичко това са и предпоставки за грешки, които водят до трудови злополуки, дори и такива завършващи с фатален край за някой работник.
Тъй като всеки един от нас работи в отделно помещение, а и самата зона където работим е стратегическа такава, което пък от своя страна ограничава в максимална степен достъпът до нас от външни лица, какво налага ние да бъдем принуждавани да си ползваме платеният отпуск? Така, или иначе, ние не можем да се самозаразим по време на своите дежурства.

...
Това беше въпрос от рубриката "хората питат, адвокати отговарят".

Задай своя въпрос

Най-новите статии

Избрани от редакцията

Още от близо 1000 статии

Потърси правата си