Държава без права - Полицейски произвол

Вчера станах жертва на полиицейски произвол. Историята е дълга, просто защото е прясна, а детайли не искам да пестя. Всичко започна така - Аз и мой приятел спряхме пред един клекшоп за да си вземем кафе че се готвехме да пътуваме. Е, в клекшопа кафе нямаше, но докато се обърнем един полицай чакаше пред колата на моят приятел. Бяха два патрулиращи полицая - доброто и лошото ченге. Аз ги попитах дали наистина сме в нарушение защото там има редовно паркирани коли, а ние спряхме за по-малко от секунда, на което "Доброто ченге" отвърна че нямало закон за секунди. До тук всичко точно - говорим си приятелски че те си вършат работата, провериха ни личните документи, поогледаха колата, писаха акт на моя приятел и тъкмо като си тръгваха, за мое нещастие аз, разчел грешно ситуацията защото си говорихме приятелски буквално секунди по-рано, си отворих устата - "То реално ни правите добро - тъкмо няма да ни останат пари цигари, братле, тъй че лека работа", при което "Лошото ченге" се обърна със доста смръщен поглед и отвърна: "Как ме нарече?". Аз реших че може би му се е причуло нещо лошо и бързах да уточня за да си нямам проблеми, че съм го нарекъл "Брат". Тук картинката загрубя - той ми отвърна - "Абе ей, какъв си ти да ме наричаш така бе? Аз съм полицай". Аз бързо се извиних и казах "Не, не, извинявайте - вие го разчетохте грешно. Обръщението не беше с негативна конотация, не целях да дискредитирам никой, просто е паразитна фраза в речника ми, но наистина не е с негативна конотация" при което той погледна своя колега и му каза - "Колега, тук си имаме философи? Давай да ги прибираме в стаичката като знаят много". Аз честно казано не можех да повярвам че се случва това. Притеснен, ги попитах какво става, като пак подчертах че обръщението ми не е било с негативна конотация, при което те ми казаха "Идвай с нас и не философствай за да не ти сложим белезниците". Аз и приятелят ми трябваше да пътуваме и им казах че имаме ангажименти - те отвърнаха че трябва незабавно да тръгнем с тях защото щяли да ни закопчаят и сме щяли да "Забравим за ангажиментите си". Тук аз почнах да не съм окей. Попитах ги - "Какво съм нарушил?" Те ми отвърнаха че съм възпрепядствал операцията и че съм им пречел да си вършат работата. Казаха го отиграно и репетирано - и двамата с една и съща версия - разбраха се с поглед. Аз им казах че това не е така и че не съм нарушил нищо, за това и отказвам да кооперирам. Те ми казаха "Идвай че верно ще те закопчаем". Аз, леко наивен и уверен в правата си, които явно не важат тук отвърнах: "Имам ангажимент. Не вярвам че съм нарушил нещо." Те повториха че ще ме закопчаят ако не отида в "Стаичката". Аз пак отказах - "Луди ли сте, никъде не искам да отивам - Имам работа, а и каква е тази стаичка?" . Тук те ми казаха че ще ме закопчаят и че ще ме държат 24 часа, ако не тръгна с тях, като версията за акта бързо се промени, защото като повторих че не съм възпрепядствал тяхната работа по какъвто и да е било начин, те ми казаха "Ама каза че сме луди, нали? Ние сме правели психотест! Айде сега ще ти пишем акт за това!" Аз им казах че просто изопачават думите ми и че няма нищо общо с контекста който те се опитват да втълпят и начина по който съм ги употребил, а те ми казаха да не се отварям много-много, че щяло да става по-лошо. Аз започвах да се досещам, защото всеки път като си отворех устата се споглеждаха, заканващо, сякаш си четоха мислите и знаеха какво следва. Аз и приятеля ми на който писаха акт за колата трябваше да ги последваме до "стаичката" - Бяхме задължени да го направим, или поне така ни увериха. Аз ги попитах дали да не преместим колата първо, че нали не се паркира там, а доброто ченге ми каза "Ами то акта вече е писан - нека седи". Та, отведоха ни в стаичката. Държаха се меко казано неадекватно - Аз се опитвах да проведа рационална дискусия и да ги уверя че не съм имал намерение да обидя никого с обръщението "Братле" - помолих ги да проведем рационална дискусия, а те просто се държаха махленски и когато се опитвах да се позова на хронологията на събитията или пък да назова това че имам права и че не е нормално да се държат така, те се обръщаха към моя приятел и го питаха "Абе тоя отворко дрогиран ли е?". В един момент аз просто не се чувствах безопасно и ги уведомих че ще записвам. Те ме изгледаха супер страшно. Казаха ми че нямам правото да записвам, а аз им отвърнах че това е мое право и ако не са сигурни да се допитат до някой по-високо. "Доброто" ченге отвърна - "Колко по-високо, да се кача на бюрото?" Аз отвърнах със "Да, моля", защото "Стаичката" се намираше на първия етаж, и помислих че има някакво бюро на горният етаж, но той явно е имал предвид буквално да се качи на бюрото (остроумие, което не схванах) при което двамата полицаи се споглеждат и в прав текст ме заплашиха - "Доброто ченге" погледна към другия сякаш търсеше удобрение, погледна пак към мен и ми каза "Абе ти май ще ядеш бой!". Аз започнах да се чувствам в още по-голяма несигурност и пак повторих - "Имам правото да ви записвам ако ви уведомя предварително." Те ми отговориха - "Абе ей, я спирай записа веднага ти май искаш да стоите с твоя приятел 24-ка!". Аз им казах че ако ги уведомя предварително имам правото да ги записвам защото те са органи на реда и че ако не правят нищо нередно няма от какво да се опасяват. Те се ядосаха, просто крещяха че нямам правото да записвам без тяхно разрешение, след което и започнаха да плашат моят приятел който беше доста притеснен. Той ме помоли да спра записа и аз го направих. Тогава "Доброто ченге" дойде и ми изтръгна телефона от ръцете и със заповеднически тон настоя да го отлкюча. Аз казах че такова нещо няма да направя, защото не искам те да имат достъп до телефона ми, защото е лична вещ. Тогава настоях да го върнат, а те след няколко неуспешни опита да го отключат го сложиха на другият край на бюрото. Тогава започна и изготвянето на акта ми и точно тогава изгониха приятеля ми от стаята въпреки че личната му карта беше при тях. Казаха му - "Ти сега излез за малко." Моят приятел излезе от стаята, при което за моя изненада, "Доброто ченге" си свали якето и си нави ръкавите, сякаш ще ме бият. Приближи се към мен за да ме сплаши, но отиде и си седна на бюрото. Не помня точно тогава какви коментари правеха, но помня че се притесних и си помислих "Окей, просто няма да споря за да си гоня работата, че така както е тръгнало това наистина няма да свърши добре. Или ще ме бият или ще ме закопчаят, а на глава с тях не мога да изляза". В същият момент "Доброто" ченге започва да ми чете акта. В акта аз съм обвинен че ги наричам "Луди". В действителност, когато им казах "Луди ли сте" както по-рано споменах в историята, те вече ме караха на сила във въпросната стаичка, за да ми пишат акт, въз основа на това че бях нарекъл единият от тях "братле". Аз им казах че не е това хронологията и последователността на събитията - В същия момент "Доброто ченге" подава акта на "Лошото" и му казва - "Колега, подпишете се тук като свидетел." Аз отвърнах - ами моят свидетел? Вие го изгонихте! "Тихо там и започвай да пишеш какво там според теб е станало и гледай да го сместиш в двата реда". Аз започвам да пиша моята версия и започвам да треперя от нерви, при което чувам "Опа, колега. Между другото личната карта ти е счупена, сега ще ти пишем акт и за нея". Тук просто се почувствах ужасно и наистина не можех да повярвам на наглостта им. Запазих самообладание и написах това в акта - "Докато пиша моите показания, полицаят ми каза че ми е счупена личната карта. Час по-рано при първата проверка не бяха установени щети по нея, а сега е счупена" Написах го и той бързаше да го разпечата - дори не прочете какво съм написал. Това предполагам го направи именно за да нямам възможността за подпис от моя свидетел, който те умишлено изгониха при изготвянето на акта и за който няколко пъти попитах. Аз наистина бях огорчен от всичко което се случваше, а това с личната карта беше черешката на тортата и просто казах "Нямате право да правите това! Аз имам права!" като явно съм си вдигнал пръста, на което "Доброто" ченге отвърна със.. "Я не го размахвай този пръст, че ще останеш без него, отворко". След още около 10-15 минути и финализирането на документацията въпросния полицай ми върна личната карта - за мое очудване беше здрава, при което той ми отговори "Виждаш ли какво мога да правя? За това не си отваряй устата и недей да знаеш много, защото ако искам мога да ти пиша акт за каквото си поискам". Аз просто млъкнах. Нямах права, а тези полицаи не бяха полицаи - за мен те бях престъпници. Нямаше какво повече да се направи, акта ми беше писан, те си ми обясниха как стоят нещата, а аз бях с вързани ръце. Накрая им казах че наистина не се чувствам добре. "Всичко е финализирано от 10 минути. Не се чувствам добре, искам да си тръгвам и да изям нещо, че кръвното ми е паднало. Те ме "освободиха" тогава, след може би общо час и половина мъка и ми казаха да извикам моя приятел за да си вземе личната карта, а впрочем той като е влязъл там "Лошото ченге" му е казало - "Тоя твоя приятел добре че нямаше някой мой познат до нас защото ако някой беше чул че ми вика братле щеше да трябва да бия и тях и него", а другия беше допълнил че ако искат да се заядат, могат, и че ако искал, като го спирал с колата все щял да намери за какво да се хване, като разбира се уверено е изредил дузина варианти. А, а впрочем, въпросната стаичка беше стая в общината на града ми, а след като гугълнах името на "Лошия" полицай, защото само неговото име помнех ми излязоха 2-3 статии в интернет, как бил награден от МВР за добре свършена работа и също така за моя голяма изненада, титлата пред името му беше "Главен полицай". Направо не мога да повярвам че това се случи. Мисля директно да се обърна към кмета и да ми анулира акта. Не знам дали смея да ги съдя, че сме малък град, да не вземе "Моят приятел" да плати цената. Как да реагирам на този хаос и на този абсурд според вас?