Здравейте. Преди години бях в клиника за душевно здраве. Бяха ми поставили диагноза някаква разновидност на психоза или продължително разстройство на съзнанието. Трябваше да пия лекарства известно време. Когато спрях лекарствата състоянието ми се влоши. Лекарят ми каза ,че трябва да пия лекарствата още 2 години. Когато минаха и спрях лекарствата и от повече от две години съм в стабилно състояние и нямам никакви проблеми здравословни. През това време срещнах мъж, който иска да се оженим. Той има дете от друг брак и сме говорили по този въпрос,че няма да имаме деца. Въпросът е че той не е уведомен за престоя ми в клиниката и съответно поставената ми диагноза,нито за това че съм приемала лекарства. При това положение, ако се оженим и нещо се случи със здравословното ми състояние впоследствие , това ще е основание ли за унищожаване на брака ни? Аз не съм поставена под запрещение.
А, ако се реша на деца, това води ли се опасна болест за поколението и основание ли е отново за унищожаване на брака?
Имам и друг въпрос ,бях се записала да уча психология, но заради заболяването прекъснах, ако довърша обучението си ще мога ли да практикувам по специалността. Има ли законова изискване ,което ми забранява при наличието на поставената ми диагноза да бъда психолог?
А има ли такава професия, която законово да не мога да практикувам?
През годините съм учила различни неща и не съм работила. При наличието на тази диагноза, при положение,че съм в добро здравословно състояние към днешна дата,това ще бъде ли посочено в медицинското ми свидетелство , което е необходимо за започване на всяка работа?
Благодаря за отделеното време! Поздрави!!!
...
Това беше въпрос от рубриката "хората питат, адвокати отговарят".
