С приятели решихме да се измъкнем от шума на столицата и за уикенда да отидем някъде. Поделихме си парите за гориво и тръгнахме с една кола. Докато си бъбрехме какво ще правим когато пристигнем, по радиото чухме, че в борбата си със сивия сектор Министерството на транспорта обмисля да иницира законови промени, които да регламентират споделените пътувания.

Ще бъдем ли нарушители, ако превозваме приятели с личното си МПС? Ще трябва ли да издаваме касови бонове за пътуването? Да декларираме приходи от тази дейност? Къде е границата между “услугата без печалба” и “нелоялната конкуренция”?

Какво е “споделено пътуване”?

В настоящата законова уредба липсва определение за “споделено пътуване”. Най-просто това е договор (в устна форма) между шофьор на автомобил и друго лице за съвместно пътуване с оглед разделянето на транспортните разходи. Така погледнато почти всеки поне веднъж е бил част от споделено пътуване – с приятели от университета до родния град за уикенда или пък на хижа, с колеги до работното място или с непознат на стоп поради нужда.

Какви са формите за организация на този вид пътуване?

Идеално е, ако имаш приятел или познат, който да пътува в твоята посока. Някога обаче е невъзможно. Поради удобството на споделените пътувания има уеб сайтове за споделени пътувания, които играят ролята на посредник между пътуващи в една посока. Сайтовете работят като “търсачки” и на база зададени критерии като градско/междуградско пътуване, дата, час и др. може да се избере подходяща оферта за пътуване. Във фейсбук също има създадени множество групи за споделени пътувания, в които потребителите сами се организират помежду си без посредник.

Плюсове и минуси на споделените пътувания

Споделените пътувания са популярни сред хората не само у нас, но и в останалите държави, с това, че често излиза по-евтино да се пътува “споделено”  в сравнение с други начини на превоз, освен това вариантите да организираш удобно графика си като час на тръгване, обем багаж и крайна точка на пътуването са много повече.

Може да се каже и че споделените пътувания щадят околната среда от вредните газове на повече на брой превозни средства, както и спомагат за намаляване на автомобилния трафик особено през уикендите.

Сред рисковете на този вид пътуване са липсата на сигурност: правоспособен ли е водача на автомобила, употребил ли е алкохол, технически изправна ли е колата, възможността уговорката за пътуването да отпадне в последния момент, липсата на застраховка на пътника и последиците при  пътно транспортно проишествие (ПТП), както и липсата на отговорност от страна на уеб сайтовете за претърпени преките или косвените вреди, които от потребителите в резултат на използване на техните услуги.

Какви са идеите за “правна рамка” на споделените пътувания?

Въпросът за регламентирането в закона на споделените пътувания бе повдигнат след среща между представители на автобусните превозвачи и Министерството на финансите. Поради пълната липса на правна уредба до този момент за този вид пътувания, повече са изразените идеи отколкото конкретиките около бъдещите изменения в закона. Ето някои от предложенията: облагане с данъци и такси подобно на таксиметровите и автомобилните превозвачи, отнемане в полза на държавата на автомобили, с които се осъществяват нерегламентилани превози, затваряне или филтриране на сайтовете за споделени пътувания по определени критерии от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” и спиране на достъпа до тези интернет страници с разрешение на съда.

Кои са трудностите при регламентацията?

Да се въведат законови правила и ограничения към споделените пътувания е доста амбициозна задача, като на първо място трябва да се изясни каква ще е основната цел на тази регламентация. С оглед защитата на правата ни като граждани е важно да се разграничи ясно законово споделеното пътуване между приятели или роднини за разпределяне на разходите, уеб сайтовете, които са “посредник” без да извличат печалба за себе си и нелоялната конкуренция на тези, които извършват ежедневно транспортни превози по един маршрут в нарушение на Закона за автомобилните превози. Както и дали поставянето на прекалено строги изисквания и санкции към уеб сайтовете за споделени пътувания няма да доведе до “доброволно” им затваряне.

Гледните точки по темата “Споделени пътувания”

Съвместните пътувания, по известни като споделени се появяват като форма на удобство между хората, а наличието на интернет води до бързото им разпространение. Противно на разума е в борбата с нелегалните превози да се ограничава тази свобода, както и формите за нейното упражняване каквато са сайтовете за споделени пътувания.

На сайта на Министерството на транспорта е поместено следното официално изявление на министъра: „Против съм бракониерските превози, извършвани от хора и фирми без лиценз, които целят незаконна печалба, но никога не съм бил за забрана на сайтовете, в които хора уговарят споделено пътуване, за да си поделят транспортните разходи … бих искал да припомня член 166 от Закона за движение по пътищата и чл. 7 „б“ от Закона за автомобилните превози. Накратко те определят, че служителите на Автомобилна администрация имат право да спират пътно-превозни средства за обществен превоз, за собствена сметка и автомобили с над 8+1 места“.

Остава обаче дискусионен “големият въпрос”…

Чрез поставянето на “законова рамка” на споделените пътувания не се ли ограничава свободата на договаряне между гражданите, правото им на личен избор. Защо дискусията се повдига с акцент върху ограничаване на сивия сектор, а не с акцент върху сигурността и гарантиране здравето на пътниците при споделено пътуване.

Ще може ли пътен полицай или служител на автомобилната администрация да спре колата ни и да провери познаваме ли се отпреди и в какви отношения сме с останалите пътници в автомобила? Предстои да разберем. :)