Постъпих на работа в немска компания в сферата на производството.
Получената по време на подбора информация за длъжността се размина с фактическите задължения, които реално трябваше да изпълнявам.
След десетина дни реших да не губя нито моето, нито времето на работодателя си и да напусна.
Подготвих молба за прекратяване на трудовия си договор по взаимно съгласие . Отидох на работа и поради факта, че управителят го нямаше, оставих молбата си на колега от отдел „Човешки ресурси“ и след уверение на последния, че всичко е наред си тръгнах.
На следващият ден не се явих на работа, но проверих по телефона каква е ситуацията. Управителят все още го нямаше и нямаше резолюция на молбата ми. Колегата, на когото оставих молбата ме успокои и ми каза, че всичко е наред и ще бъде одобрена, просто „шефът“ го няма.
След няколко дни обаче получих покана за обяснение от управителя, в която ме питаше защо не се явявам на работа вече 4 дни. Шокиран от развоя на събитията, започнах кореспонденция с управителя по електронна поща. Опитах се да обясня недоразумението, обещанието на колегата да предаде молбата, поднесох извинението си за ситуацията и помолих за добър развой на ситуацията и взаимно съгласие. За съжаление молбите ми не бяха чути. Предоставих писмените си обяснения на работодателя като отново писмено описах недоразумението и помолих за споразумение. След няколко дни, обаче, получих заповед за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение поради неявяване на работа в два последователни дни.
На всичко отгоре след още някакво време, получих и съобщение за изготвена заповед за изпълнение от районен съд в размер на една заплата в полза на работодателя поради уволнението.
При депозиране на молбата трябваше да се съобразя със следното:
- Макар и неформална (т.е. няма задължителни реквизити, които законът да изисква за валидност), молбата за прекратяване на трудовия договор трябва да е адресирана до управителя на дружеството;
- Трябва да съдържа изявление на служителя за начина на прекратяване на трудовия договор, като е най-добре да има поне още едно алтернативно основание (напр. взаимно съгласие и прекратяване от служителя с предизвестие по чл. 326 от КТ);
- Да бъде предадена на лице имащо право да я получи, имащо достъп до вътрешния регистър на работодателя, за да ми даде входящ номер и дата. Датата служи за начало на започване на срока, от който се брои 7 дневния срок за отговор на работодателя, дали приема или отхвърля молбата;
- В случай че не може да получи входящ номер, а управителят го няма, служителят трябва да изпрати молбата си по пощата или чрез куриер с обратна разписка и с изрично упоменаване какво точно се изпраща;
- Независимо от подадената молба, служителят следва да продължи да се явява на работа и да изпълнява служебните си задължения;
- Ако не получи отговор, това означава, че съгласие няма и няма прекратяване по взаимно съгласие;
- Ако молбата съдържа опция за прекратяване с предизвестие по чл. 326 от КТ, срокът започва да тече от момента на нейното депозиране;
- Едва след изтичане на срока на предизвестието, служителят следва да изиска заповед за прекратяване, с подписването на която и от двете страни, договорът се прекратява;
- Дотогава служителят продължава да се явява на работа и да изпълнява задълженията, които има по договор и длъжностна характеристика, защото в противен случай, може да бъде обект на дисциплинарна отговорност, включително и дисциплинарно наказание – уволнение за неявяване на работа в 2 два последователни дни.
Източници: Кодекс на труда – Глава шестнадесета. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ, Раздел I, Прекратяване на трудовия договор, Общи основания за прекратяване на трудовия договор, дисциплинарна уволнение, съдебна практика.
Автор: Полина Нешева
