Особени видове издръжка

 1. Издръжка на ненавършили пълнолетие деца, която се дължи от техните родители.

Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Всеки от родителите (осиновителите) дължи издръжка съобразно с това какви са възможностите му да я плаща. Бракът между родителите е без значение. И лишеният от родителски права дължи издръжка. Брачни и извънбрачни, рождени и осиновени деца имат еднакво право на издръжка – до навършване на пълнолетие.

Семейният кодекс предвижда два алтернативни начина за прекратяване на брака приживе на съпрузите:

  1. Развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, при който съдът е длъжен да се поизнесе за издръжката. Тук съдът служебно определя издръжката в решението, с което постановява развода. Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които то е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Докато трае бракоразводният процес, съдът може да определи временна издръжка.
  2. Развод по взаимно съгласие, при който съпрузите сключват споразумение, в което задължително се включват въпросите, свързани с децата, включително издръжката, а съдът само одобрява това споразумение, ако не противоречи на интересите на децата.

В конкретния пример за издръжката за децата има и някои особености:

  • задължението е безусловно (т.е. абсолютно и задължително) – независимо от това дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си;
  • задължението е и на двамата родители;
  • минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

А ето ги и случаите, в които дължащият издръжка на детето родител има правото да спре да я плаща:

  • навършване на пълнолетие (освен ако не е учащ);
  • сключване на брак след 16 г. (скоро: “За правото ми да сключа брак преди навършване на пълнолетие”);
  • осиновяване – при пълно осиновяване правото на родителя за издръжка отпада  напълно, а при непълно осиновяване родителят дължи издръжка само ако осиновителят няма възможност да я дава.

2. Издръжка на учащи се лица

За да се дължи тази издръжка, трябва едновременно да са налице следните предпоставки:

  • детето да учи – редовно обучение (в средно или висше учебно заведение, или колеж);
  • да не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си;
  • издръжката не трябва да създава особено затруднение на родителите.

В случай обаче на изтичане на предвидения срок на обучение или при преминаване от редовна в задочна форма на обучение, задължението на родителите да издържат учащия се отпада. Задължението за издръжка отпада и при навършване на пределна възраст на детето – 20 г. в среднообразователно учебно заведение и 25 г. във ВУЗ и колеж, ако то още не е завършило, тоест няма диплома за завършено средно или висше образование.

 3. Издръжка на бивш съпруг

Има само една предпоставка за този, на когото се дължи този вид издръжка – да не е виновен за прекратяването на брака (за което между другото съдът се произнася само ако страните/съпрузите са пожелали изрично това). Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок, като съдът може да продължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения.

Основания за прекратяване на издръжката, давана на бивш съпруг са:

  • изтичането на 3 години от прекратяване на брака;
  • съпругът, който получава издръжка да сключи нов брак.

 * От рубриката ни “Стани автор”.

  • Източници

    § Семеен кодекс

    чл. 139, чл.141, ал. 1 и ал.2 СК – относно предпоставките за получаване на издръжка и редовете

    чл. 142 и 146 СК – относно размерът и формата на задължението за издръжка

    чл. 144  – относно издръжката на учащите се

    чл. 145 – относно издръжката на бивш съпруг

    чл. 150 СК – относно изменението и прекратяването на задължението за издръжка

    чл. 151 СК – относно изгубването на правото на издръжка