Особени видове издръжка
1. Издръжка на ненавършили пълнолетие деца, която се дължи от техните родители.
Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Всеки от родителите (осиновителите) дължи издръжка съобразно с това какви са възможностите му да я плаща. Бракът между родителите е без значение. И лишеният от родителски права дължи издръжка. Брачни и извънбрачни, рождени и осиновени деца имат еднакво право на издръжка – до навършване на пълнолетие.
Семейният кодекс предвижда два алтернативни начина за прекратяване на брака приживе на съпрузите:
- Развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, при който съдът е длъжен да се поизнесе за издръжката. Тук съдът служебно определя издръжката в решението, с което постановява развода. Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които то е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Докато трае бракоразводният процес, съдът може да определи временна издръжка.
- Развод по взаимно съгласие, при който съпрузите сключват споразумение, в което задължително се включват въпросите, свързани с децата, включително издръжката, а съдът само одобрява това споразумение, ако не противоречи на интересите на децата.
В конкретния пример за издръжката за децата има и някои особености:
- задължението е безусловно (т.е. абсолютно и задължително) – независимо от това дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си;
- задължението е и на двамата родители;
- минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
А ето ги и случаите, в които дължащият издръжка на детето родител има правото да спре да я плаща:
- навършване на пълнолетие (освен ако не е учащ);
- сключване на брак след 16 г. (скоро: “За правото ми да сключа брак преди навършване на пълнолетие”);
- осиновяване – при пълно осиновяване правото на родителя за издръжка отпада напълно, а при непълно осиновяване родителят дължи издръжка само ако осиновителят няма възможност да я дава.
2. Издръжка на учащи се лица
За да се дължи тази издръжка, трябва едновременно да са налице следните предпоставки:
- детето да учи – редовно обучение (в средно или висше учебно заведение, или колеж);
- да не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си;
- издръжката не трябва да създава особено затруднение на родителите.
В случай обаче на изтичане на предвидения срок на обучение или при преминаване от редовна в задочна форма на обучение, задължението на родителите да издържат учащия се отпада. Задължението за издръжка отпада и при навършване на пределна възраст на детето – 20 г. в среднообразователно учебно заведение и 25 г. във ВУЗ и колеж, ако то още не е завършило, тоест няма диплома за завършено средно или висше образование.
3. Издръжка на бивш съпруг
Има само една предпоставка за този, на когото се дължи този вид издръжка – да не е виновен за прекратяването на брака (за което между другото съдът се произнася само ако страните/съпрузите са пожелали изрично това). Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок, като съдът може да продължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения.
Основания за прекратяване на издръжката, давана на бивш съпруг са:
- изтичането на 3 години от прекратяване на брака;
- съпругът, който получава издръжка да сключи нов брак.
* От рубриката ни “Стани автор”.
- Източници
§ Семеен кодекс
чл. 139, чл.141, ал. 1 и ал.2 СК – относно предпоставките за получаване на издръжка и редовете
чл. 142 и 146 СК – относно размерът и формата на задължението за издръжка
чл. 144 – относно издръжката на учащите се
чл. 145 – относно издръжката на бивш съпруг
чл. 150 СК – относно изменението и прекратяването на задължението за издръжка
чл. 151 СК – относно изгубването на правото на издръжка
