За да възникне авторско право за създателя на снимката, законът изисква преди това да бъде дадено съгласие за извършването й от лицето, което ще бъде снимано. Съгласието може да бъде дадено устно, когато става въпрос само фотографирането на снимка. Ако тя ще бъде публикувана, необходимо е писмено съгласие, с което да може да се докаже, че не са нарушени ничии интереси. Професионалните фотографи най-често взимат съгласието на своите “обекти” предварително с декларации-договори, а  различните интернет сайтове, винаги в “условията на ползване” ни предупреждават, че публикувайки свои собствени снимки, ние даваме съгласието си те да бъдат разглеждани от останалите потребители.

Важно! Съгласие е необходимо, ако на снимката/видеото се разпознава едно или повече лица. Достатъчно е човекът да може да се разпознае, независимо дали е заснето неговото лице, дреха или татуировка.

Кога могат да ме снимат без моето позволение?

Законът не изисква съгласието ми, когато:

  • изображението е било направено в хода на обществената дейност, която извършвам, заснет съм на публично или обществено място (например: на кафе пред парламента, народното събрание или президентството, изразявайки гражданска позиция);
  • изображението на лицето ми е само детайл в произведение, показващо събрание, шествие или пейзаж;
  • съм получил предварително възнаграждение за снимката/видеото.

Позволено е заснемането с редакционна цел – това е ползването на кадри за представяне пред обществото на събития, представляващи обществен, политически и социален интерес. На спортно или културно събитие също мога да бъда заснеман, ако съответният фоторепортер притежава необходимото разрешение да снима. Това разрешение се дава предварително от организатора на събитието или собственика на помещението и се нарича “акредитация”.

Как да се защитя, в случай че моя снимка е неправомерно публикувана в медиите или интернет?

Разпространението на снимка в печатно издание или интернет е обработване на лични данни по смисъла на Закон за защита на личните данни, ако от нея по безспорен начин може да бъдат разпознати едно или повече лица. Ако не съм дал съгласието си за публикуването на такава снимка и не са налице разгледаните по-горе условия, при които могат да ме снимат без позволението ми, е засегната неприкосновеността на личните ми данни и аз имам следните възможности:

  • да подам жалба до:

1. Комисията за защита на лични данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му.

2. административен съд, като наред с това имам право да претендирам обезщетение, в случай че съм претърпял вреди.

  • Да подам иск срещу нарушителя, когато в резултат на неговите действия съм претърпял вреди. Имуществени вреди ще претърпя тогава, когато например в следствие на публикацията ме уволнят от работа или не сключа важна сделка. Ако последствията от публикуването засегнат личността и достойнството ми, физическото и емоционалното ми състояние, аз ще имам възможността да претендирам обезщетение за неимуществени вреди, което съдът определя по справедливостИ в двата случая вредите трябва да се докажат!

* Статията е от рубриката ни “Предложи Право”.

  • Източници

    §Конституция на Република България (КРБ):

    чл. 32 КРБ – относно конституционната забрана за снимане на някого без съгласието му;

    §Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП):

    чл. 13 ЗАПСП – относно авторското право върху произвеизведения на фотографията;

    §Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ):

    чл. 16 ЗООРПСМ – относно доказателствената тежест на видео записите;

    §Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):

    чл. 45 ЗЗД – относно обещетението за имуществени вреди;

    чл. 52 ЗЗД – относно обещетението за неимуществени вреди;

    Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД):

    чл. 2 ЗЗЛД – определение за лични данни;

    §1 ДР ЗЗЛД – определение на “обработване на лични данни”;

    чл. 38 ЗЗЛД – относно възможността за обжалване пред Комисията за защита на лични данни;

    чл. 39 ЗЗЛД – относно възможността за обжалване по административен ред;

    §Закон за специалните разузнавателни средства (ЗСРС);

    §Наказателно-процесуален кодекс (НПК);

    §Закон за радиото и телевизията (ЗРТ).