Ако обаче вещта е открадната преди по-малко от 3 години ситуацията е малко по-сложна. Каква линия на поведение ще предприема зависи от действията на господина в ресторанта.

  • Ако той се окаже по-разбран и запази спокойствие, аз мога да се върна в магазина при продавачката и да заявя, че развалям договора за покупко-продажба, защото друго лице е предявило претенции за собственост. Щом става въпрос за движима вещ е напълно достатъчно устно да съобщя, че се отказвам от договора, но няма пречка да направя това и с писмено волеизявление. В този случай аз трябва да върна часовника и мога да искам от продавачката едновременно:
  • да ми върне платената цена;
  • да ми заплати разноски, които съм направил във връзка с поддържането на вещта (напр. ако часовникът се е счупил и съм платил, за да го поправят);
  • да ми заплати разноски, които съм направил във връзка със закупуване на вещта (напр. разходи по пътуване до друг град или по изпращане на вещта по куриер);
  • да ми заплати обезщетение, ако съм претърпял загуби или съм пропуснал ползи заради покупката на този часовник (напр. не съм си купил друг на по-изгодна цена).
  • Възможно е господинът от ресторанта да е нетърпелив и да предяви в съда иск за собственост, преди аз да успея да реагирам.

В този случай освен всичко посочено по-горе, аз мога да искам от продавача да ми заплати и разноските по делото. Часовникът ще трябва да върна направо на собственика му, а не на продавача.

  • В случай че когато купувам часовника знам, че той е краден, аз ще мога да поискам от продавача само цената, която съм му платил. Ще се наложи да върна часовника и да си понеса разноските по делото.

Дори да знам, че съм придобил вещта от продавач, ако я владея (т.е. упражнявам фактическа власт върху нея с намерение да придобия собствеността и заявявам явно това със своите действия) непрекъснато в продължение на поне 5 години и през този период собственикът на вещта не си я потърси, аз ще стана собственик на основание изтекла придобивна давност. Непрекъснато владение има напр. когато мога да нося часовника когато си поискам през тези 5 години. Лицето, което е откраднало движима вещ няма право да я придобие по давност, независимо колко време я владее.

Ако все пак се стигне до водене на дело за кражба, органите на реда ще отнемат часовника, защото той е предмет на престъпление и вероятно ще бъде върнат на собственика му, а за мен ще остане възможността да водя гражданско дело срещу продавача и да искам от него всичко онова, описано по-горе.

Още по-опасно е, ако купя, придобия, укрия, спомогна да бъде отчуждена движима вещ, за която знам или предполагам, че е открадната, и целя да набавя за себе си или за другиго имотна облага, тъй като по този начин аз извършвам престъпление и е възможно да понеса наказание от една до шест години лишаване от свобода.

  • Източници

    § Закон за задълженията и договорите:

     чл.77, ЗЗД – относно правото на длъжника да поиска разписка при изпълнение;

    чл.82, ЗЗД – относно обхвата на обезщетението за неизпълнение;

    чл.189, ал.1, ЗЗД – относно евентуална евикция при продажба на чужда вещ;

    чл.191, ЗЗД- относно осъществената евикция;

    чл.192, ЗЗД – относно отговорността за евикция при недобросъвестност на купувача.

     § Закон за собствеността:

     чл.78, ал.1, ЗС – относно придобиването право на собственост върху движима вещ;

    чл.78, ал.2, ЗС – относно придобиване на открадната движима вещ;

    чл.80, ал.1, ЗС – относно придобиване право на собственост върху движима вещ по давност;

    чл.80, ал.2,ЗС – относно забраната за придобиване по давност на откраднати вещи.

    § Наказателен кодекс:

    чл.53, ал.1, НК – относно отнемане в полза за държавата на предмета на престъплението;

    чл.194, НК – относно престъплението кражба;

    чл.215,ал.1,НК – относно вещното укривателство.