Таксите биват два вида – пропорционални и прости. Простите такси имат фиксиран размер. Той е определен изначално от закона за съответните действия и не се променя. Пропорционалните такси, от друга страна, както е видно и от наименованието им, зависят от паричната равностойност на моето искане. С прости думи, ако аз искам от съда да осъди ответника ми да ми заплати някаква сума пари или да ми даде нещо, което може да се измери в пари, то моята такса ще се изчисли като процент от цената на иска ми. В общия случай таксата е 4% от стойността на това, което искам. Това правило познава някои съществени изключения:

  • На първо място то, е приложимо за обикновения исков процес, в който аз като ищец подавам до съда искова молба срещу лицето, което искам да осъдя – ответник. В заповедното производство, когато искам от съда да съдейства за изпълнението на мое вземане без участие на длъжника ми, таксата е 2%.
  • На следващо място, законът установява определен минимум, под който таксата не може да падне. Това са 50,00 лв. в исковото производство и 25,00 лв. – в заповедното.

Характерът на някои разноски не позволява те да бъдат изчислени предварително, тъй като е необходима преценка на съда относно размера им. Типичният случай е, когато поискам съдействие от вещо лице. Съдът трябва да определи хонорара на вещото лице според сложността на задачата.

Винаги ли дължа разноски?

Има случаи, в които законът ме освобождава от задължението да внеса разноски по делото. Аз ще мога да се ползвам от това си право, ако предявя иск срещу моя работодател във връзка с трудовия ми договор или пък съдя някого за издръжка. Също така, ако съм претърпял вреди вследствие на престъпление, което е установено от наказателен съд, също не съм длъжен да внасям разноски. В тези случаи аз съм освободен от това си задължение без да отправям специално искане. Възможно е моите права да са нарушени, но аз да нямам финансовата възможност да поема разноските по делото. Законът ми дава право да поискам от съда да ме освободи от задължението за внасяне на такси и разноски като представя информация за моите доходи, семейно положение, здравословно състояние и други. При наличието на съответните обстоятелства бих могъл да искам дори безплатна правна помощ.

В крайна сметка кой ще плати сметката?

Струва ми се неоправдано аз да плащам всички разноски по делото, когато друг е нарушил правата ми. Справедливо е той да ми възстанови направените разходи и законът отчита това. Кой ще плаща разноските зависи от това, в каква степен съдът е уважил моя иск. В общия случай съществуват три варианта (всъщност съществуват разнообразни варианти за разпределяне на разноските. Например, ако с насрещната страна постигнем спогодба, съдът ще ми върне част от платената такса. Ако пък съм предявил иск за развод, разноските ще трябва да бъдат платени от виновния съпруг, ако въобще сме поискали да се разглежда въпросът за вината. Възможностите са много, но за мен е достатъчно да знам основните такива) за разпределение на разноските:

1.       Съдът уважава моя иск напълно

Ако съдът приеме, че всичките ми искания са основателно, той ще осъди ответника да ми заплати всички направени в хода на делото разноски, включително адвокатски хонорар.

2.       Съдът отхвърля моя иск напълно

Ако пък съдът прецени, че не съм прав и исканията ми са напълно неоснователни, аз не само че ще трябва да преглътна разноските, които вече съм направил, но ще бъда осъден да платя и тези на моя ответник.

 3.      Съдът уважава иска ми частично и го отхвърля в останалата част

В този случай съдът ще присъди разноски съобразно с уважената част от иска. Тази хипотеза е най-интересна и за мен ще бъде по-лесно да я разбера в контекста на конкретна житейска ситуация. Аз съдя своя съсед за това, че при отсичане на дърво в неговия двор, то е паднало върху моята ограда и я е увредило. Искам съседът да ми плати 300,00 лв. за ремонт. В хода на делото, обаче, съдът преценява, че моят ремонт всъщност струва едва 200,00 лв. и с решението си уважава искането ми за тези 200,00 лв. и отхвърля остатъка за останалите 100,00 лв. Би могло да се каже, че две трети от моя иск са основателни, а една трета – не. В този случай разноските ще бъдат разпределени пропорционално на уважената част.

Да приемем, че аз съм направил разноски в размер на 150,00 лв., ответникът ще трябва да ми заплати две трети от тях, а именно 100,00 лв. Той обаче е направил разноски в размер на 600,00 лв. и аз ще трябва да платя една трета от тях, а именно 200,00 лв. Не точно каквото очаквам, но така е справедливо. Затова е много важно, когато завеждам иск да преценя какво в действителност ми се полага и дали няма да да пострадам, ако поискам от съда прекалено много. Както аз, така и моят ответник ще бъде осъдени да платим част от разноските на насрещната страна.

Важно! Съдът ще ми присъди разноски, само ако изрично поискам това. Трябва да изготвя списък с направените от мен разноски и при необходимост да имам възможност да докажа, че реално съм ги направил.

  • Източници

    § Граждански процесуален кодекс (ГПК):

    чл. 71 и сл., ГПК – относно държавните такси и разноските в хода на производството;

    чл. 78, ГПК– относно присъждането на разноските;

    чл. 83, ГПК – относно освобождаването от такси и разноски;

    § Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК