Ако някой разгласи позорно (разгласяването му накърнява честта и достойнството ми) обстоятелство за мен или ми припише престъпление и ако образувам дело срещу него, то той може да бъде наказан за клевета с глоба от 3000 до 7000 лева и с обществено порицание. Особеното е, че тази невярна информация е казана пред някой друг, а не пред мен мен и изразеното твърдение трябва да е невярно, за да бъде квалифицирано като клевета. напр. Иван ме наклеветява пред съпругата ми, че съм й изневерил.

Но ако разпространената информация се окаже вярна, т.е. той е казал истината за мен, то деецът не се наказва.

Ако клеветата е:

  • разпространена публично (в присъствието на други хора),
  • разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;
  • ако самият съм длъжностно лице и същата е при или по повод изпълнение на службата ми;
  • ако отправилият накърняващите думи или жест е длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му,
  • довела до настъпването на тежки последици

то наказанието е глоба от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание.

Набедяване

Ако някой пред надлежен орган на властта ме набеди, че съм извършил престъпление, като знае, че съм невинен, или представи неистински доказателства (Това са подправени доказателства с невярно съдържание) се наказва за набедяване с лишаване от свобода от 1 до 6 години и с обществено порицание.

Ако вследствие на набедяването бъда привлечен към наказателна отговорност, то наказанието за набедилият ме е по-тежко – лишаване от свобода от 1 до 10 години.

Разликата при набедяването и клеветата за извършено престъпление е, че при набедяването това твърдение се прави пред държавен орган (например някой подава сигнал и ме обвинява в районното управление, че съм надрал с ключ колата му), а при клеветата, тази информация е разкрита пред някого друг, било то група от хора в тяхно непосредствено присъствие, било то в печатно или интернет издание (напр. интернет статия със заглавие: “Грабежът го направи Владо”). Също така, набедяването е престъпление от общ характер (компетентните органи водят процеса на доказване), докато клеветата е престъпление от частен характер.

Важно: Обидата и клеветата като престъпления се доказват от мен в съдебното заседание поради факта, че това са престъпления от частен характер и цялата доказателствена тежест лежи върху мен. В този аспект аз трябва да докажа:

  • че е осъществено наистина извършеното;
  • че извършеното е обществено опасно (не е общественоопасно деянието, осъществено при неизбежна отбрана, крайна необходимост, задържане на престъпник, оправдан стопански риск);
  • че извършеното противоречи на закона;
  • че извършителят е извършил деянието умишлено – той трябва да съзнава и да желае или да допусне опетняването на името ми или накърняване на честта и достойнството ми;
  • че е налична причинната връзка между извършеното и осъществилия се резултат.

Поради това е желателно, преди да обвиня някого в извършването на определено престъпление, да се консултирам с адвокат.

  • Източници

    § Наказателен Кодекс

    чл.10 – относно това кое деяние е общественоопасно

    чл.11, ал.2 – относно това кое деяние е извършено умишлено

    чл.12 – относно особеностите на неизбежната отбрана

    чл. 12а – относно  особеностите на задържане на престъпник

    чл. 13 –  особеностите на крайната необходимост

    чл. 13а –  особеностите на оправдания стопански риск

    чл.93, т.1 и 6 – относно легалните дефиниции на “длъжностно лице” и “неистински документ”

    чл. 146 – относно какво е обида

    чл. 147 – относно това какво е клевета

    чл. 148 – относно квалифицираните (по-тежко наказуемите) случаи на обида и клевета

    чл. 286 – относно какво е набедяване