Имам право да получа обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди от престъплението. Мога да търся обезщетението в хода на наказателното производство и да искам да се плати от извършителя, като предявя срещу него граждански иск. При присъдено обезщетение, сам трябва да търся изпълнението. Имам право да искам запор или възбрана на имуществото на подсъдимия по време на производство като гаранция на иска.

Ако съм уведомил властите за трафика, на който съм бил жертва, мога да търся компенсация на имуществени вреди и от специален държавен фонд за обезщетяване на пострадали от престъпления. Това право имам дори трафикантът да е останал неразкрит и производството да е било прекратено, включително поради смърт или давност. Могат да ми бъдат компенсирани различни разходи до 10 000 лева, сред които медицински, транспортни, пропуснати доходи и др. Необходимо е да разполагам с писмени доказателства – например касови бележки, билети, фактури и т.н.

Автор: Деян Драганов

Актуализирал: Магдалена Митева

  • Източници

    § Наказателно-процесуален кодекс (НПК)

    чл. 67 – относно забраната за доближаване до пострадалия;

    чл. 73, ал. 2 – относно обезпечителни мерки на гражданския иск;

    чл. 74-75 – относно правата на жертвата като пострадал в наказателното производство;

    чл. 84, ал. 1 – относно правото да се предяви граждански иск в наказателния процес;

    чл. 120 – относно задължението на свидетеля да се яви на разпит;

    чл. 121 – относно правото на свидетеля да не отговаря на въпроси, които могат да го уличат в престъпление;

    чл. 122, ал. 2 – относно правото на свидетеля да се консултира с адвокат при разпита;

    чл. 123, ал. 2, т. 1 – относно възможността за назначаване на лична физическа охрана.

    § Закон за борба с трафика на хора (ЗБТХ)

    чл. 9, ал. 2 и 3 – относно настаняването в приют по време на периода за размисъл;

    чл. 10-11 – относно осигуряването на психологическа помощ по време на периода за размисъл;

    чл. 20 – относно анонимността и защитата на данните на жертвите;

    чл. 25, т. 2 – относно възможността за продължаване на престоя в приюта;

    чл. 26, ал. 1 – относно периода за размисъл, идентификацията на жертвата и задължението за информиране за правата;

    чл. 29 – относно възможността за продължаване на престоя в приюта до приключване на наказателното производство.

    § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби – относно дефиницията за жертва на трафик на хора.

    § Закон подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП)

    чл. 3, ал. 3 – относно вредите, които могат да бъдат обезщетени;

    чл. 6 – относно задължението за информиране;

    чл. 9, ал.1 – относно осигуряването на психологическа помощ;

    чл. 10 – относно безплатната правна помощ;

    чл. 12-14 – относно обхвата и ограниченията на предоставяната финансова компенсация;

    чл. 15, ал. 1, т. 5 – относно изискването жертвата да е сътрудничила на властите;

    чл. 18, ал. 7 – относно изискването да бъдат приложени документи, удостоверяващи твърдените обстоятелства.

    § Закон за правната помощ (ЗПрПомощ)

    чл. 21 – относно видовете правна помощ;

    чл. 22, ал. 1, т. 7 – относно безплатното предоставяне на първична правна помощ на жертвите на трафик на хора;

    чл. 22, ал. 2 – относно необходимите документи;

    чл. 23, ал. 2 – относно изискването за съобразяване с интересите на правосъдието;

    чл. 25, ал. 1 и 2 – относно процедурата за получаване на правна помощ

    § Закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство (ЗЗЛЗВНП)

    чл. 5 и чл. 6 – относно програмата за защита на застрашени лица.

    § Наказателен кодекс (НК)

    чл. 159а-159г – съставите на трафика на хора.

    § Защита на правата на пострадали от трафик на хора в България – правен анализ, фондация „Анимус”.